09/10/2026
По повод вчера …
Уж беше един съвсем прост въпрос: Защо, когато спреш на пешеходна пътека, човекът отсреща ти благодари? Защо благодарим за нещо, което по закон ни се полага?
И се оказа, че отворих цяла пешеходна дискусия. 🤣 Благодаря ви!!!
Оказа се, че
едни благодарят по навик.
Други от възпитание.
Трети изпращат усмивки, че даже и целувки.
Някои благодарят и после се чудят защо са благодарили. В Мадрид също благодарят.
На Балканите “махат като халтави” 🤭.
В Хасково пресичането явно е екстремен спорт, а в Одрин… от там получихме съвсем нова информация за правилата на движение.
Разбрахме още, че можеш едновременно да получиш благодарност от пешеходеца и клаксон от шофьора зад теб.
И докато аз търсех логиката, някой написа нещо, което ме накара да се замисля. Че понякога с едно махване на ръка просто утоляваме жаждата си за среща с Доброто.
Ей това ми остана в главата.
Защото може би не благодарим за спазения закон, а благодарим за онези две секунди, в които двама непознати се забелязват. За елязват се, усмихват се, и продължават.
Без да се познават, без да си дължат нищо… без дори да знаят имената си. И, да, законът ни дава предимство, възпитанието ни кара да благодарим, а човещината - да си махнем обратно.
Та… докъде бях стигнал? 😁
А, да…
Утре пак ще спирам на пешеходните пътеки. Не очаквам благодарности,
но ако някой ми помаха, ще му помахам и аз.
Само за целувките още не съм решил как да реагирам. 🤣❤️
Благодаря ви!
Почерпете се с една словенска сладка 😊
И за тези, които са стигнали до края на този скучен пост, 🤭
Добро утро!
Сладките са словенски, а този нектар от кайсии е български. Не познавам хората, които стоят зад него, но ги поздравявам! Добър нектар, в добра опаковка.
Чашата ми е спомен от Бургас! Ей така… да си гледам планината отсреща, да си пия кафе в тази чаша, и да си мисля за морето.
Не, че съм го забравял някога …