След Волиерата

След Волиерата ЛЕТИШ ... завръщайки се У ДОМА.
Пътят на Душата е полет.

Размислям се за вината напоследък.Тя ми е много позната, есенция Бор винаги е „под ръка“. Особено около домашните любими...
20/04/2026

Размислям се за вината напоследък.
Тя ми е много позната, есенция Бор винаги е „под ръка“. Особено около домашните любими. 😄
И често не ми дава да си почина истински. Две седмици бях в отпуск и сякаш живях на два фронта, тялото ми отказа, а мозъкът ми се разшумя. 😆
Усещането е фино, не е шумно обвинение, а едно тихо „Можеше още… това или онова, не така, а така...“ Малкото бебе у дома улови това и го отрази толкова преекспонирано, че се стигна до живото застрашаваща ситуация. Ако наблюдавате децата и животните, може точно да си дадете сметка, с какво и къде бъркате.
И точно в този контекст попаднах на един текст за това как постоянно търсим вина в себе си, в другите, в обстоятелствата. Как обвиняваме жертвите. Как си създаваме илюзия, че ако намерим виновния, ще имаме контрол.

Нещо много силно отекна в мен - вината не води до движение, тя само ни държи в обяснения.

Когато се обвинявам, реално променям ли нещо?
Не оставам ли в едно вътрешно напрежение, в което любовта се опитва да се „докаже“, вместо да се преживее?
Започнах да я гледам тази вина.
Да не бягам от нея.
Да я усетя.
Зад нея започнах да виждам нещо друго, любов, която се страхува, че не е достатъчна, но и още нещо, вината, независимо дали е насочена към мен или към друг, е една и съща енергия.
И в двата случая ме спира да видя какво всъщност може да се направи.
Отговорността е различна.
Тя не търси виновен, а пита: „Какво е възможно оттук нататък?“
И може би точно там започва свободата.
В момента, в който спра да се наказвам и започна да се движа.
Днес избирам да виждам вината, да я прегръщам, да оставам в нея и с нея, да я обикна и да й позволя да ме "боцка", докато не видя червения флаг и променя нещо.

Моят покровител Атлаския кедър, също много ми помогна да прозра тази въртележка.
Затова толкова обичам цветята на доктор Бах и натуралните етерични масла.
Скоро те ще заживеят в новото ми "у дома" Ателие за вдъхновения.
Добре сте ми дошли!

Имало една гора, която не обичала да преминават през нея набързо.Пазела тайните си в мъха, в корените, в тихото ромолене...
29/03/2026

Имало една гора, която не обичала да преминават през нея набързо.
Пазела тайните си в мъха, в корените, в тихото ромолене на водата… и чакала някой, който умее да слуша.
Веднъж в тази гора влязла Синеочка.
Първо видяла стар пън, покрит с мек зелен мъх. Той приличал на стар и мълчалив пазител. Синеочка го докоснала и усетила, че в него няма край, че това, което изглежда завършено, всъщност се превръща в нещо ново.
- Не се страхувай от формите, които се променят, прошепнал пънът.
По-нататък водата я повела на малки стъпки, по камъни, обгърнати в зелено. Блестяло зеленото, а потокът пеел тихо. Така, както се пее, когато няма нужда да бъдеш чут.
Синеочка коленичила и потопила ръце.
-Пусни това, което задържаш, казала водата. Аз никога не спирам, затова съм жива.
Сред дърветата стояло едно странно, извито дърво с още по-странна кора. Било преживяло бури, вятър, време… и все пак стояло.
Синеочка го гледала дълго и то й казало:
- Красотата не е в това да си прав, а в това да останеш верен на себе си, дори когато растеш на криво.
Малко по-надолу, почти скрити, се били сгушили розови цветове, нежни но и особени. Lathraea squamaria живее, като се свързва с корените на други растения и черпи от тях, тя не фотосинтезира. Синеочка я попитала:
-Ти паразит ли си?
Латреята отвърнала:
- Животът понякога се случва чрез връзка с другите.
По-натам я срещнало едно жълто живо листо, като малко Слънце, което още не е решило да си тръгне. Синеочка загледала и него насред останалите угнили листа и го попитала:
- Ти какво правиш тук?
А малкото Слънце отвърнало
- Дори в промяната има светлина, Синеочке.
Когато излязла от гората, нищо външно не било различно. Но само външно...
И както гората, така и тя не бързала да стане нещо, защото тя е паметта.

А в самодивското кладенче, небето се отглеждало и знаело, че е Сърце.

Бях на пролетна екскурзия два дни, а Пролетта се беше предрешила като баба Зима. Студ, вятър и ръмеж. Дори анемонетата с...
22/03/2026

Бях на пролетна екскурзия два дни, а Пролетта се беше предрешила като баба Зима. Студ, вятър и ръмеж. Дори анемонетата се бяха свили.
И си мислех, че понякога така изглежда и външният свят: мрак, страх, студ, безнадеждност, огорчение, особено когато очакванията се разминават с реалността.

Но само докато се взреш по-внимателно.

Имаше хиляди бели цветчета кардамин.
Уникални скални образувания.
Зала със стотици кристали. Почувствах се като в пещерата на Али Баба. Искаше ми се да си остана там. Пещерите също са ми любими места, наред с водопадите.🙂
Имаше и една таханджийница, където млади хора са възродили традицията
от посяването до смилането с каменна мелница. Сеят и мелят и лимец и спелта.
Имаше и цъфнали магнолии и много щъркели подготвящи гнездата си.

Микро Пролет.

Както онова малко зрънце светлина,
което съществува дори в най-тъмните ни дълбини.
Понякога е нужно само да се взреш.

Когато вътрешният свят започне да прелива навън. 🩵Как мирише незабравката?Тя носи нещо почти невидимо.Реално цветето ням...
18/03/2026

Когато вътрешният свят започне да прелива навън. 🩵
Как мирише незабравката?

Тя носи нещо почти невидимо.
Реално цветето няма силен аромат.
Мирисът ѝ е фин, леко зелен, воднист и ефирен. Напомня утринен въздух край вода.
Истинското ѝ „ухание“ е енергийно.
Спомен за нежност, обич и свързаност.
Какво би трансформирала, ако я усетим като пост бахова есенция?
Не съм я изследвала още, само маркирам усещания за наблюдение.
Сянка:
страх да бъдеш забравен;
усещане за емоционална изоставеност;
тъга по изгубена връзка;
привързване към миналото;
държане за спомена от страх да пуснеш.
Светлина:
спокойствие, че истинската връзка не се губи;
доверие, че любовта остава, дори без форма;
меко освобождаване от миналото;
присъствие в настоящето, без загуба на дълбочина.

Къде резонира с мен?
С чувствителността ми.
Със способността да пазя спомени като живи, и с една много фина тъга, че не всичко може да бъде споделено напълно.

🩵 Ако бъде част от мой аромат, незабравката ще е ефирен воал между нотите. Може да се изрази с галбанум, листа от виолетка, корен от ирис, дъбова кора, малко тонка, черен чай, нероли, син лотос, енфлораж от люляк…и може би капка мимоза, заради водната ѝ мекота.
Ще пробвам. 😊

Посланието ѝ към мен:
„Ти не губиш, когато пускаш.
Освобождаваш място за нещо още по-красиво.“

Не я търся.
Тя търси мен. 🥰

На 1400 метра н.в. в дивото, ритъмът не е толкова „фиксиран“, както в местата, където живеем постоянно. Планината е по-о...
08/03/2026

На 1400 метра н.в. в дивото, ритъмът не е толкова „фиксиран“, както в местата, където живеем постоянно. Планината е по-отворена към вятъра, слънцето и водата. Там всяко цвете има повече пространство да следва собствения си вътрешен импулс.
Сред чистия въздух се появяват незабравки, кокичета, теменужки и напъпила иглика – сякаш освободени от сезоните.
Наоколо се носи мек, меден аромат на бор, а нежните феи на цветята разтварят крилата си в дивия простор на планината.
Нека всяка жена има тази свобода, да разцъфтява в своя ритъм, да следва поривите на душата си и да носи в себе си простора на пролетта.

Честит 8 март! 🌸

Как се създават нещата, които искаме да се проявят чрез нас?Понякога е изгрев, понякога почти неуловима дума посята някъ...
04/03/2026

Как се създават нещата, които искаме да се проявят чрез нас?

Понякога е изгрев, понякога почти неуловима дума посята някъде дълбоко.
После време да презимува, да забравиш, че нещо там се оформя, време да покълне, време да узрее и да се роди. Често точно тогава пропускаме магията, която е била с нас през цялото време. Забравяме, че всичко е било живо от зачеването, дори без да сме виждали или усещали формата му.
И това дори не са стремежи. Обич е и доверие в себе си.

Идеята за „Цветна алхимия“ се роди на Мазалат, по време на два незабравими дни сред любими хора, тишина, смях, разговори и онова усещане, че си точно там, където си си ти. Между залеза, пълната луна и изгрева при температури под нулата. Толкова малка и толкова жива се чувствах тогава.
В такива моменти не мислиш, не планираш, не знаеш, какво ще стане после. Първо е само усещането, че нещо иска да бъде изведено на светло.

Мина време докато потърся Макензи Тикнор за разрешение да отпечатам киматичните изображения. Много ми се искаше, обаче отлагах и си измислях обяснения.
„Не ми е достатъчно добър английския език“;
„Трябва ли адвокат, за да оформи кореспонденцията и заплащането за авторското право?“
Време на проби, различни печатници, разтеглени или размазани изображения, ламиниране гланц или мат, печат на фолио … и „Ооо, нямам нерви за всичко това! Трудно е да намеря печатница, а кой ще изработи дизайна, така както е в моята глава?“ Почти година, в която единственото ми действие беше мисълта „добро е хрумването, но незнам как и кога ще стане“ и толкова.

Изследванията за паметта на водата и разглеждането й като носител на информация, като среда, която помни допира, вибрацията, присъствието, дори когато физическата форма вече я няма винаги са ме впечатлявали. Преди повече от петнадесет години по времето, когато преминавахме през здравословни предизвикателства със синът ни, започнах да се интересувам от водата като носител на енергийни отпечатъци. Всяка капка пази спомени, докосвания и послания, които остават невидими за очите, но живи във вибрациите си. Тази идея ме докосна, защото ми прилича на начина, по който ние хората, носим в себе си преживяванията, емоциите и думите (изказани или не) невидими, но с мощно влияние върху вътрешния ни свят. Както водата помни, така и ние пазим следи от миналото, които оформят нашето настояще и бъдеще. Все пак хората сме съставени средно от 60 % вода.

Макензи Тикнор описва научни изследвания, показващи, че вода може да улавя, съхранява и предава информация. Макар това да е предмет на много дебати, експерименти показват, че начинът, по който водата се структурира и реагира на вибрации, може да отразява енергийни модели.
За да направи това „информационно съдържание“ визуално достъпно тя поръчва на учен (експерт в киматика) да създаде снимки показващи вибрационните/енергийни структури, появяващи се във вода, когато ѝ се придават специфични честоти, свързани с Баховите есенции.
Тези визуални изображения (т.нар. хидроглифики) са предназначени да дадат конкретен образ на енергийния отпечатък, който цветните есенции оставят във водата, и служат като мост между енергийната концепция и онази част от хората, които търсят видимо потвърждение.

В картите „Цветна алхимия“ се опитвам да уловя тази същата невидима памет. Всяка карта е не просто изображение или символ, а отпечатък на преживяно, на разбиране и трансформация. Киматичните изображения греят на лицето й, а цветовете, стихиите, вдъхновението и въпросите за себерефлексия на гърба са покана да си спомним. Картите са като вода, която носи в себе си същността на моменти, чувства и енергии, готови да се активират в съзнанието на този, който ги държи.

Подхождам към тях като към жив организъм, който пази своята история и вибрация, и който може да комуникира по един дълбок и сърдечен начин и да бъде проводник на вътрешна промяна.
Така както водата е мост между видимото и невидимото, картите създават пространство за среща с нашата вътрешна истина и памет.

По пътя си се срещаме със страховете си, с пасивна агресия, с тестове за границите, с тихи напрежения, които не се изговарят, но се усещат в отношенията, в думите и понякога в начина, по който се отнасяме към себе си.

Всяка карта е преживяна.
Тя носи отпечатък като вода, която е била в контакт с нещо живо.

Дълго време не разказвах тази история, защото мислех „картите ще говорят сами“.

🤍Те ме научиха, че обичта има нужда от яснота, за да заживее.🤍

Когато започнах да споделям не техниката, а защо ги създадох, какво отключват, как ми помагат, те станаха по-осезаеми и за хората, които не познават Цветята на Бах или изобщо не са се докосвали до подобни инструменти.
Тези карти не дават готови отговори, не казват „така е правилно“, а създават меко, автентично и спокойно пространство.

И всъщност… всичко при мен се случва по този начин.

Точно, както старинните мебели за ателието, които срещнах „случайно“. Бяха не просто вещи, а неформулирана мечта, която си спомних, и са част от едно ново начало.
Когато му е времето... 🥰

Ако картите стигнат до теб, значи не търсиш още информация, а среща.

Пиши ми и ще се срещнем.

Благодаря на твореца и изключително талантлив дизайнер Galina Petkova , която заживя с идеята ми!
Благодаря, че се съгласи да й придадеш форма без дори да ме познаваш!
Благодаря, че ме разбираше от половин дума!
Благодаря, че си по-голям перфекционист от мен (Ох! Вътрешният ми критик най-сетне се оттегли за почивка)!😉

Благодаря, Гале, че си в основата на реализиране на мечтата ми!🩷

🌸🌸🌸
До 20 март 2026 година към всяка поръчка на „Цветна алхимия“ добавям ръчно смесен чай като малък жест. Билките са събрани от мен, съхранили са усещане за простор, изгреви, удивление, наслада, смях и споделеност. Споделям ги с обич за мигове, в които времето забавя ход и оставаш със себе си.

🪷На дъното на всяко бурканче има номер. Един от тях ще получи подарък 10 мл. от новия ми натурален парфюм „Stella Cara - следа от Добрина“, аромат създаден със същата енергия.

Питат ме:"Как се породи идеята за картите?"или"Разкажи историята на картите.""Разкажи повече за тях."Да, зад Цветна алхи...
19/02/2026

Питат ме:
"Как се породи идеята за картите?"
или
"Разкажи историята на картите."
"Разкажи повече за тях."

Да, зад Цветна алхимия има година и половина за разказване.
Преди това, обаче, за мен е важно да кажа, че тази статия на Макензи Тикнор е в основата на всичко. Дълго търсих кой и как е заснел киматичните изображения и обяснение на въздействието, което имаха върху мен още с първия поглед.

Прилагам превод на статията "Водата държи ключа", а в оригинал може да я прочете в сайта на Макензи Тикнор (линкът по-долу)

Водата държи ключа

Вярвам, че това е най-невероятното и влиятелно вещество на нашата планета. Животът на Земята е започнал в океанските води. Ние, човешките същества, започваме живота си в богатата на вода амниотична течност. Водата е най-разпространеното вещество на повърхността на Земята и тя е жизненоважна за нашето съществуване и неразделна част от живота ни. Всичко живо на тази планета зависи от водата за самото си оцеляване.
Водата е ключовият компонент на живота и прави живота такъв, какъвто го познаваме, възможен. Водата е неделима от самия живот. Това вещество, което изглежда съвсем просто и често подминаваме без много мисъл, всъщност притежава неочаквани изумителни свойства, които играят роля в живота ни, по-голяма от всичко, което сме си представяли преди. Тялото на средностатистическия възрастен човек се състои от около 70 процента вода. Въпреки това, тъй като водните молекули са толкова малки, това се равнява на около 99 процента от нашите молекули. Това означава, че по молекулярен състав ние сме 99 процента вода! Ние сме същества от вода!

Познавайки тази информация, преди много години стигнах до заключението, че водата трябва да е нещо повече от това, което обикновено мислим за нея. Предположих, че в нея трябва да има нещо невероятно значимо, отвъд вече изключително важната роля, която играе като жизненоважен ресурс. Гмурнах се надълбоко в изучаването на всичко възможно по тази концепция и това, което открих, ме развълнува до дъното на душата ми. Открих, че водата задържа и съхранява информация! Да, почти като компютърен чип! Възможно ли е водата да бъде нещо повече от просто ценен ресурс!? Това, което научих, и невероятният потенциал, който тя притежава, са твърде важни, за да ги запазя за себе си. Реших да изложа всичко това в този PDF формат и да го направя свободно достъпно за всеки, който е отворен към него.
За да проследите концепциите, които ще изложа, първо е жизненоважно да признаем, че енергията е всичко. Науката, чрез квантовата физика, ни позволява да разберем, че всичко във вселената е енергия. Всичко е съставено от уникални вибрационни честоти. Повечето от нас вече знаят, че всичко е изградено от атоми. Когато погледнем на атомно ниво, откриваме, че всичко вибрира, и то с различна скорост. Тези атоми са в постоянно състояние на движение. В зависимост от скоростта на тези атоми, нещата се появяват като твърди тела, течности или газове. Във вселената няма истинска твърдост! Формата, която изглежда твърда, всъщност е създадена от подлежаща вибрация. Ние, човешките същества, не сме изключение. Ние, човешките същества, сме живи енергийни полета.
За да демонстрирам как водата съхранява информация, ще използвам пример за терапевтично средство на водна основа, което се базира на енергийните принципи по-горе. „Енергийните лекарства“ се основават на взаимодействията на човешкото енергийно поле с външни енергийни полета, с намерението да се коригират всички дисбаланси в човешкото енергийно поле. Оприличавам начина, по който „енергийно базираната медицина“ работи вътре в нас, с това как, когато се удари нота в оркестър, всички струнни и духови инструменти, които са настроени на ноти от общия акорд на ударената нота, ще вибрират. Само областта(ите) на тялото, които резонират с дадената честота, ще бъдат повлияни.
Конкретната енергийна медицина на водна основа, която избрах, е дългогодишната, забележителна система от лекове на д-р Едуард Бах. Д-р Едуард Бах е бил реномиран бактериолог, патолог, хомеопат, хирург и имунолог през 20-те години на миналия век. Неговата глобална система се използва в над 66 страни по света и се състои от 38 уникални цветни есенции, всяка от които съответства на специфично емоционално състояние. Тя се счита за цялостна система за емоционално изцеление и адресира всяка емоция, която човешкият ум е способен да изпита. Защо д-р Бах се фокусира върху цветята? Растенията притежават невероятна енергия и тъй като имаме красива и жизненоважна симбиотична връзка с тях, е логично техният енергиен отпечатък да има дълбок и мощен ефект върху нас. Казва се, че цветовете на тези растения са абсолютният връх на тяхната енергия.
Цветовете се събират и поставят в стъклена купа с прясна изворна вода, която се оставя на слънце за определен период от време. Този процес позволява на водата да се насити с енергийния отпечатък на цветето. След това, след като е премахнато цветето, остава водата, която е „инструктирана“ от растението. Това е така наречената „майчина“ есенция (mother essence). От тази майчина есенция се разрежда, за да се получат „стоковите“ есенции (stock bottles), които се приемат перорално. Тези цветни есенции са емоционално балансиращи и помагат за връщането към емоционално равновесие.
Като регистриран практик към фондация „Бах“, самата аз лично съм свидетел безброй пъти колко променяща живота може да бъде тази терапия. Да, знам, че терапията с цветни есенции може да изглежда нелепа и невероятна за някои, но когато изпитате невероятната лечебна сила на тези есенции сами, няма да има нужда от по-нататъшно убеждаване. Разбирам обаче, че нуждата да видиш, преди да повярваш, често е пречка за мнозина. „Скептиците“ може дори да не си направят труда да изпробват тези есенции или да повярват, че водата може да носи някаква лечебна информация, докато не видят осезаеми доказателства.

За да предложа визуализация, реших да наема Кейси Атъбъри. Кейси е брилянтен ум, учен, водещ експерт в областта на киматиката и преподавател в Resonant Devices. Тази моя идея позволява информацията във водата на цветните есенции на Бах реално да бъде визуализирана чрез киматика. По този начин тези, които се нуждаят от по-осезаеми обяснения, могат поне да започнат, като видят с очите си различни представяния на честотите на Бах във вода. Едно е да се говори за честоти, но същинското им виждане придава изцяло ново ниво на привлекателност и признание. Нанси Буоно, BFCP и директор на Bach Flower Education, помогна за финансирането на този договор с Кейси.
Киматиката е наука за видимата честота и вибрация, терминът е въведен от покойния д-р Ханс Джени. Вибрациите се изразяват чрез съответни геометрични форми. Ние виждаме киматични образувания по рождение в природата през цялото време. Маркировките по корубите на костенурките, лицата на цветята и шарките по змийската кожа са само няколко от безбройните примери за това явление в природата. Природата говори на красив език от математика, който управлява цялото ни видимо и невидимо съществуване. Свещени геометрични модели могат да бъдат намерени навсякъде, създавайки фундаменталната структура и шаблони на живота. Геометричните архетипи разкриват природата на всяка форма и нейния вибрационен резонанс.
Може би вече сте виждали видеоклипове с пластини на Кладни, поръсени отгоре с пясък или сол. Когато пластините се вибрират при специфични честоти, пясъкът образува невероятни подредби и модели. Или може би сте виждали видеоклипове с вода в съдове върху басови високоговорители. Когато се възпроизвежда определена честота, водата се движи в красиви образувания. И двете са примери за киматика. Кейси използва вариация на втория метод, за да фотографира киматични представяния на всяка от цветните есенции на Бах в съд с вода, използвайки неговата осветителна система и метод на фотографиране. Чувствам, че използването на водата като среда за получаване на тези снимки дава вярно представяне на лечебния механизъм, представен от оригиналната работа на д-р Питър Гай Манърс, изключителен пионер в областта на звуковото/честотното лечение.
Специфичните честоти, които Кейси използва за производството на всяко от изображенията, са адаптирани от оригиналната работа на д-р Питър Гай Манърс. Д-р Питър Манърс използва форма на спектроскопия, за да получи точни честоти за всяка от цветните есенции на Бах. Използвайки подходящи октави на честотите, Кейси след това намери оптимален диаметър на съда, за да създаде стоящи вълни. Двата различни диаметъра на съда, които той използва, бяха избрани така, че да съответстват на честотните ленти, използвани в експериментите, за да се поддържа последователност на течността на водна основа. Избраните цветови подредби за всеки един от експериментите съответстваха или на спектралния резонанс на честотата, или на физическите цветове на есенцията. Резултатите, които Кейси получи, бяха повече от невероятни. На следващите страници ще намерите 10 от 38-те красиви киматични изображения на специфичните цветни есенции на Бах, както се появяват в съдове, пълни с вода, боядисана в черно (за целите на фотографския фон). Двата специфични диаметъра (диаметър 1 инч или 2 инча) и името на есенцията са изброени под всяка снимка.

Ако искате да видите пълната линия от 38-те цветни есенции на Бах, представени чрез киматика (плюс известната комбинация от есенции Rescue Remedy на д-р Бах, представена чрез киматика), подредих всички тях в отделен PDF файл, озаглавен „The Bach Remedy Hydroglyphics“ („Хидроглифи на лековете на Бах“), наличен на моя уебсайт: www.MackenzieTicknor.com. Работата на Кейси е спираща дъха и смятам, че всеки трябва да я види. Красотата в тези изображения е неописуема. Доколкото ми е известно, тези новаторски експерименти създадоха първите по рода си визуални изображения на енергийните инструкции на цветните есенции на Бах! Важно е да се отбележи, че тези изображения са само един пример за многото вариации на изображения на есенциите, които биха могли да бъдат създадени, като се вземат предвид ограниченията на размера и формата на използваните чаши и т.н.
Независимо от това, целта на създаването на тези изображения беше да предоставят визуализация за по-добро разбиране на честотата и нейното въздействие върху водата. Получените изображения са спираща дъха красива форма на изкуство.
Терапията с цветни есенции на Бах в никакъв случай не е единствената потенциална терапия или развитие, което демонстрира способността на водата да съхранява информация, но наистина е прекрасен пример. Сложните, детайлни, ефирно изглеждащи и изящни киматични изображения на тези цветни есенции на Бах, надявам се, интригуват ума.

Въпреки това, горните примери показват как водатаможе да бъде повлияна от различни честоти/информация, но това все пак не обяснява дали и как водата всъщност задържа тази информация! Да, фактът, че тези цветни есенции се приготвят години по-рано и изглежда по някакъв начин съхраняват тези лечебни честоти (предвид тяхната ефективност години по-късно), сочи към това заключение, но нека се потопим по-дълбоко. Има ли водата „памет“? Това е много валиден и важен въпрос! И така, как да подходим към него?
Нека започнем, като първо разгледаме вродената структура на водата. Всички знаем, че всяка водна молекула е съставена от два водородни атома и един кислороден атом, като кислородът е в средата, а водородните атоми са от двете му страни. Тази формация образува „пречупена форма“ или „V-образна форма“, придавайки ѝ тетраедрично разположение. Това е така, защото кислородният атом, освен че образува връзки с водородните атоми, носи и две двойки несподелени електрони. Отблъскването, причинено от добавянето на тези допълнителни електрони, кара молекулата да приеме тази „пречупена форма“.

Бележки по превода:
*Тетраедрично разположение: Това е научният термин за структурата, описана в текста, където ъгълът между водородните атоми се променя поради електронните двойки на кислорода.
*Несподелени електрони: На английски unshared electrons (или lone pairs).

И така, защо структурата на водата би била от значение? Д-р Люк Монтание вярваше, че е открил отговора. Д-р Люк Монтание, френски вирусолог, спечелил Нобелова награда за съоткриването на ХИВ, и неговият екип проведоха експеримент, започващ с култура от човешки лимфоцити, заразени с Microplasma pirum. Те прекараха този разтвор през филтри с достатъчно малки пори, за да предотвратят преминаването на бактериите и лимфоцитите. Това, което премина през филтрите, беше само течността на водна основа, в която бяха отглеждани бактериите. Обширни последващи тестове на тази течност потвърдиха, че тя е отрицателна за наличието на каквито и да е бактерии или лимфоцити.
След това в същата тази течност, свободна от бактерии, бяха въведени нови човешки лимфоцити и се случи нещо наистина интересно. Беше установено, че Microplasma pirum се е регенерирала напълно в новите лимфоцити! По някакъв начин тези същите бактерии се възстановиха без никакво първоначално присъствие в новите лимфоцити! Възможно ли е това да сочи към енергиен отпечатък, оставен във водата?
В следващ експеримент тази течност отново беше филтрирана по същия начин и отново беше потвърдено, че в нея липсват бактерии или лимфоцити. Този път течността дори беше разредена многократно с високо пречистена вода. След това тези разреждания бяха поставени в медна намотка, свързана с усилвател, при специфичните условия на фоново поле от 7 Hz (приблизително същото като резонанса на Шуман, който възниква естествено между земната повърхност и йоносферата). Тогава беше установено, че тези „стерилни“ водни разтвори произвеждат нискочестотни електромагнитни вълни, които са показателни за присъствието на оригиналния специфичен бактериален вид.
Още по-интересно е, че когато след това опитаха да добавят САМО нуклеотиди, праймери и полимераза (градивните елементи на ДНК) в „стерилната“ разредена вода, подлагайки я на нормалния цикъл на топлинно излагане, използван в процеса на репликация на ДНК, се образуваха почти перфектни клонинги на оригиналната ДНК! Това е абсолютно невероятно, като се има предвид, че по-рано се смяташе, че за да могат тези сурови строителни материали да сглобят копия на ДНК, трябва да присъства поне една верига от ДНК, която да служи като шаблон. В този случай не беше добавена НИТО ЕДНА!
Как е възможна тази регенерация от водата? Със сигурност това дава валидност на идеята, че водата е в състояние да съхранява информация и да я предава. Д-р Монтание и неговият екип предположиха, че единственият начин това да се е случило е, ако чертежът (планът) на ДНК е бил по някакъв начин отпечатан в самата структура на водата.

И така, нека поговорим за структурата на водния басейн [воден обект/водна маса]. Както видяхме в предишната секция, важно е да се отбележи V-образната или извита структура на всяка отделна водна молекула. Но какво ще кажете за цялостната структура, когато всички тези водни молекули се съберат? Дали тези V-образни водни молекули просто се разпръскват наслуки? Или те си взаимодействат в кохерентни, структурирани клъстери, които играят специална роля в способността на водата да съхранява и предава памет? Нека първо започнем, като разгледаме това по много добре разбран и лесно разпознаваем начин. В науката е добре установено, че когато водата замръзва, диполните краища на водните молекули с едноименни заряди се отблъскват, което принуждава молекулите в фиксирана шестоъгълна (хексагонална) кристална решетка. Можем лесно да видим това във всеки леден кристал или снежинка.

Снимките по-долу показват шестоъгълни кристали на макроскопично ниво. Не сме в състояние да видим микроскопичната шестоъгълна решетка с просто око, както е изобразено по-горе, но въпреки това тези ледени кристали/снежинки са съставени от такава решетка.

Природата е склонна да предпочита шестоъгълници (хексагони). Защо? Това е прост въпрос на геометрия. Те могат да бъдат подредени (пакетирани) заедно с идентичен размер и форма, така че да изпълнят цялата плоска равнина без загуба на пространство. Равностранните триъгълници и квадратите също могат да направят това. Шестоъгълниците обаче изискват най-малка обща дължина на периметъра в сравнение с квадратите или триъгълниците със същата площ, което означава по-малко изразходвана енергия. Също така, при тази шестоъгълна структура, силата на опън във всяка посока е най-стабилна от механична гледна точка. Очевидно е защо шестоъгълното пакетиране може да се наблюдава доста често в природата!

Снимката на Фигура Б по-горе изобразява експеримент, който измислих и осъществих. Направих тази невероятна снимка като резултат от моите експериментални открития. Исках да предложа реална визуализация на хексагоналната (шестоъгълна) решетка, която естествено се оформя от свързването на замръзващите водни молекули. Лесно е да се уловят единични шестоъгълни кристали на макроскопично ниво, като например снежинките (както е показано на снимките ми на последната страница) в замръзнала вода, но тази цел – да направя видима очевидната решетка – беше амбициозна.
Обикновено, за да видите шестоъгълната решетка в леда, трябва да я наблюдавате на микроскопично ниво. Въпреки това, за да я направя видима за невъоръженото човешко око, трябваше да я създам на макроскопично ниво. За да постигна това, добавих малко солена вода към изворната вода, с която експериментирах. Солта позволи на тази присъща решетка да стане лесно видима с просто око. Също така трябваше да експериментирам с различни методи на замразяване. В крайна сметка се спрях на метода CMP (колективна молекулярна фотография) на изследователката на водата Веда Остин.
Резултатът беше напълно магичен. Водата ми е дала много благословии през целия ми живот: като състезател по плуване, водна топка и синхронно плуване в младостта ми; чрез работата ми в света на водните спортове и като майка на плувци; до сериозното ми ангажиране със света на плуването в открити води и създаването на бизнес, свързан с водата и нейното великолепие. Резултатите от този експеримент не са изключение – те са пълна благословия. Опознала съм водата изключително добре през годините и въпреки това перфектната шестоъгълна ледена решетка на тази снимка, която заснех, все още напълно ме изумява. Чувствам се изключително щастлива, че имах честта да бъда свидетел на такова величие.

А какво ще кажете за водата в течно състояние? Всяка структура, която може да присъства в течната вода, определено е много по-различна от статичната, добре дефинирана структурна решетка, открита в замръзналата вода. В света на течната вода няма място за самотната молекула. Единичните водни молекули не се задържат дълго, тъй като всички те участват в забързан „танц“. В този „воден танц“ преобладават малки групировки. Водните молекули си „подават ръка“ (т.нар. водородни връзки), за да образуват тези малки групи. Те обаче се събират и разделят толкова бързо, че намирането на надеждни доказателства за такива групировки беше почти невъзможно до сравнително скоро.
Скорошни проучвания показват, че структурната динамика на течната вода позволява течна, подобна на решетка структура в този „воден танц“, по-голяма от това, което се смяташе досега. Замръзналото състояние НЕ е единственото време, когато водата изразява добре дефинирана структура! С помощта на ултрабърза инфрачервена спектроскопия учени от Института за изследване на полимерите „Макс Планк“ (MPI-P) сега установиха, че локалните структури се задържат в течната вода за повече от една пикосекунда, което е доста забележително. Преди се смяташе, че течната вода губи локалната си структура за по-малко от 0,1 пикосекунди. Тези резултати доказват наличието на сравнително дълготрайни локални структури в течната вода. „Резултатите показват, че водата не може да се разглежда като континуум (непрекъсната среда), а че съществуват специфични локални структури, които вероятно са много важни“, казва Миша Бон, директор в MPI-P.
Според д-р Му Шик Джон, водещ експерт в областта на статистическата механика на течностите, тези моментни локални структури са най-естествени и стабилни в групировки от 5 или 6 водни молекули (петоъгълни или шестоъгълни структури). Въпреки че съществуват и групировки от водни молекули с различен размер извън тези 5 или 6 молекули, шестоъгълните и петоъгълните структури преобладават. Много фактори допринасят за това дали един воден обект има повече петоъгълни или шестоъгълни локални структури, но д-р Му Шик Джон направи изключително ясно в публикациите си, че водата, която е преобладаващо с шестоъгълна структура, има далеч по-голям капацитет за съхранение на енергия от водата с преобладаващо петоъгълни структури.
Тези безкрайно повтарящи се кратки мигове, в които течната вода задържа тези локални структури, може да изглеждат незначителни, но какво наистина знаем и кои сме ние, че да отхвърляме това? В края на краищата, науката е динамична и непрекъснато се развива. Това е присъщо на самата същност на науката. Всеки „учен“, който се придържа твърдо към минали или настоящи научни „факти“, без да оставя място за възможността за промяна или нови потенциални открития, всъщност изобщо не е учен. Това ново, сравнително дълготрайно структурно откритие в течната вода изглежда е нещо от голямо значение!
В крайна сметка, престижни учени, като споменатия по-рано д-р Люк Монтание, заключават от своите изследвания и експерименти, че е много вероятно самите локални структури във водата (като шестоъгълните структури са тези с най-голямо въздействие) да имат невероятно значение за съхраняването и предаването на енергийна информация.
Надявам се, че информацията, която представих, е била поне малко интригуваща. Лично аз нямам никакво съмнение, че водата наистина може да съхранява и предава информация. Имайки това предвид, помислете за възможностите! Помислете, какво означава всичко това! Особено като се има предвид, че самите ние сме тела от вода! Водата е живот. Без вода няма живот. Водата ни оформя, поддържа, пречиства, информира, свързва ни и в крайна сметка ни прибира обратно.
Имайки предвид идеята, че водата съхранява памет/информация, която поема от средата си, и че водата е тук от зората на времето, този прекрасен цитат на Халил Джубран дава много храна за размисъл...
„В една капка вода се съдържат всички тайни на всички океани; в един аспект от теб се съдържат всички аспекти на съществуването."

Ето основните ми мисли, които бих искал да запомните днес...
1.) Водата не е просто съставена от случайно разпръснати водни молекули. Водата се състои от кохерентни, динамични, микроскопични водни структури, които притежават невероятен потенциал. Трябва да запазим това знание.
2.) Трябва да се научим да обичаме и почитаме водата, вместо да се страхуваме от нея, да я пренебрегваме или разбираме погрешно. Само тогава можем да започнем да изграждаме връзката си с водата.
3.) Трябва да се научим да бъдем спокойни и комфортно във водата. Това е ключово. Научете как тялото ви работи с и във водата. Плувайте и се къпете в нея възможно най-често. Потапяйки се във водата с бистър и спокоен ум колкото се може по-често – било то в океана, в сладководен басейн или дори в плувен басейн – вие се доближавате до Източника възможно най-близо. Тайните и великолепието на водата са далеч отвъд това, което в момента сме способни да разберем напълно, и потапяйки се често в нейното величие, ние се доближаваме до това невероятно животворно вещество и до крайното разбиране на самите себе си. Чрез водата се намира смисълът на живота (и фундаментално – смисълът на вашия живот).
А сега, нека всички да плуваме!
ВОДАТА ДЪРЖИ КЛЮЧА.

https://www.mackenzieticknor.com/discover-water?fbclid=IwVERDUAQEHJZleHRuA2FlbQIxMABzcnRjBmFwcF9pZAwzNTA2ODU1MzE3MjgAAR4uIoyxoLmARt13azEx1rv_aZF2YiRLg-okec61AfGuT1cG3HTpP3ypvfKJww_aem_NtgimKY3bqc1KK1ljmjmCw

https://www.mackenzieticknor.com/_files/ugd/b48551_c7e19d7b8c654e9689eace48ece2bd3c.pdf

Address

Kardzhali

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when След Волиерата posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share