Ние с мама

28/06/2026

Три неща, които ми се иска някой да ми беше казал, докато бях бременна с първото си дете 🫶

➡️ Най-трудната част няма да е недоспиването.

Ще бъде това колко често ще се съмнявам в себе си. През първите седмици с бебето - всяка минута.

➡️ Детето ще натиска всичките ти бутони и нищо от това няма да е случайно.

То ще осветли всички места, където самата ти още имаш да растеш.

➡️ Родителството няма да промени само живота ти, как протича ежедневието ти... Ще промени теб.

Ще те научи на търпение, ще те срещне с границите ти и ще ти даде възможност всеки ден да избираш какъв човек искаш да бъдеш.

Ако днес можех да кажа нещо на бременната Надя от миналото, то щеше да е:

Подготви се за интензивен растеж. Не се страхувай толкова дали ще се справиш с детето. Страхувай се, дали ще разбереш сигналите навреме - че детето идва, за да станеш по-добра версия на себе си.

А на теб какво ти се иска да ти бяха казали, когато беше бременна?

15/06/2026

1 знак, че си в режим на оцеляване:

➡️ Думата "извоювам" дълбоко те докосна в предния ми пост.

Припомням 🤸🏼‍♀️ >>> "Каквото извоювам за себе си, давам и на децата си."

Малко след като го споделих, получих... очаквани реакции от други дами - две от вас се бяха хванали за думата- "извоювам". Перфектно разбирам защо. Всъщност и в мен се надигна нещо, когато я написах.

Защо изобщо една жена трябва да "извоюва" време за себе си? Защо трябва да извоюва почивка, сън, тишина, пространство, право на собствен живот? Домът не трябва да е бойно поле. Още по-малко домът, в който растат деца.

И все пак много жени живеят така - преговарят за всяка минута, чувстват вина за всяка почивка и се борят за всяка своя нужда, сякаш тя е каприз. И не, не мисля, че решението е да станем по-добри войници 🙃

Решението е да спрем да приемаме тази битка за нормална.

Да говорим повече за справедливото партньорство. За споделената отговорност. За това, че грижата за едно семейство не е нормално да се крепи на невидимата работа на един човек. И че децата ни заслужават да растат в дом, в който мама не е в постоянна борба за съществуване.

Може би един ден думата "извоювам" няма да е необходима. Но дотогава - нека продължаваме да си напомняме, че нуждите ни не са по-малко важни от тези на всички останали. И да избутаме вината встрани, че само се пречка 🙂

За какво най-често ви се налага да "воювате" у дома? Може и на лично 😉📩

Ваша,
Надя - наскоро напуснала бойното поле 🫡

14/06/2026

3 неща, които научих по трудния начин като майка (и съпруга 🙃), но се налага да си припомням:

1️⃣ Никой няма да дойде и да ме спаси.

Дълго чаках (и молих) за подкрепа, помощ, разбиране, промяна на обстоятелствата... Бавно, но сигурно стигнах до извода, че истинската свобода идва, когато пуснеш очакванията и започнеш да живееш живота, за който мечтаеш... без повече оправдания, без обвинения към другите.

2️⃣ Времето за мен е само половината от истинската грижа за себе си.

Другата половина е да спра да изпитвам вина за това време (по-трудната част) 🙃

3️⃣ Да се фокусирам върху собствените си нужди е един от най-големите дарове за децата ми.

Не мога да им покажа как се живее пълноценно, ако самата аз постоянно съм изгубена. Колкото повече инвестирам в собственото си спокойствие и щастие, толкова по-щастливи и спокойни са те.

"Каквото извоювам за себе си, давам и на децата си. 🫗" - Прочети го отново.

Оставям това тук като напомняне за всяка жена, но и за мен самата ❤️

31/03/2026

Как се справят майките с всичко? Просто не се справят 🙈

➡️ Понякога избират себе си - и вечерята е поръчана.
➡️ Друг път избират децата - и всичко останало чака.
➡️ Понякога избират партньора - и децата се сърдят, че не са част от плана.
➡️ Когато избираме работата... като второто :)

Винаги има нещо недовършено или нещо, което не е "както трябва". Тогава се появява онова чувство, че просто не се справяш.

Гледаме другите и си мислим, че при тях ВСИЧКО е подредено... но истината е, че виждаме само подреденото. Перфектният хол, чистата кухня, усмивките. Не виждаме хаоса зад кадър.

Истината е друга - всички жонглираме! Всички си изпускаме нервите. Всички се изморяваме.

Не е нужно да бъде по-различно, не е нужно да се справяш с всичко... А да се справяш с всичко САМА 🤯 Няма медали за този тип героизъм. А и децата ти нямат нужда от перфектна майка (знам, че вече си го чувала, остана и да го повярваш).

Достатъчно е да си там - истинска, уморена, понякога разпиляна. Но до децата си. И най-вече, бъди до себе си. Бъди близка със себе си! Не се изоставяй! Свържи се с онова малко момиче в теб, на което му писна да нямаш време.

Ако детето ти ходи на 3 извънкласни занимания… ти на какво ходиш? Записа ли се на нещо, което е само за теб? Или пак "от понеделник"? Не ми отговаряй. Просто се запиши ❤️ (а детето може да ходи само на един кръжок… пак ще стане човек, обещавам)

Децата имат нужда от щастливи родители, перфектни има само в Instagram.

Снимката е за внимание :)

31/03/2026

Едно напомяне да си изтеглите безплатни ресурси за принтиране на тема Великден от сайта ни. А ако много ви домързи 🤭, нарисувайте голямо яйце на лист и дайте на малкия човек свободата да го украси🤗

https://niesmama.com/article/velikdenski-materiali

21/03/2026

Какво беше последното нещо, което ти попречи да се погрижиш за себе си?

На мен (почти ежедневно) нереалистичните очаквания към живота. Онези, които всеки ден тихо си поставям - как "трябва" да изглеждат нещата, как "трябва" да се чувствам, как "трябва" да се справям. Очакванията ми към партньора 🤯 Направо да не съм ти в къщата :)

Доста често реалността не съвпада с очакванията ми. Тогава ме връхлита разочарованието и потъъъвам в дупка (това ми е нещо като хоби 😑).

Получава се така, че не липсата на време, а начинът, по който мисля, е най-голямата ми пречка да се погрижа за себе си. И само колко енергия хабя -> да вляза в тази дупка, да си седя на дъното, пък после да се измъквам от нея. А колко време губя да се обяснявам как се чувствам и защо ("очаквах -> не се случи -> БУМ" - оставям я тук тази кратка схема, ако случайно мъж попадне сред редовете).

Днес си напомням, че не всичко трябва да е перфектно, че не е нужно аз да съм перфектна... и въобще си напомням, че щеше да е доста по-полезно за мен и околните, да бях отделила време за себе си. Без да си подхранвам тревожните мисли и нереалистичните очаквания.

Достатъчно добра съм. Но няма да е зле да си "изключвам копчето" от време на време, както ми казваше баща ми преди години. Изсипах това тук и се изключвам... 😶‍🌫️

18/02/2026

Мила моя Надя от миналото - в теб се е събрала цялата мъдрост на Земята 😁🩷

Денят ми започва обещаващо 🚌🥴

17/02/2026

В последните дни чета личните ви преживявания и си дадох сметка за нещо - понякога не са нужни големи решения и тежки думи, а нещо съвсем малко.

Пет минути тишина, сама с мислите си. Съобщение от приятелка. Мисълта, че някой е там и те чува - че мисли за теб! Малка крачка към това да си по-добре. Защото не е нужно да имаме отговор на всичко във всеки един момент, нали?!

Днес ми се иска да попитам нещо много просто:

Кое е малкото нещо, което напоследък ви помага да не потъвате?

Да не забравите себе си (най-вече в грижите са останалите). Или дори да опознаете по-добре себе си ❤️

За мен това е решението да започна отново да споделям повече тук. Връщането ми в това пространство, което беше дом и на трудностите, и на успехите ми. Нещо, което създадох с огромното желание да съм полезна, но и да бъда видяна. Тук си позволявам и аз да се “видя” и възприема по нов начин.

Събрах смелост и дадох път на една идея (в помощ на жените 💪), която ще споделя с вас в близките месеци. Засега ми е достатъчно самото връщане в публикациите.

Ако имате нужда да пишете - оставете ми коментар. Ако не - и мълчанието е достатъчно. Вземете си, каквото можете, без задължения 🤗

07/02/2026

В дните, в които нямам идеи за нови и креативни занимания, си напомням, че не всичко трябва да е образователно и красиво. Достатъчно е просто да работи!

Споделям точно такава идея... или е по-скоро обикновено напомняне, защото определено не съм измислила топлата вода с нея:

Дайте на детето купа, щипки и каквото имате подръка - плат, капачки, подаръчна панделка, картонено руло/ролка от тиксо, цветни хартийки, брошура. Не за да развивате нещо конкретно, а за да си поемете въздух за 10-15 минути. Да проведете телефонен разговор или дори да свършите важна работна задача.

А може просто да искате да си направите кафе, без помощта на 2-годишното, което помага във всичко - от разсипване на кафе навсякъде, до пускането на грешното копче 😃

При нас, това занимание понякога работи, понякога - не. И това е напълно нормално 🧘🏼‍♀️

Ако и вие сте в период на оцеляване и просто искате денят да мине, не сте сами 🩷