14/08/2025
https://www.facebook.com/share/p/1DjPdLfyva/?mibextid=wwXIfr
Казвам се Стела Иванова, на 43 години, от град Гурково. Имам две деца и със съпруга ми Петър се занимаваме с отглеждането на маслодайна роза Дамасцена и лавандула повече от 20 години. Също така имаме наш бранд за изцяло натурални козметични продукти Krimas / Krimas .
Аз съм израснала в Гурково, съпругът ми също. Тук завърших средното си образование, а после следвах финанси. И до ден-днешен се занимавам със сметките на семейния бизнес. Всъщност друго почти не съм работила. С Петър сме заедно от 2003 г. Като се дипломирах, заминахме за една година в Испания. Работихме там, спестихме някакви пари и се прибрахме в България. Спестяванията си инвестирахме в земя. През 2006 г. се регистрирах като земеделски производител и се захванахме с отглеждането на маслодайна роза.
Не беше нещо ново за нас – родителите на съпруга ми се занимават с розопроизводство, той с това е израснал. Дядо му също така си е изкарвал хляба още преди 1944 г. След национализацията му взели земята и преминал към животновъдство. Не влязъл в кооператив, но имал тефтер с нотариални актове – водил си подробни записки кое е било негово, кое е купил. После баща му си върнал земята и направил насаждения в село Димовци.
От родителите на Петър научихме много – как се отглеждат рози, как се поддържат. И ние винаги с това сме искали да се занимаваме, но самостоятелно. Затова купихме земя, вложихме всичките си средства и започнахме да я обработваме. В началото произвеждахме само суровината, но мечтаехме да имаме завършен продукт с отлично качество.
Така се роди нашия бранд за 100% натурална грижа за кожата „Krimas”. Първо направихме розовата вода. Искахме нашата да бъде първична – каквото излезе от охладителя, това да съхраняваме, без да добавяме спирт, химикали, консерванти. Точно както се е правил продукта преди години.
В началото беше много трудно. Никой не ни познаваше. Знаеха ни като производители на суровина, но не и като производители на готов продукт. Въпреки това бяхме много упорити. Вярвахме в това, което сме направили с много усилия и лично отношение. И когато някой опиташе водата, веднага усещаше разликата. Хората често ни казват: „Аз такава вода не съм виждал – чиста, без спирт!“ Може да се каже, че сме един от малкото производители в България, които правят първична розова вода – без да извличат маслото и без добавки. Не е отпадъчна вода, както най-често се среща.
Отглеждането на рози е свързано с много труд – всеки ден, през цялата година. Започваме още от януари. Първо се подрязват ръчно насажденията, премахват се заболелите клонки. Изрязаният материал се изкарва с машини и задължително се изгаря, защото вътре остават ларви. След това започва ръчно окопаване между храстите, което продължава до края на април и е много трудоемко. После идва розоберът, той е най-тежката част. При него всяка година е различно. Миналата година, например, започнахме да берем още в края на април – нещо, което не ни се е случвало досега. Тази година пък имаше студове, розата измръзна, не искаше да цъфти, цветовете бяха малки и бедни на масло. После дойдоха дъждове, малко се оправи, но беше трудна кампания. Като свърши розоберът, започва подготовката за следващата година. Подрязване, механични обработки и така нататък… Имаме може би един-два месеца, в които е малко по-спокойно – ноември и декември. Но като цяло ние сме постоянно на полето, сред розите.
Много ни дава, но и много ни взима нашата работа. Взима, защото всичко е под небето и нямаш сигурност. Не знаеш дали ще има цвят, дали ще успееш да го обереш, дали ще има реколта. Рисковете са много. Трудният достъп до вода за напояване на насажденията в полупланински район като нашия е един от най-големите проблеми. Също и климатът, който много се измени през последните години. За да се развие правилно розовият цвят, средната температура трябва да е около 18 градуса – между 7 и 12 градуса нощем и 24–25 градуса денем. Напоследък трудно се постига. Или е прекалено студено и дъждовно, или много горещо. И в двата случая розата страда. Но дори и да е цъфнала прекрасно, пак няма гаранция. Случвало ни се е да падне градушка и целият цвят да отиде на земята. Докато не прибереш реколтата, нищо не е сигурно.
След като съберем розовия цвят, идва ред на изваряването. Минава през дестилация и после се съхранява в дебелостенни сини бидони, защото трябва да е на тъмно и хладно място. След около 45–50 дни розовата вода е готова. При производството на водата не махаме розовото масло. Затова отгоре се появява един филм, както аз го наричам, с около два пръста дебелина. Първият ни износ на розова вода беше през 2023 г. Тогава изпратихме пратка на клиент от Германия – жена, която вече 20 години купува и продава розова вода от България. Тя видя този филм във водата и каза: „Тази вода нещо ѝ има. Какво плува вътре?“ Обяснихме ѝ, че това е първичен дестилат с розово масло. Тогава каза, че за първи път получава такава вода и започна да я оценява истински. Тази жена е наш постоянен клиент вече трета година.
Сега имаме клиенти, които още след розобера си заявяватколичества. Особено в Германия – имаме двама-тримаклиента, които веднага си вземат бидоните и оставят водата да отлежава при тях. Направи ни впечатление и един нов клиент, също от Германия, с фирма, която от 15 години купува розова вода от България. Когато му изпратихме мостра, той дори не изчака технолога си, който в момента не беше там, за да я прегледа лично, и директно ни каза: „Искам бидона, изпращайте.“ Това за нас е голямо признание.
Българското розово масло е уникално и има над 300 съставки – нито едно друго розово масло няма такъв състав. Затова и страната ни все още е №1 в света по производство. По принцип до 70% от пазара на розово масло в световен мащаб се държи от България. Това се дължи и на уникалния климат тук. Колкото по-на високо е мястото, розата е по-маслодайна – добивът е по-малък, но маслото е по-концентрирано. Българската роза Дамасценае дошла у нас от Дамаск преди стотици години и се е настанила в района, който всички днес познаваме като Розовата долина. Цялата тази котловина – между Средна гора и Стара планина, както и части от Стрелча, Пазарджишко и Пловдивско – създава идеалните условия за отглеждането ѝ. За съжаление, през последните 3–4 години наблюдаваме, че много производители изоставят насажденията си, което неминуемо ще доведе до недостиг на розов цвят в недалечно бъдеще. Причините са различни – климатичните промени, икономическите предизвикателства, финансовата несигурност.
В момента в България са регистрирани 62 000 декара с роза Дамасцена и роза Алба (бялата роза), но по наши данни се обработват не повече от 30 000 декара. За последните няколко години близо 50% от насажденията са изоставени. През 2017–2018 г. добивът на розов цвят беше около 20 000 тона, а сега очакваме да падне до около 6 000 тона. Най-голямото престъпление обаче е, че се изнасят розови насаждения извън България. Създава се производство в други държави – най-вече в Мароко, Иран, Азербайджан и Турция, които после стават наши основни конкуренти на външния пазар. А тук, в България, розопроизводството загива.
За нас да се откажем от розопроизводството никога не е стояло като въпрос. Имаме ясна визия и план, работим с отношение, с любов, с внимание. Благодарение на това имаме качествен продукт, който се цени и за който има пазар и търсене. Никак не е лесно, разбира се. Усилията са много, инвестициите са сериознии е хубаво, че през годините сме имали възможността да се възползваме от европейско финансиране по програма „Млад земеделски стопанин“. Благодарение на товавдигнахме стопанския си потенциал – създадохме нови насаждения, закупихме техника, трактор, намалихме ръчния труд. Помогна ни много да разширим дейността си, да отглеждаме и други култури, като сливи, например. Не са много – три декара. Основно за собствена консумация, за приятели и, разбира се, за ракия (смее се).
Когато имаш добър продукт и добра визия за бранда, хората започват да те забелязват и да те търсят. Имаме колеги, които 20-30 години се занимават с производство, но не успяват да пробият на външния пазар. А ние, в рамките на три години от първото изложение, на което участвахме в Германия, вече имаме клиенти и изнасяме розова вода. Това показва, че продуктът, който правим, е уникален. И водата, и маслото, и кремовете за лице се оценяват високо. Имаме клиенти в Германия, Полша,Гърция, Словения, Китай и Австрия. За първи път скоро ще направим износ и за Индонезия.
Това беше дълъг и труден процес, защото целта ни бешене просто да продаваме суровината, а да предлагаме готови продукти с нашето лого и с висока добавена стойност. В чужбина се впечатляват именно от тях, не толкова от маслото. Розовото масло си е розово масло, дори и когато има някои отклонения в параметрите.Когато обаче имаш завършен продукт, 100% натурален и с уникални съставки, много бързо се оценява. Имаме не само корпоративни клиенти, но и индивидуални поръчки от сайта. Лично опаковаме и изпращаме всичко, за нас това също е от значение.
Всеки детайл е важен. От първата до последната стъпка,всяка капка от нашата розова вода е резултат от ръчен труд, постоянство и желание да запазим автентичносттана производство. Мога да кажа, че нямаме клиент, който да я е помирисал или пробвал и да не каже: „Тя е различна, какво има в нея?“. Вярвам, че качеството на продукцията зависи най-вече от нас самите. От обработката на земята, до торенето и препаратите, които ползваме, винаги се стараем се да се съобразяваме с природата. Защото както внимаваме с храната си, така трябва да внимаваме и с грижата за кожата. В нашата козметика няма никаква химия, тя е абсолютно натурална. Много държим на това, защото това е бъдещето, което искаме за нас и за децата ни. Бъдеще, в което всичко е чисто, биологично и с грижа за природата.
Храната е пътешествие. От полето, през ръцете на фермерите и производителите, до трапезата, всяка хапка разказва история за автентични вкусове и традиции, за успехи, за предизвикателства, но и за подкрепа. А когато знаем откъде идва храната ни, тя става още по-ценна – свързва ни със земята, с корените ни и един с друг.
Това лято заедно с Европейската комисия в България / European Commission in Bulgaria поемаме на път из България, за да ви покажем как ЕС подпомага земеделските стопани, защитава традиционните продукти и насърчава устойчивото производство.
#ДаВиЕСладко
