06/10/2026
Тялото говори!
Когато има тревожност, то казва:
* Рамене и шия - когато си натегнат като пружинка, напрежението в раменете и шията се усилват, защото водещите преживявания са: аз трябва да контролирам всичко; тежестта върху мен е прекалено много; не мога да се отпусна.
* Сърце - сърцебиене, учестен пулс, усещане, че нещо лошо ще се случи. Тялото реагира така, сякаш застрашаващата човека ситуация вече е факт. Водещи са преживяването на страх, за загуба на нещо или някой, невъзможността да се усети безопасност.
* Стомах, коремни органи - усещане за свиване на стомаха и болки в корема. Ситуацията, обостряща тревожността, може да се преживее като толкова значима, че да преобърне целия ни живот. Нещо в нея човек не можи да смели, да преработи - дали самото събитие, човек, ново нещо, обида. Нещо е станало и до момента, то, все още, не е прието.
* Гърло - спазъм, промяна на гласа - дрезгавост или изтъняване на гласа - случва се тогава, когато ни е трудно да изкажем нещо - имаме забрана да се изразим,;мислим, че е по-добре да замълчим; не можем да кажем това, което в действителност мислим.
* Дишане, гърди - сякаш не мога да си поема въздух, имам тежест в гърдите. В очакване на нещо лошо, което ще се случи. Дискомфортът в тези области на тялото говорят за страх от живота и невъзможност да се преживее безопасност.
* Гръб и областта на кръста - те могат да останат напрегнати много продължително време, особено, когато човек е свикнал да не нагърбва с всичко, да не търси помощ и да бъде силин, издържайки до последно. Ами, ако спра да понасям и издържам на всичко, то тогава кой ще свърши това? И преживяването е липса на опора, безсилие и натиск.
* Кожа - тя е отграничава вътрешния свят на човека от външния, в този смисъл е границата му. Понякога е трудно да се изрази преживяването. Затова, кожата реагира с обриви, свръх чувствителност, зачервяване - нахлуват в личното ми пространство, не се съобразяват с границите ми, имам нужда от повече контакт, искам да се диференцирам от другия.
* Щитовидна жлеза - когато в човек живее конфликт свързан с времето и бързината на изпълнение на дейностите - Нямам време; Няма да успея; Трябва да се свърши още повече. Кога най-сетне ще насмогна? А, всъщност е: Защо изобщо не си позволявам да спра?
* Глава - когато мислите: Ами, ако...; Ами, ако стане...; Правилно ли правя/постъпвам.... Всичко се завърта около премислянето на бъдещи събития, които не е сигурно, че ще станат факт. Целта е да се предвиди, за да достигне човек до преживяването на безопасност. Но, умът не подава и командата: опасността отмина. И понякога, дори нощем, човек превърта сцераниите в главата си.
