07/06/2026
‼️🌷ПЪРВИ СТЪПКИ ЗА СПРАВЯНЕ С НАРКОЗАВИСИМИ ДЕЦА🌷‼️– споделям само от личния си опит и по никакъв начин не претендирам за изчерпателност по темата.
Това, което описвам, е помогнало на нас безотказно. Мигновено. Мога да дам контакти на психолога, с когото се видяхме тогава (само веднъж, не се наложи втора среща). Но първо изчетете всички постове, които ще пиша по темата. Може да са достатъчни да се справите.
КАК ДА РАЗБЕРА❓
За белезите, по които можем да разпознаем дали детето ни употребява забранени и вредни за здравето субстанции, писах в предишните постове.
Тук ще добавя нещо, което сега ми идва – при първо съмнение, а и дори без да се съмнявате, защото те често чудесно играят пред нас, за да ни заблудят,
‼️ПРЕТЪРСЕТЕ ДЕТСКАТА МУ СТАЯ.
Тайно, докато детето го няма. Бръкнете навсякъде, всяко чекмедже, всяка дребна кутиика или сгънати на пакетче листчета, на които никога не бихте обърнали внимание. Преджобете дрехите, които са там, в гардероба – якета, дори не носени наскоро (още повече тях), чанти, раници (малките джобчета). Абе, всичко. Под матрака, зад леглото, под леглото, зад книгите в библиотеката, отстрани на бюрото, отзад, под килима. Нямате идея какви неща ще откриете. И търсете завити в нещо хапчета, прахчета, както става ясно – и някакви картончета, абе – странни неща. Тревата обикновено е в някакви кутийки, придружена с едно кръгло метално нещо, от две части, като горно и долно на крем си го представете. Като го отворите, вътре има метални бодли. Вътре се слага тревата, затваря се и като започне да се върти, шиповете се разминават и натрошават парчето трева на дребни частици, които си ги слагат в цигарите или си правят цигара само от тревата, вече смляна с тоя уред. Може да намерите запалки, листчета за сгъване на цигари, парчета фолио, може и спринцовки. Може и нищо подозрително да не намерите. Това не означава, да не си отваряте очите, да наблудавате детето и да направите изненадващ тест.
Има вариант то да е много добре организирано, да се държи безупречно, а вие просто да нямате достатъчно системен ресурс (повечето сме така) и затова да ви е по-лесно, подсъзнателно да се самозаслепявате, да не си позволявате да видите истината. Да саботирате истината да излезе наяве. И ако е така, ако не сте готови да се изправите срещу нея, (което не ви прави лоши, пак го казвам – огромната част от нас, не сме много налични за децата си, нямаме ресурс, въвлечени сме в истории назад, зад гърбовете си, с нашите родители и още по-назад), вие и нищо няма да откриете в стаята и вещите на детето, защото нещо във вас ще ви пази да откриете компроматите, а те може и да са си там, старателно скрити.
Затова, във всеки случай е добре да направите тест, ама да го направите както се прави, контролирано. С уважение, с любов, покажете, че го правите от грижа, не за да го унижите. Те може и да не разберат, но вие оставате в тази позиция и настоявате. И, знайте, ще дойде ден, когато ще го разберат и ще ви благодарят.
И си напомняйте, това ще ви помогне:
‼️ Вие сте големите, вие слагате рамката, ваша е отговорността да опазите детето си живо, цяло, здраво до навършването му на 18 години.
Без значение дали това му харесва или не.
Ако всички направим това едновременно, децата няма как да сочат с пръст приятелите си, на които родителите им не правят тези неща, не взимат подобни мерки. Това, разбира се, надали е възможно, но все от нас зависи. Да се побутнем, да се подсетим един друг, да си кажем истини, които сме се страхували да изречем.
Ако някой беше отишъл да каже на Наталия „Абе, Нати, дъщеря ти прави това и това. Събира се с не добра компания. Проучете го това момче, изключвано е от две училища.“, тя щеше да вземе мерки. Вчера говорих с нея два часа. Тя редовно е проверявала зениците й, следяла я е как изглежда, как се държи, говорели са непрекъснато (аз това го знам от винаги, те просто са такова семейство, изключително сплотено). Аз, когато моята дъщеря беше на 16, признавам, не съм я наблюдавала така изкъсо. Виждах я, но всичко, което виждах, го виждах като добро, а не като тревожно, каквото всъщност е било.
Така че, нека намерим начин да информираме родителите на децата, за които знаем, че са в беда, че пушат, че взимат наркотици. Аз в петък проведох един разговор със сина ми. Вече знам за едно дете от класа му – НА 13!!! Редовно е в час със снузки, пробвал е не знам какво точно + к0каин. Представяте ли си? Не знам дали е истина, но утре ще го кажа на класната, да говори с родителите. Те ще си разберат ако искат и ще вземат мерки. Пак ако искат. Синът ми, ми обеща, че ще пита и за други, че има кого да пита, някой по-отворен, дето знае повечко и би разказал. А аз обещах, че няма да се разбира, че от него ще е излязла информация. Ще говоря тайно с класната, тя да говори с техните класни, или през директора, или през психолога на училището, ще се привикат родителите. Няма да се разбере как се е разбрало. Аз го гарантирам.
Сега се сещам за последната родителска среща на класа му. Имаше две майки, които напълно бяха вдигнали ръце от децата си. Едната беше и със съпруга си. Синът им е напълно неконтролируем, а те – изцяло безсилни пред него. Другата беше майка на момиче. Ревеше направо жената: „Не мога нищо да й кажа. Тя е шефката вкъщи. Тя на мен ми се кара, не аз на нея. Тя размахва пръст, не аз.“
Беше страшно тъжно. Да гледам типичен пример за родители, която стоят като дете и деца, които, от безизходица и отчаяние, са заели ролята на възрастен вкъщи.
И, разбира се, това много им тежи. На децата.
Затова са толкова проблемни деца на всички нива – в училище се държи като шутове, супер нагло, не могат да мълчат и една минута в час, карат се с учителите, вечно спорят, все те да са отгоре. Абе трагично.
Това децата го правят, защото не издържат да носят товара, който са се нагърбили да носят.
Ама ние не го разбираме.
И вместо да направим нещо със себе си, да поработим ние лична работа, да видим къде издишаме като родители, за да си върнем или да се свържем със силата си, за да си вземем обратно онова, което детето ни носи вместо нас,
ние натискаме детето и искаме то, отгоре на всичкото, и да се държи добре.
Да спазва поведение.
Да мълчи половин ден в училище, да седи мирно на чина. Да учи.
Е, как да стане това?!
То изнемогва.
Трещи.
Не може да стои на едно място, не може да се фокусира.
И наглее страшно много.
Защото е щръкнало огромно над нас, над учителите си.
Може би стои на мястото на наш изключен родител.
Няма как хем да е голямо, хем да е дете и да се справя с отговорностите си на дете.
То може да стане отново дете, САМО АКО ние пораснем и си заемем ролята на родител до него.
Ние да станем (отново) големите, то да може да се смали.
От нас започва всичко. Ние сме тези, които трябва да работим, за да се свържем с ресурсите си, да си стъпим здраво на краката, да започнем да можем да поставяме граници, да гарантираме сигурност и това е предпоставката да олекне на децата ни и те да могат да се смалят и да се върнат обратно в детските си обувки.
Имам констелационна група идния уикенд. На кантар съм да я отменя, защото има малко заявили участие, а аз пък имам възможност да съм на едно друго прекрасно място същия този уикенд, с любими хора. Ако до два-три дни не се позапълни групата, за да прави смисъл да се случва, ще я отменя.
Но го казвам, защото е една чудесна възможност за работа.
Защото в констелациите точно това правим – свързваме се с ресурсите си. Виждаме къде, в какво ние сме въвлечени енергийно, че стоим пред децата и до партньорите си празни. Често не сме се напълнили защото ние сме големи зад гърба на нашите родители и днес нашите деца правят същото.
Не е трудно да се види и да се работи с това, много е просто даже и лесно.
Трудното е да види човек, че има нужда да работи. Инструменти бол в днешно време.
Ще продължа темата в следващ пост. Този стана много дълъг. Но пък са важни и тези неща да бъдат казани.
Нещо важно, като проверявате стаята на детето си, правете го тайно, още преди да говорите с него или то да разбере, че се съмнявате и най-малко дори. Ако се издадете, то ще скрие всички улики, ще ги изнесе от вкъщи.
Моля, споделете този пост, дори да нямате тийнейджър. Помогнете на тази информация да достигне до максимално много родители.
Прочетете предишните и следете за следващите, защото ще пиша много важни неща още по темата.
Харесайте страницата и поканете приятели да я харесат, защото тук редовно споделям много ценна информация. Работата, която предлагаме, събитията ни, също са изключително ценни, ресурсни и животопроменящи. Може да звучи гръмко, но е самата истина. Хиляди хора могат да го потвърдят.
Започвам да пиша следващия пост. Тук не стигнах до основното, което исках да кажа.
Тотка
