17/05/2026
ГРУБАТА РЕЧ РАЗРУШАВА ЧОВЕКА
В будистката психология се казва, че основният източник на загуба на енергия е речта. Според християнството не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във Ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.
Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да следи речта си, трето - да очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.
От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша, се изучава във всички бизнесшколи. Буда твърди, че дума убива човек.
Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията и реагира бързо; Кету наказва за оскърбленията и непочтителната реч, лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план.
Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си.
Глупакът се различава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергетика. Хората, които ругаят, отнасят се към другите грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно в тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне в болест.
Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Тя е израз на Прана.
Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува, осъжда, предявява претенции, псува.
Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си. Хората, които говорят лошо, заемат последните места в различните йерархии.
На Изток човекът, който не може да контролира речта си, се смята за примитивен, дори да е професор на Запад.
Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите му качества; така действа кармичният закон. Ние приемаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества.
Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим да не критикуваме.
Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват.
Според "Махабхарата", ако искаме да имаме успех, за да се реализира нашият план, е нужно да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите работата, особено ако сте я споделили със завистлив и алчен човек.
Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.
Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, гняв и ненавист. Ако на такъв човек му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива хора, осъзнато или неосъзнато, провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции.
Хуморът им е "черен", пълен с издевателства и радост от чуждото страдание.
Такива хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести, включително и психически. С тях не бива да се общува.
Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции са срещу съдбата, заобикалящите хора, недоволство от себе си и живота. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.
Всички претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му.
