Homeopathy by Marina

26/05/2026

Антропософската медицина е интегративен медицински подход, създаден в началото на 20-ти век — около 1920 г. — от Рудолф Щайнер, основател на антропософията, и д-р Ита Вегман, лекар и една от водещите фигури в развитието на този лечебен метод.
Тя не отхвърля конвенционалната медицина, а се стреми да я разшири — като разглежда човека не само като физическо тяло, а като цялостно същество с телесно, жизнено, душевно и духовно измерение. В този подход болестта не се възприема само като локален симптом, а като процес, свързан с целия човек, неговата биография, ритми, жизнени сили и вътрешен баланс.
В антропософската медицина се използват специално приготвени лекарства от минерален, растителен и животински произход, както и допълващи терапии като външни апликации, ритмичен масаж, евритмия, арт терапия и други. Целта е не просто да се потисне симптомът, а да се подкрепят собствените оздравителни сили на организма.

26/05/2026

Изключително вдъхновяващо посещение — с прекрасни лекции и много интересна обиколка, по време на която се запознахме отблизо с производството на abnobaVISCUM.
abnobaVISCUM е един от важните препарати, използвани в антропософския интегративен подход при лечението и подкрепата на онкологични пациенти.
За мен това беше не само обучително, но и дълбоко преживяване — да видя как медицината, природата, науката и по-цялостното разбиране за човека могат да се срещнат в един толкова смислен лечебен подход.

20/05/2026

Знаете ли, че има метод, който може да помогне на тялото и подсъзнанието да се срещнат с онова, което понякога остава дълбоко вътре в нас — затиснато, замръзнало, недоизживяно.

Понякога си мислим, че вече сме преодолели нещо.
Разбрали сме го с ума.
Обяснили сме си го.
Продължили сме напред.
Но тялото помни по друг начин.
Понякога то продължава да носи напрежение, умора, тревожност, свиване, тежест или онова трудно за обяснение усещане, че „нещо не е наред“, въпреки че външно всичко изглежда спокойно.
InnerDance е преживяване, което не изисква да говориш, да анализираш или да се насилваш да „освобождаваш“ нещо.

InnerDance е преживяване, което не изисква да говориш, да анализираш или да се насилваш да „освобождаваш“ нещо.
Лягаш със затворени очи.
Слушаш специално подбрана музика.
Тялото постепенно се отпуска.
Контролът омеква.
А вътрешният процес започва да се движи сам — толкова, колкото е готово.
Понякога има образи.
Понякога спомени.
Понякога емоция.
Понякога тишина.
Понякога просто дълбоко отпускане, от което човек има нужда повече, отколкото е предполагал.
Това не е терапия, в която някой те „лекува“ отвън.
Това е преживяване, в което тялото и вътрешният ти свят започват сами да показват какво е готово да се размърда, да се отпусне, да се освободи — или просто да бъде усетено.
Практика, в която, ако си позволиш да отпуснеш контрола и оставиш тялото да води процеса, можеш да се докоснеш до нещо много дълбоко — по нежен, естествен и ненасилствен начин.

Заповядайте във вайбър канала ни за повече информация

гр.София

04/05/2026

Много преживявания не си тръгват, когато ги разбереш.
Остават в тялото.
Като напрежение, което се връща.
Като умора, която не минава.
Като усещане, че нещо вътре в теб стои „незавършено“.
InnerDance работи на това ниво.
Методът е базиран на нещо много просто —
когато си в безопасно пространство и слушаш специфично подбрана музика, мозъкът естествено преминава през състояния между будност и сън.
Това е моментът, в който контролът намалява.
И тялото започва да се освобождава.
По време на практиката: – лежиш със затворени очи
– не се изисква нищо от теб
– няма правилен начин да „се случи“
Музиката води процеса, а нервната система започва да се регулира сама.
Възможно е да усетиш: – дълбоко отпускане
– спонтанно движение
– освобождаване на емоции
– вътрешна тишина
Всеки процес е различен.
И точно това е смисълът.
След InnerDance хората често казват, че се чувстват по-леки, по-ясни, по-свързани със себе си.
Не защото нещо е „направено“ отвън, а защото тялото е получило пространство да довърши това, което е започнало отдавна.
🗓 23 май 2026
⏰ 11:00 – 14:00
📍 София | Aditi Yoga, бул. Черни Връх 51Г
Водещи: Мария Младенова и Марина Бойчева
📲 0876577677
🎟 https://buy.stripe.com/6oUeVc0x68b05NV85pfbq0f

С много любов от нас за вас❤️

03/04/2026

Покана за безплатна innerdance практика
В неделя, 5 април
17:00 (UK) / 19:00 (BG)
Ще направим отворена онлайн среща в Zoom.
Не я наричам “сесия”.
По-скоро е пространство.
Пространство, в което можеш да останеш насаме със себе си.
С тялото си.
С това, което носиш, без да трябва да го обясняваш.
Ще бъдеш на тихо и усамотено място, легнал или удобно настанен, със слушалки.
Ще пусна музика и ще те водя съвсем леко в началото.
После просто оставаш вътре в преживяването.
Какво е innerdance?
Това е медитативен процес, в който чрез специфична музика тялото и психиката започват да се „раздвижват“ отвътре.
Не го контролираш.
Не го мислиш.
Позволяваш му да се случва.
Понякога излизат емоции.
Понякога тишина.
Понякога усещане за лекота, което не си усещал отдавна.
Тялото знае как да освобождава.
Съзнанието знае как да подрежда.
Ние просто създаваме условия това да се случи.
Усещането често е като след разговор с някой, който те разбира напълно —
само че този „някой“ си ти самият.
Ако имаш нужда да спреш за малко
и да се върнеш към себе си — заповядай.
Ще се радвам да си част от това.
Пиши ми за линк.
А ако искаш да разбереш повече – заповядай във Viber канала.

Присъедини се към Innerdance с 🧚‍♀️Мария & Марина🧚 във Viber

https://invite.viber.com/?g2=AQBfXo0zjIPOg1ZTqj5PLstIZfltLsj%2Ft9iK%2B9VVJgf0zHQ8NIZ9zJFA%2FgtW28ou

01/04/2026

Защо хомеопатията има значение точно сега...
Живеем във време, в което медицината може почти всичко.
Сканирания, които виждат невидимото.
Алгоритми, които анализират по-бързо от човек.
Лечение, което спасява животи за минути.
И въпреки това…
хората продължават да задават едни и същи въпроси:
„Защо ми се случва това?“
„Защо се повтаря?“
„Как да се излекувам истински?“
Това е мястото, където започва разговорът, който медицината често няма време да проведе.
Хомеопатията не е „против“ съвременната медицина.
Тя влиза там, където нещо остава недоизказано.
Там, където симптомът не е просто проблем,
а послание.
Там, където тялото не е отделни органи,
а една цялостна история.
Двама души идват с една и съща диагноза.
Но когато започнат да говорят — се оказва, че нищо не е еднакво.
Единият стиска зъби и продължава.
Другият се разпада вътре.
Единият има нужда от контрол.
Другият — от сигурност.
И точно тук лечението започва да се променя.
Не защото болестта е различна,
а защото човекът е уникален в нея
В свят на специализации и разделяне,
хомеопатията прави нещо много просто —
свързва.
Свързва тялото с емоциите.
Миналото със симптома.
Стреса с физическата реакция.
И изведнъж това, което изглежда „случайно“,
започва да има смисъл.
Истината е, че бъдещето не е избор между
технология и човечност.
Бъдещето е в тяхната среща.
Бърза диагноза.
Дълбоко разбиране.
И лечение, което не просто потиска, а променя посоката.
Колкото повече светът става дигитален,
толкова повече хората търсят нещо истинско.
Защото хората имат нужда:
Да бъдат чути.
Да бъдат разбрани.
Да бъдат видени като цялост.
Хомеопатията има място точно тук.
Не като алтернатива.
А като липсващата част.
А може би най-важното е това че
понякога още в самия процес на консултация,
докато човек разказва,
той започва да чува себе си по нов начин.
И точно там…
започва промяната.
Аз съм тук -
за да ви чуя и вървя с вас към пътя на здравето❤️

31/03/2026

Ами ако проблемът не е в болестта…
а в нещо, което тялото ти не е довършило или е дало отражение?

Понякога симптомите не започват случайно.

Понякога има точен момент:

„След антибиотика…“
„След ваксината…“
„След това лечение нещо се промени…“

И оттам нататък…
тялото не се връща обратно.

И тук идва въпросът, който рядко се задава:

Ами ако организмът просто не е успял да преработи това, което е получил?

В практиката често виждаме нещо важно.

Химични въздействия като:
– ваксини
– антибиотици
– медикаменти за депресия и тревожност
– хормонални терапии

могат да създадат нова симптомна картина.Не просто временен страничен ефект,
а нещо, което остава като „слой“ върху човека.

И тогава картината се променя.

Симптомите стават по-размити.
По-сложни.
Понякога дори противоречиви.

Не просто страничен ефект, който минава.

А състояние, което се „наслагва“ върху човека
и започва да измества първоначалната картина на болестта.

И тогава става по-сложно.

Вече не гледаме само „какво е заболяването“,
а какво е добавено върху него.

Един вид…
картината се размазва.

И това е причината понякога случаите да изглеждат объркани,
променящи се или „нелогични“.

Таутопатията стъпва точно тук.

Не търси ново решение.
Не търси „най-доброто лекарство“.

Тя се връща към същото вещество.

Същото, което е било прието.
Но в потенцирана форма.

Звучи странно, нали?

Да дадеш точно това, което може да е отключило проблема.

И въпреки това…
в много случаи именно това помага на тялото да „затвори цикъла“.

Не защото добавяш още от същото.

А защото подаваш сигнал,
който организмът най-накрая разпознава.

И тогава нещо се случва.

Симптом, който стои с месеци… започва да се движи.
Случай, който е бил „заседнал“… тръгва.

Но тук е важно да сме честни.

Таутопатията не е магия.
И не е универсално решение.

Ако я използваш без ясна причина —
можеш да объркаш случая още повече.

Тя работи, когато има нещо конкретно за „довършване“.

Не когато просто търсим бърз изход.

Истинската работа остава същата:

Да разбереш човека.
Да видиш картината.
Да намериш точното лекарство.

Таутопатията не замества това.

Тя само маха пречката…
за да може процесът да продължи.

Понякога не трябва да добавиш нещо ново.

Понякога трябва да се върнеш там,
където нещо е останало недовършено.

29/03/2026

Как всъщност се създава едно хомеопатично лекарство…

Не е случайно.
И не е „просто гранулка“.

В хомеопатията има хиляди лекарства
и всяко едно от тях е минало през нещо много конкретно:

изпитване върху здрави хора.

Здрави доброволци приемат дадено вещество
и започват да записват ВСИЧКО, което се случва с тях:

– болки
– промени в съня
– странни усещания
– емоции
– страхове
– реакции към топло, студено, храна, движение
– дори най-малките детайли

Нищо не се пропуска.

После тези наблюдения се събират.
Сравняват се.
Филтрират се.

Остава само това, което се повтаря.

Така се създава пълната картина на лекарството.

И тук идва ключът:

Това, което едно вещество може да предизвика у здрав човек…
същото това вещество може да помогне на болен човек,
който има подобни симптоми.

Как се прави самото лекарство?

Не, не е магия.

Веществото се взима от природата
(растение, минерал, друго)

После:

→ разрежда се
→ разклаща се
→ отново се разрежда
→ отново се разклаща

много пъти.

Накрая остава не количеството…
а сигналът на веществото.

И този сигнал се „записва“ върху малките бели гранули.

И сега най-важното.

Хомеопатията не се опитва да заглуши симптома.

Тя прави нещо друго.

Дава на тялото подобен сигнал
на този, в който то вече е.

И тогава организмът го разпознава
и започва да реагира.

Можеш да си го представиш така:

Тялото е „заклещено“ в определен модел.
Лекарството не го бута насила.

То му показва посоката…
и тялото само излиза оттам.

Затова в хомеопатията няма „лекарство за кашлица“
или „лекарство за тревожност“.

Има лекарство, което съвпада с теб.
С твоя начин да боледуваш.

И когато го уцелиш…

не просто симптомът се променя.
Променя се реакцията на целия организъм.

А малката бяла гранулка?

Тя е само носител.

Истинската работа започва след нея.