13/08/2026
ЗАЩО ТОЧНО НА МЕН?
Сигурна съм, че сте си го казвали в един момент. Чувала съм го от приятелки, от клиентки.
И аз съм си го казвала, признавам.
След поредицата от тежки моменти в моя живот, започнали когато бях 14 - годишна, та до доста по зряла възраст. Поне 35- 40- 45 години.
Честно казано не си спомням до колко точно.
Но в един момент осъзнах, че всъщност въпроса, който е добре да си задавам при всяка криза, при всяко сриване, при всяка неприятна ситуация, дори и минимална е всъщност: НА КАКВО МЕ УЧИ ТОВА?
И от там нататък всичко се промени.
Взех си живота в ръце и спрях да обвинявам всички останали, включително и съдбата.
Ако знаете колко по-лесно е това!
Не, не че спират неприятните ситуации, не че живота става по-лек. Хм, грешка. Всъщност става. Защото си преминал урока и той спира да се повтаря и да те притеснява.
Освен това ставаш по-спокоен, по-смирен, по-осъзнат.
Спираш да привличаш ситуации,, които те карат да се чувстваш като безпомощна жертва.
И е много по-приятно като знам, че аз сама съм си привлякла някои от събитията и съответно мога да ги променя, но и спирам да гледам на хората като врагове, а като учители.
Да, добре прочетохте: УЧИТЕЛИ.
И вие ще промените гледната си точка като разберете, че първия въпрос ви прави жертва на обстоятелствата.
Е, да, по-лесна е тази роля- "горката аз", другите са лоши, неблагодарни и т.н. все в тая насока.
Но пък втория въпрос те кара да пораснеш и да си спомниш, че вече не си дете и не е необходимо винаги да си послушен и добричък, за да те обичат.
И че не е необходимо винаги да питаш " може ли?".
Но те кара и да се уважаваш. Ох, колко е хубаво и освобождаващо.
Е, не се получава лесно, разбира се.
Струваше ми години плач, четене, осъзнавания, връщане назад, след като съм направила крачки напред.
И си заслужава.
Животът се променя към по-добро. Знам го опит.
А освен това и здравето се подобрява.
Ако и вие сте още на първия въпрос, опитайте да започнете да си задавате втория
А тези, които са го направили, ще се радвам да споделите как и кога се е случило 🙂
