12/08/2026
Абсолютно убедена съм, чувствам го и знам, че на ниво душа и дух, всеки от предците ни ни желае само и единствено доброто.
Дълбоко в себе си всеки от предците ни би се радвал да ни види здрави, щастливи, свободни, в изобилие, обичащи и обичани, а страданието не е съзнателен избор.
И когато прогледнем отвъд „сляпата любов“, която ни е държала лоялни към болката на рода ни, е нужна и доза кураж, за да открием как да градим съзнателно и с лекота живота си.
Защото напълно възможно е да не знаем как да бъдем лоялни към рода си по градивен начин.
Минали са векове в оцеляване, в повтаряне на старите модели.
История, изпълнена с трудности и болка, където физическото съхраняване е било по-важно от състоянието вътре в нас.
И сега, когато човечеството все повече обръща внимание на вътрешния си свят, сме призвани да лекуваме многовековната болка като съзнателно изберем да се свързваме с членовете на рода си с признаване и уважение на техния избор и заставйки на мястото си.
И ако се окаже, че тепърва се налага да откриваме кои сме отвъд тези стари модели, нека съзнателно да изберем кои искаме да бъдем, за да донесем повече радост на този свят!
https://www.facebook.com/share/1Ghj5sxNVe/
Това, което значително помага
- да не се въвличаме в съдбите на своите майки и бащи, баби и дядовци,
- да спрем да ги съжаляваме и
- да застанем на дистанция,
- да гледаме към тях с респект и
- да се съгласим с тях точно такива, каквито са и с всичко, което им се е случило, точно както се е случило, е
да можем да сменим начина, по който гледаме към всичко изброено до тук.
Какво означава това?
Най-вече означава, че трудностите не са им се случили без причина.
Колкото и да са драматични, тежки и болезнени,
ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО СА ИМ СЕ СЛУЧИЛИ,
СА НЕЩАТА, ОТ КОИТО ТЕ СА ИМАЛИ НУЖДА,
ИСКАЛИ СА ДА ИМ СЕ СЛУЧАТ,
ПРИВЛИЧАЛИ СА ГИ,
ТЪРСЕЛИ СА ГИ.
ТОВА Е БИЛ ТЕХНИЯТ НАЧИН ДА СЕ ЧУВСТВАТ ПРИНАДЛЕЖНИ, СВЪРЗАНИ, БЛИЗКИ С ХОРАТА ЗАД ГЪРБОВЕТЕ СИ, ЗА КОИТО ВСИЧКО ТОВА НЯКОГА Е БИЛО РЕАЛНОСТ.
Всичко, което са преживели нашите родители, баби и дядовци, особено тежките неща, е било техният начин ДА ОБИЧАТ своите хора, да са свързани с Корена си:
- страданието,
- самотата,
- болката,
- чувството за вина,
- нуждата да са жертви,
- нуждата да са насилници,
- гнева,
- яростта,
- невъзможността да чувстват,
- невъзможността да имат радост, лекота в живота,
- нуждата да губят, да нямат, да не получават (признание, пари, любов),
- търсенето на разочарование и още много, много неща.
Кои сме ние да ги съжаляваме за това, че обичат така сляпо?
Кои сме да искаме да спрат да обичат хората зад гърбовете си, ако тази любов им дава нещо, от което те имат нужда?
Кои сме ние да искаме да правят нещо различно, за да ни е по-удобно на нас?
Техният живот си е техен, нашият си е наш.
Лоялностите ни, които, на повърхността изглеждат като ограничаващи ни и пречещи ни модели,
НА НИВОТО НА ДУШАТА СА НАШИЯТ НАЧИН ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ПРИНАДЛЕЖНИ, СВЪРЗАНИ ИЛИ ДА ПОМАГАМЕ НА СВОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ.
Това работи така за предците ни, работи така и за нас.
За да нещо бъде различно, ПЪРВО трябва да го видим какво е, за какво ни служи, какво ни дава.
ДА ГО ПРИЗНАЕМ И УВАЖИМ.
След това да проверим – можем ли да продължим напред без това нещо?
Върши ли работа за някого, помага ли, прави ли страданието зад гърбовете ни по-малко, ако и ние страдаме?
Понякога помага да затворим очи, да си представим хората зад гърба си и да ги попитаме:
- Имате ли нужда и аз да страдам заедно с вас, като вас?
- Помагам ли ви с това, което правя?
- Ще ви предам ли ако аз не страдам, ако съм щастлив, ако имам неща в живота си, които вие сте нямали?
- Ще продължа ли да бъда ваш внук ако спра да страдам?
Нека не забравяме, нашите родители, баби и дядовци не са имали достъп до безброй терапевтични методи и инструменти за осъзнаване.
Не са имали как да разберат какво правят.
„Сляпата любов“ ги е владеела изцяло.
Ние имаме възможности за лична работа и осъзнатост, с които те не са разполагали.
Ние можем да направим нещо различно.
И това е съвсем достатъчно.
И не се налага те да се променят, за да се променим ние.
Има нужда ние да ги видим и да уважим капацитета им, да се съгласим с всичко, което е било възможно и с онова, което не е било възможно.
Да сведем глава, да протегнем ръце към Големия Живот, към Силата на Племената, които в нас стават Едно.
Да се отворим за Нея.
Без съжаление.
Без осъждане.
Дори без да се фокусираме върху самите хора, върху човешките им несъвършенства и липси.
Гледаме към Голямата Сила на Живота.
От нея имаме нужда.
С уважение.
Нищо повече.
Тотка
