01/06/2026
Днес празнуваме Деня на Детето и съм сигурна, че сте измислили прекрасни подаръци или занимания, с които да зарадвате дечицата си, на които пожелавам да растат безгрижни, в безкрайни детски игри и подкрепа!
Но аз днес искам да ви поканя и към това - да погледнем към още едно дете..
Дете, което понякога се чувства забравено, невидимо.. изоставено, отхвърлено…
Дете, на което твърде бързо му се е наложило да порасне и да носи отговорност, за която не е било готово.
Дете, което е мечтало да стане лекар, архитектът, актьор, музикант, но не е имало кой да повярва в него и то е оставило мечтата си..
Дете, което доста често не е било разбирано от връстниците си, защото е различно.
Дете, което е имало всичко, без погледа и присъствието на мама..
Или това дете, което се е чувствало специално, само в погледа на баба, а тя вече не е тук..
Да, това дете, продължава да живее вътре в теб. То има нужда от игра, забавление, почивка, прегръдка. И когато не му ги даваме - става сърдито, крие се, ядосва се..
90% от възрастните, живеят със сърдито и наранено вътрешно дете. Без емоционални ресурси. С очаквания и претенции към другите. Със страха от отхвърляне, с притеснението, какво ще кажат хората за мен..
Не, времето не ги лекува. Можеш да станеш на 30/40/50/60 години и да продължиш да се проявяваш през травмата на вътрешното си дете. Тя може да се проявява в отношенията ти, в професионалната реализация, дори в начина по който общуваш с парите.
Докато не направим пространство за това вътрешно дете - можем да продължим да преживяваме света като опасен, несигурен, несправедлив.
Само ние можем да му дадем любовта, подкрепата и опората, от която се нуждае!
Така че.. ако някъде в текста се припозна. Може би докато четеше те стегна корема.. или се появи “буца” в гърлото.. или може би дори една мъничка сълза се появи в крайчето на окото…
Остави ❤️ и ще продължим с няколко упражнения за саморефлекция и практика за връзка с вътрешното дете в моят ТЕЛЕГРАМ канал. Линк има в описанието⤵️