15/04/2026
Помежду хубавите новини, да споделя и малко Бахови размисли. 💃
Темата са Хедър (Калуна) и Водна виолетка.
От известно време наблюдавам как се преплитат и взаимодействат.
И двете есенции са от групата за самота.
🌸 Калуна е нервна и самотна. Тя желае да привлече внимание към себе си, най-често от когото и да е. Може да е шумна, да не спира да говори или просто да излъчва едно „всмукване“ към хората около себе си, от което повечето инстинктивно искат да се отдръпнат.
Не обича тишината и да е сама. Тя обича да говори за проблемите си, да споделя за болестите си и сякаш една част от нея вярва, че единственият начин да получи обич и да бъде видяна е, ако нещо с нея не е наред.
Много често деца, които са били игнорирани, не са получавали достатъчно внимание, били са свръхсамостоятелни или оставени на „самотек“, научават, че мама и татко (и близките им) им обръщат внимание само когато не са добре.
🌸 От друга страна, Водната виолетка обича самотата. В балансирано състояние при нея се редуват комуникация и сближаване с отдръпване в покой в нейния вътрешен свят, често и физически.
В дисбаланс Водната виолетка може да се оттегли… и да забрави да се върне. 😄
Това са самодостатъчни хора, мъдри, обективни и спокойни, често търсени за съвет и подкрепа. В един момент обаче могат да си повярват, че никой не им е нужен.
Когато има неразбирателство във взаимоотношенията, са склонни просто да се отдръпнат и да охладнеят. От гордост и нежелание да показват слабост, могат напълно да се затворят и да спрат да споделят себе си, опитвайки се да се справят сами с всичко.
А и все пак, не всеки (почти никой в техните очи) може да ги разбере. Само отбрани малцина, които и те понякога се провалят в тази сложна, благородна задача.
🌿 Как може човек да има нужда и от двете есенции?
Понякога можем да срещнем хора в дисбаланс на Калуна, които се затварят емоционално и се отдръпват като Водната виолетка, но при свързване с близък човек го заливат емоционално и енергийно, претоварвайки пространството.
И човек се пита как някой уж равнодушен и спокоен може да бъде толкова интензивен и изпълващ пространството със себе си отблизо.
От другата страна – когато Водните виолетки се затворят плътно, но самотата ги притисне, те могат да се превърнат в напрегнат Хедър, който залива избрани хора „на ниво“, достойни да чуят проблемите им.
И когато не срещнат отклик, затварят вратата с трясък и започват: „никой не ме разбира“, ето за това и не споделям, по-добре ми е сам…
А всъщност, ако открехнат леко тази врата, могат да открият хора, които имат ресурса и желанието да се свържат с тях точно в този момент.
И чиято помощ се оказва „достатъчно добра“ - и точно необходима.
Истината е, че и двете имат трудност с истинска взаимност. Едните бягат, другите гонят, и двете са механизми за справяне със самотата, едната чрез оттегляне и самодостатъчност, другата чрез „емоционален глад" и заливане на другите със себе си. Но е изключително любопитно, когато и двете се срещат в един и същи човек.
Благодаря ви, че изчетохте размислите ми! 💗
Снимка: Naturescape
