03/06/2026
Майгатоооос /както казва сина ми 🤭/
Има един остров, бреговете на който почиват на две морета. И от него можеш да гледаш и изгрев, и залез в един и същи ден. Като в Поморие, но по-хубаво. Когато гледаш залез от западния бряг, гледаш към Италия. Затова залезите там са толкова впечатляващи – между теб и хоризонта почти няма суша.
А сега! Да извадим атласите 😄
Но друга ми беше мисълта…
Интересното при залезите е, че гледайки ги, никога не гледаме настоящето.
Светлината, която виждаме, е тръгнала от Слънцето преди около 8 минути и 20 секунди.
Красотата винаги идва с леко закъснение 😊
Имаше един майстор преди много години, който казваше: “Галинчоооооо, Галинчо…” после правеше малко пауза, и завършваше.. “‘Убавите работи стават бавно, моето момче”
И това го казваше по няколко пъти на ден. И е прав.
Запомних го за цял живот …
Така е и с предстоящия акациев мед. Ще стане, но за да стане ‘убав, не може когато ние кажем, а когато трябва 😊
Всичко е под контрол.
Подарявам ви този прекрасен залез.
Спокойна вечер за всички!