16/06/2026
https://www.facebook.com/BylgarskiBabiVLondon/posts/pfbid04NwjELibDmBqAfwKdGjX1x1LyxFGGAToK8Mz3RFXLE32JbD1KWhZXVtJVfJhUzAgl?__cft__[0]=AZaCmSagxWsdRZcvQeYIL2TgzqrmIDVURWh7SBV6w4E__DJV5SIz1sfSp2nHWLjlh9NLnyfI4jYYuZ4w2EGP86UMuuxv898CpVaYhK7pa54X62fvjGnjkCnslLCkEaMP2JFpCpF-QgSpffPwh3BpQ8XMcyVWK5UYfW7yrvCfDoLaw0OBR0DqCBosI7BR9RiGudOBJpt4UUPLEJM4u1KEQ1RV&__tn__=%2CO%2CP-R
Имам една козичка ,Живка се казва ,беше здраво ,прекрасно яренце ,най-хубавата от всички! Та Живка ,стана на три,тази година .Виках и яловата козичка,щото така и не се заплоди ,нито майчица стана ,нито млекце дава и какво?...Ами гледам си я и все я мисля ,всяка си отглежда дечицата, пък тя стои горката ,все настрани и гледа ,с един особен ,странен поглед,нещастен, празен ,самотен,сякаш знае,че нещо не е както трябва да бъде ,все отделена от всички. Тази година ,пак пусна вименце, малко ,но си личеше и друга година е било така,но до там. Дебеличка, набита ,все така си е. Преди десетина дни ,натискам вратата ,Живка легнала ,не мърда ,бутах,виках,не стана. Минах през другата врата,ядосана ,че се налага да обикалям,щото Живка легнала ,не става. Нареждах ,сумтях ,стигнах до нея ,ще я вдигам ,бутам я ,тя не мърда ,кога се загледах ,тя мокра ,кога пак погледнах ,зад гърба и малко яренце ,стори ми се като сън,не ми е минавало през ум,че Живка може да роди ! Родила,облизала го,насукало се бебето и тя душицата ,го скрила зад гърба си ,не мърда ,не диша ,да не и го вземе някой ,ужас имаше в очите и , а в същото време една любов ,едно спокойствие... - Ма ,Живке ,к'вой туй чудо,ма Живке ,ма ти бебе ли имаш ,душицата ми ! Аз ревнах,Живка ме гледа и все едно ми казва,да я оставя на мира . Тръгнах с козите ,че другите напират да излизат,ама акъла ми все при Живка,да се върна да видя ,живо ли е ,здраво ли е ?...Та мойта ялова козичка има момиченце ,малко,много мъничко,здраво момиченце ,така да треперя над яренце ,май никога не е било ,заради нея ,много ме беше страх ,да не е болно ,да не е гладно ,да не му стане нещо ,заради нея ,толкова обич в очите на козичка,ще речеш, че не бях виждала ! Чакала го е толкова време ,от празният поглед,не остана и следа ,сега очите и пълни ,светят и цял ден реве из обора ,то малкото се наяде и заспи някъде ,загубили го,като луда е ,налага ми се да ходя да го търся ,че да и го покажа ,тогава млъква ,иначе цялата махала ехти ,не спира да реве. А какъв глас има ,три години ,гласът и не съм чула ,мълчеше,не искаше ,не нахалстваше ,като другите кози,мълчеше и гледаше. Та ,това малко момиче ,преди три дни изкочи със стадото ,не можах да я върна ,но се наложи да я понося, да я пазя, щото то едно мъничко ,крачетата му не държат още. Та така,с мойта ялова козичка ,взе ,че роди,да ми е жива и здрава и сега битки водим с нея ,едната цица изсукана,другата ще се пръсне ,ама не дава ,иска да ме бие,да не и бутам млякото,че то е за детенце ,ама как да и обясня,че на детенце му е в повече , че трябва да и помогна ,не разбира ,иска да ме бие🤣🤣🤣 Та така ,стават чудеса ,при мен се случват понякога ,но зад всяко чудо се крие любов и търпение!
Кристина Георгиева
