15/01/2023
БЪЛГАРСКАТА БОГОРОДИЦА
На 10 януари 1878 г. в току що освободеното от руските войски Карлово, си отива от света на живите една скромна и велика българка - майката на Васил Левски, Гина Кунчева, една от най - дръзките и смели жени в историята ни. Последните й думи били : Децата ми , децата ми!....
Един ден, вече млада булка, на около 14-15 години, като седи пред кварталната фурна и чакала хляба да се изпече, минал млад турчин, които си позволил да я закачи,понеже била МНОГО КРАСИВА.....
Обидена от постъпката му и да запази честта си на българска жена, вдигнала ръка и му нанесла плесница по лицето.
После с остър тон извикала:
"ИДИ ДА МЕ ОБАДИШ НА КОНАКА!"
Изглежда плесницата е била с МЪЖКА СИЛА,понеже турчинът навел глава и започнал да плюе кръв.
Такава е била Гина Кунчева от малка и нищо чудно, че е родила толкова смели и доблестни синове като Христо, Васил и Петър.
След като децата ѝ поемат по своите пътища на безсмъртието, Гина остава сама.
Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила на всяка цена да го види. За да не буди съмнение сред турските власти, взела внучката си София. Когато се разделяла със сина си, силата й изведнъж се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал защо плаче? Тя успяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му казала: „От радост, синко!“ Това била последната среща на майката със сина.
Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и бавно тръгнала по чаршията към дома на дъщеря си Яна. Никой не разбрал голямата й мъка. Тя прегърнала внучетата си и кротко им казала: „Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник. . .“
Пред лицето на света Гина Кунчева не проронва нито една сълза по загиналия си син. И когато дълго след това някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на мъртвия си син, тази велика майка отвръщала: „ Жито се раздава за мъртъвци , а моят Васил ще живее вечно!
И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България !
