Аптека Вита 24/7 - град Шумен

20/08/2026

Малариените комари са вид комари от рода Anopheles, които пренасят паразита Plasmodium и са основният причинител на маларията при хората.
-Малариените комари принадлежат към рода Anopheles и се характеризират с това, че само те са способни да пренасят малариените паразити (Plasmodium spp.) от заразен човек към здрав човек чрез ухапване. Женските комари са тези, които смучат кръв, необходима за развитието на яйцата, докато мъжките се хранят с нектар и растителни сокове.
-Жизненият цикъл на малариените комари включва четири основни стадия: яйце, ларва, какавида и възрастен комар. Ларвите се развиват във водни басейни, включително бавни потоци, блата и застояли води. Възрастните комари активни основно по време на здрач и нощ, когато те се насочват към животни или хора за хранене.
!Тези комари пренасят заболяването малария, причинено от паразита Plasmodium, който живее частично в човека и частично в комара. След ухапване, паразитът се размножава в комара, а след това се предава на новия човек при следваща кръвна храна. Болестта се проявява с висока температура, втрисане, анемия и умора, а ако не се лекува навреме, може да бъде животозастрашаваща.
!Малариените комари се срещат предимно в тропичните и субтропичните райони, но някои видове могат да оцеляват и в по-умерени климатични зони при наличие на подходящи водни места за размножаване. Те предпочитат влажни и слабо течащи водоеми и места с гъста растителност.
-Използване на мрежи против комари при сън, особено обработени с инсектициди.
-Премахване на застояли водни източници около домовете, където други комари могат да се размножават.
-Носене на облекло, което покрива тялото в райони с риск от малария.
В някои случаи се прилага химиопрофилактика (лекарства за предпазване от малария) за пътуващи към ендемични райони.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането.

01/08/2026

НА 1 И 2 АВГУСТ АПТЕКАТА ЩЕ ОТВОРИ В 10.00 ЧАСА.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

25/07/2026

С грижа за нашите приятели, пациенти и потребители на аптечни услуги!

24/07/2026

С грижа за Вашето здраве и самочувствие!

https://www.facebook.com/reel/1564306245370310

09/07/2026

С грижа за нашите пациенти, приятели и потребители на аптечни услуги!

03/07/2026

С грижа за нашите пациенти, приятели и потребители на аптечни услуги!

ОБРЪЩЕНИЕ и КЪМ МЕДИИТЕ: НЕ РАКЛАМИРАЙТЕ МАРГАРИН!

ОТРОВАТА, НАРЕЧЕНА МАРГАРИН

Специалисти твърдят, че маргаринът е резултат от неуспешните опити в хранителната промишленост. Но светът повече от сто години с удоволствие го употребява.
Преди десетилетия изследвания доказаха, че маргаринът е много вреден.
Според Уикипедия маргаринът е емулсионен продукт, произведен от фракционирани, модифицирани растителни масла и животински мазнини. В него се добавят сол, захар, емулгатори, ароматизатори и пр. химически добавки Като суровина в производството му се използват слънчогледово, палмово, памучно и рапично масло, зехтин, какаово масло, млечни мазнини. Маргаринът се използва за заместител на кравето масло в сладкарската и хлебарската промишленост и кулинарията.

В производството му се използва емулгаторът Е471; като емулгатор се използва и соевият лецитин, произведен от генномодифицирана соя. В маргарина може да се съдържа голямо количество вода.
В разговорния език и в рекламата маргаринът се нарича често “леко масло”.

Думата “маргарин” се появила през 1813 г., когато Мишел Ежен Шеврьол открил “маргариновата киселина” (от гръцки език думата се превежда като “бисер, перла”). Тогава хората смятали, че маргариновата киселина е една от трите мастни киселини, които в комбинация образуват повечето животински мазнини.

През 1869 г. френският император Наполеон III се готвел за война с Прусия, която отнела много френски земи. Предстояла война; на армията освен оръдия и боеприпаси, бил необходим евтин заместител на маслото. Френският император обявил конкурс за създаването на такъв продукт. Конкурсът бил под наслов “Заместител на маслото за бедни и войници”; той бил обявен през 1868 г. и завършил с откриването на маргарина.

На 15 юли 1869 г. френският химик Иполит Меж Мурие изобретил маргарина като като евтин аналог на кравето масло чрез метода на каталитичното втвърдяване на течните растителни мазнини или мазнини от морски животни. Той го нарекъл “олеомаргарин”, но по-късно името било съкратено до “маргарин”.

През 1871 г. патентът бил продаден на датската компания Jurgens, която днес е собственост на Unilever.
Скоро в света продажбата на маргарини се превърнала в голям бизнес. Производството му от Франция преминало в САЩ.
Във френския флот купували с тонове от новия продукт, тъй като бил евтин.

Как се образуват трансмазнините
Под влиянието на високата температура и насищането на изходните растителни масла с молекули водород се променя структурата на молекулярната верига от мастни киселини.
Хидрогенизацията се съпровожда с употребата на химически вещества, които ускоряват химичните реакции.

Водородът, прикрепен към маслата по изкуствен и насилствен начин, се оказва разположен на различни страни от въглеводородната верига. Така се образуват трансмазнини, които след това се разпадат на трансизомери на мастните киселини, които увреждат организма на клетъчно ниво.

Вследствие хидрогенизацията и насищането на растителните масла се образува не много привлекателна сивкаво-кафява маса, която се пречиства със специални избелващи вещества; тази маса се ароматизира, в нея се добавят консерванти за удължаване на срока на годност, емулгатори и оцветители. Полезните мастни киселини като линолева и олеинова, които се съдържат в растителните масла, при хидрогенизацията губят своите витамини и полезни свойства.

От гледна точка за ползата за организма маргаринът е празен продукт; в него няма нищо друго освен калории. Съдържащите се в маргарина рафинирани и хидрогенизирани масла, които са молекулярно променени, могат да бъдат причината за повишеното кръвно налягане, свиване на кръвоносните съдове, имунните разстройства, възпалителните заболявания и алергиите.

В природата не съществуват съединения с такава изкуствена структура като трансизомерните мастни киселини.

Попадайки в организма, дори в малко количество, те нарушават обмяната на веществата и като последица много биохимични реакции не протичат до края и остават незавършени.

Трансмазнините променят правилното разположение на молекулите в обвивките и мембраните на клетките в организма и нарушават техните функции.
За да поддържа правилна обмяна на веществата, организмът е принуден да губи много енергия за отстраняването на вредните продукти в незавършените биохимични реакции. Когато в организма за изпълнението на тази задача не достига енергия, се появяват болестите.

Вредата ота маргарина за жените и мъжете
Най-много от маргарина страдат жените. При тях трансмазнините засядат като ненужен баласт в подкожната мастна тъкан. Всеки ден се появяват нови болести, които попълват списъка с предизвикани от маргарина заболявания. Сред тях са раждането на недоносени деца, влошаване качеството на млякото на кърмещите майки, засилване риска от диабет и рак на гърдата, отслабване на имунитета, намаляване на тестостерона и влошаване на качеството на спермата до безплодие при мъжете, срив в много биохимични процеси в организма, включително нарушаване работата на ферментите, които имат ключова роля в обезвреждането на вредните химически вещества и някои лекарства.

За да се спаси организмът от молекулите на трансизомерите, са нужни година-две да не употребява продукти с трансмазнини и да забрави не само за фаст-фуда, но и за чипсовете, бисквитите, вафлите и пр. сладости, които се произвеждат с маргарин.

Много е трудно да обясним на възрастните хора колко е вреден маргаринът, особено ако в рекламата твърдят, че съдържа “полезните” омега-3 и омега-6 мастни киселини.
Изходната суровина за производството на маргарина са много евтини растителни мазнини – соево, царевично и палмово. Соевото и царевичното масло се произвеждат от генномодифицирани соя и царевица.

Защо са опасни трансизомерите
на мастните киселини?
Трансизомерите на мастните киселини не се срещат в природата, те са изкуствен продукт. В организма на човека липсват ферменти, с които да ги преработи. Би трябвало организмът в този случай да разпознае трансмазнините като отрови и да ги изведе. Но се случва друго.
Наситените молекули трансмазнини заради това, че много приличат на ненаситените мазнини, организмът възприема именно като ненаситени мазнини и ги използва за изграждането на клетъчните мембрани на клетките.

Биохимичните свойства на трансизомерите на наситените мастни киселини са съвсем различни от свойствата на ненаситените мастни киселини. Затова клетъчните мембрани губят пропускателната си способност и се нарушава обмяната на веществата още на клетъчно ниво. Това за организма означава хронични заболявания, спад в имунната система и други проблеми със здравето.

Кои болести може да предизвика маргаринът
Съвременни учени доказаха, че когато човек редовно употребява маргарин, се увреждат клетъчните мембрани, натрупва се вреден холестерин в кръвта и се нарушава функционирането на ферментите. Това предизвиква заболяванията:
Онкология: рак на гърдата;
Повишено ниво на холестерина, което предизвиква болести на сърдечно-съдовата система: хипертония, инфаркти, инсулти, атеросклероза и др.;
Нарушаване на биохимичните процеси в организма: лош имунитет;
Употребата на маргарин по времето на бременността може да предизвика раждането на недоносено дете с вродени пороци;
Намалява количеството мляко у кърмещите майки, влошава се и качеството му;
Част от трансизомерите на мастните киселини лесно се акумулират в подкожната мастна тъкан, което води до затлъстяване;
Маргаринът потиска производството на тестостерон. Това може да предизвика не само спад в еректилната функция, но и безплодие;
Увеличава риска от диабет;
Нарушава работата на простагландините, което се отразява негативно върху ставите и съединителната тъкан;
Нарушава работата на фермента, който има ключова роля в обезвреждането на химическите вещества и канцерогените.
Влошава на зрението;
Трансмазнините намаляват способността на организма да се бори със стреса, увеличава се рискът от депресия.

Опасната доза
Негативно влияние върху организма оказват 40 грама маргарин - това са 2,5 супени лъжици.

Може ли да се възстанови увреденото от маргарина здраве? Маргаринът беше чест гост на трапезата на много поколения. Учени смятат, че здравето може да се възстанови, ако болестите не са се развили. Затова е нужен пълен отказ от маргарин, не само като отделен продукт, но и от другите храни, които го съдържат: полуфабрикатите, сладкарските изделия и продуктите на бързото хранене (фаст-фуда). Четете внимателно етикетите и ако откриете израза “хидрогенизирани мазнини” или “маргарин”, не купувайте храните.

През 2010 г. лекари от Британския факултет по здравеопазване призоваха правителството на Великобритания да забрани продажбата на маргарини и други продукти, които съдържат трансмазнини. За съжаление досега не са го постигнали.

Издателство “Распер”

27/06/2026

Според Авицена водата е основното средство на дълголетието. Това се постига по два начина: естествен, който подхранва и осигурява замяната на онова, което изчезва от тялото, и силата, която заставя сърцето да бие.
Тази задача се постига със спазването на три режима:
- Замяната на изчезващата от тялото влага;
- Премахване на причините, които предизвикват и ускоряват изсъхването на тялото;
- Предпазване на наличната в организма влага от загниване.
Авицена посочва, че съществуват седем фактора, които са главните в изкуството на здравето:
1. Натура – т.е. хармонията в тялото, поддържане на темперамента в равновесие;
2. Физическо и душевно движение – сън и бодърстване. Ибн Сина казва: „Тялото, което е в движение, няма нужда от лечение...”;
3. Избор на храна и течности – „Човекът е онова, което яде...”;
4. Очистване на тялото от излишъци – т.е. очистването на организма от шлаки се посочва като необходима потребност да се запази здравето му;
5. Запазване на правилно телосложение – поддържането на нормално тегло е важен фактор на здравето: не са здравословни нито пълнотата, нито мършавостта;
6. Подобряване на качеството на вдишвания през носа въздух – едно от главните условия за здравето на човека, както твърди големият учен, е околната среда и на първо място – чистият въздух;
7. Приспособяване на дрехите към потребностите на тялото: носенето на съответни на времето дрехи е важно за запазването на здравето.

РЕЦЕПТИ ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ ОТ АВИЦЕНА

Абу Али ибн Авицена е оставил на потомците около 30 труда по медицина, които са стигнали до нас. Основният принцип на Авицена е изкуството да се съхрани здравето, което е залог за дълголетието на човека. Според него в основата на това изкуство лежи предпазването на организма от обезводняване.
Според Авицена водата е основното средство на дълголетието. Това се постига по два начина: естествен, който подхранва и осигурява замяната на онова, което изчезва от тялото, и силата, която заставя сърцето да бие.

Тази задача се постига със спазването на три режима:
- Замяната на изчезващата от тялото влага;
- Премахване на причините, които предизвикват и ускоряват изсъхването на тялото;
- Предпазване на наличната в организма влага от загниване.
Авицена посочва, че съществуват седем фактора, които са главните в изкуството на здравето:
1. Натура – т.е. хармонията в тялото, поддържане на темперамента в равновесие;
2. Физическо и душевно движение – сън и бодърстване. Ибн Сина казва: „Тялото, което е в движение, няма нужда от лечение...”;
3. Избор на храна и течности – „Човекът е онова, което яде...”;
4. Очистване на тялото от излишъци – т.е. очистването на организма от шлаки се посочва като необходима потребност да се запази здравето му;
5. Запазване на правилно телосложение – поддържането на нормално тегло е важен фактор на здравето: не са здравословни нито пълнотата, нито мършавостта;
6. Подобряване на качеството на вдишвания през носа въздух – едно от главните условия за здравето на човека, както твърди големият учен, е околната среда и на първо място – чистият въздух;
7. Приспособяване на дрехите към потребностите на тялото: носенето на съответни на времето дрехи е важно за запазването на здравето.
Според Авицена, с развитието на биологичните процеси, т.е. със стареенето, организмът изсъхва и това не може да се избегне. Когато изсъхне вродената влага, угасва и вродената топлина (тялото на възрастните е студено и в същото време по-сухо). Това твърдение потвърдено от много изследвания на геронтолози: в остаряващия организъм протичат процесите на дехидратация във връзка с намаляването на водата в костната тъкан и кожата. Т.е. дълголетието на човека зависи от водата в организма му.
Ученият отбелязва, че съществуват упражнения за всяка част от тялото; той създал теорията за физическото възпитание, свой собствен кодекс за физическата култура за поддържането на здрав дух и тяло.
Авицена набляга също на банята и масажа като фактори за защита на здравето и дълголетието.

Рецептата на Ибн Сина за дълголетие:
Главни фактори на дълголетието са режимът на храненето, поддържането на нормално тегло, влиянието на околната среда, т.е. екологичните фактори, културата на обличането, гимнастиката и физическото възпитание, режимът на бодърстването и съня. Тези основни принципи не са загубили значението си и днес.
Авицена бил не само лекар, но и математик, философ, астроном и поет. Той е роден през 980 г. в Афшем, недалеч от Бухара, починал през 1037 г. Едно от най-прочутите му произведение е „Канонът на лечебната наука”, в което той излага основите на медицинската си система.
Днес в Бухара се разказват легенди, че Авицена постигнал тайната на вечния живот. От 17-годишен той започнал да изучава науките и успешно практикувал и лекувал. Голяма част от живота му преминала в скитания в Иран. Починал на 57 години в Хамадана. До 17 век медицината на Изтока и Запада се основава на петтомния му „Канон...” и 17-томната му „Книга на изцелението”.

27/06/2026

ЗА МАГНЕЗИЙ
1. Магнезиев глицинат - Подпомага съня, релаксацията, управлението на стреса и възстановяването на мускулите.
2. Магнезиев цитрат - Подпомага здравословното храносмилане и редовната дефекация.
3. Магнезиев L-треонат - Подпомага паметта, ученето и когнитивната функция.
4. Магнезиев малат - Подпомага производството на енергия и мускулната функция.
5. Магнезиев таурат - Подпомага здравето на сърцето, здравословното кръвно налягане и функцията на нервната система.
6. Магнезиев хлорид - Подпомага хидратацията и помага за ефективното попълване на нивата на магнезий.
7. Магнезиев оксид - Често се използва при случаен запек и киселини, но се абсорбира по-зле от много други форми.
8. Магнезиев лактат - Нежен към стомаха и подпомага цялостния прием на магнезий.
9. Магнезиев сулфат (английска сол) - Използва се във вани за успокояване на мускулни болки и насърчаване на релаксацията.
10. Магнезиев оротат - Подпомага производството на клетъчна енергия и сърдечно-съдовото здраве.
11. Магнезиев карбонат - Често се използва като антиацид и осигурява допълнителен магнезий.
12. Магнезиев аспартат - Подпомага мускулната функция, енергийния метаболизъм и спортните постижения.Yanko Marinov

04/06/2026

С ГРИЖА ЗА НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ПАЦИЕНТИ И ПОТРЕБИТЕЛИ НА АПТЕЧНИ УСЛУГИ:
„ПРИРОДНИТЕ АНТИБИОТИЦИ”,
Росица Тодорова, издателство РАСПЕР
СИНАПЪТ:
УНИВЕРСАЛНИЯТ АНТИБИОТИК
Синапът е известен и с други имена – черен синап, горчица, хардал, лечебен синап.
Според ботаниката съществуват бял, кафяв и черен синап. Родината на кафявия синап е Индия, на белия – Южна Европа, на черния – Западна Азия. Семената на трите вида синап си приличат по вкус, но имат различен състав от етерични масла. Семената на черния синап съдържат повече етерично масло; маслото на белия синап не е ароматно, но е много лютиво.
Синапът е едногодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни, което расте по ниви, като плевел, орници, необработени места, край пътища и селища като бурен. Среща се в цяла Европа.
За лечение се използват най-вече изсушените семена на черния синап.
Синапът и приготвената от него подправка горчица е популярен още от времето на Средновековието. Почти всички хора го имали на трапезата си – от последните бедняци до кралете. Освен в храненето синапът се използвал и за лечение.
Семената на синапа използвали от древни времена индуси, гърци, юдеи, шумери. Гръцкият лекар Диоскорид препоръчвал да се приготвят пластири от синап за лечение на слуз в гърдите. Тази практика се използва и днес.
В 6 век пр. н. е гръцкият учен Питагор използвал синап като средство за лечение от ухапване на скорпион. Един век по-късно Хипократ препоръчвал синап в различни мазила и лекарства за лекуване на зъбобол и други болести.
Горчицата е подправка, приготвена от синапени семена. Тя стимулира апетита и храносмилането; има слабително и антисептично действие, неутрализира токсините и предпазва от разстройства стомаха, но го и дразни. Оказва се, че тя може да помогне в лечението на различни състояния и болести.
При уморени крака се препоръчва вана от два литра гореща вода, в която са разтворени две супени лъжици горчица. Краката се държат в нея един час.
При възпалено гърло се смесват 100 мл топла вода, по една чаена лъжичка мед и сол, половин чаена лъжичка горчица и няколко капки лимонов сок.
При болки в гърба, артрити, навяхвания и др. се правят бани със следната смес: 220 г горчица на прах се разтварят в гореща вода, за да се получи еднородна смес.
Антисептичните и противовъзпалителните свойства на синапа са открити още много преди Луи Пастьор да открие, че микробите причиняват инфекции, като го използвали за дезинфикциране на рани. С него дезинфикцирали ръцете си лекари преди операции.
Синапът се споменава и в Библията. Там Исус Христос казва, че вярата може планини да повдигне, дори когато не е по-голяма от едно синапено зрънце.
Синапените семена се прилагат широко в индийската медицинска система Аюрведа: в лечението на глистни инвазии, сърбежи, психически разстройства, отслабено храносмилане и др.
И в древността, и днес синапеното семе се цени заради способността му да сгрява организма отвътре.
Лечебни вещества в синапеното семе
Синапеното семе съдържа 30% етерично масло, 20% белтъчни вещества, фермента мирозиназа, глюкозинолати, които са известни с противораковите си свойства, витамините В1, В6, В2, Е, К, желязо, калций, калий, селен, магнезий. Селенът облекчава астма и симптомите на ревматодоиден артрит. Магнезият понижава високото кръвно налягане; семената съдържат още манган, омега-3 мастни киселини, фосфор. Дразнещото кожата действие се дължи на съдържащия с в тях гликозид синергин.
Универсалното приложение на синапеното семе
Синапеното семе е универсално лечебно средство с неговите противовъзпалителни, антисептични и антимикотични свойства; то помага за прочистване и стимулиране на храносмилателния тракт и за засилване на защитните сили на организма, при ревматизъм, лумбаго, ишиас, възпалителни процеси в белия дроб и горните дихателни пътища. Синапеното семе влиза в ролята на противоточно и отхрачващо средство, което помага да се отдели слузта от дихателните пътища, облекчава дишането по времето на пристъп на астма и очиства носните кухини; препоръчва се при простудни болести: плеврит, радикулит, хронична хрема, кашлица, болки в гърлото, зъбобол, спазми в ръцете, умора в краката, болки в гърба, стомашни и жлъчни болки. То засилва притока на кръв към органите; облекчава мускулни болки, помага в лечението на псориазис и дерматит, намалява “лошия” холестерин. Медици твърдят, че синапът е сърдечен, стомашен и белодробен стимулант, който не само стимулира работата на сърцето, стомаха и белия дроб, но и елиминира натрупаните отрови в тялото.
За здраво сърце са нужни омега-3 мастни киселини, на които е богат синапът; препаратите с него намаляват честотата на сърдечните съкращения и риска от инфаркт. Спортисти го използват за намаляване болки в мускулите. Компреси със синапено семе на прах облекчават симптоми на подагра и ишиас, болки в ставите и мускулите.
За овладяване на болки в гърба, артрит и разтежения се препоръчва лечебна вана. Във водата се изсипват 220 г счукан синап. Престоят в нея е 20 минути.
От синапено семе се изработват пластири, синапен спирт и синапено брашно, от което се приготвят лапи. Лапите, приготвени от брашно и тесто от синап, се използват внимателно и се държат не повече от 15-20 минути до силно зачервяване на кожата. Лапите се използват при простуда, бронхити, пневмонии, лумбаго, артрит, болки.
Синапеното семе ускорява метаболизма, понижава кръвното налягане и се използва за профилактика на атеросклероза. Употребата му намалява риска от запушване на съдовете. Витамин В6 в него намалява риска от тромбози.
Синап на прах се приема вътрешно смесен с мед при болести на белия дроб и за стимулиране работата на жлъчния мехур.
Нашите баби и майки използваха синап при деца с простудни болести, защото отлично лекува възпалителни процеси. При простудни заболявания освен лапи се препоръчват и синапени вани. В последни изследвания се твърди, че синапеното семе може да се пребори с онкологични заболявания на белия дроб.
Глюкозинолатите, които се съдържат в синапените семена, са полезни против рак на пикочния мехур, шийката на матката и дебелото черво.
Синапът е необходим на жени в менопауза. Изобилието на магнезий и калций в него предпазва от остеопороза. Магнезият помага да се балансират хормоните в женския организъм.
Изследвания показват, че синапът помага и при диабет; той защитава от увреждания, с които се съпровожда окислителният стрес.
Ако синапено семе се смеси с вино, се получава лечебен препарат, който е ефективно средство срещу ухапвания от змии и отравяне с гъби.
При хронична хрема смляно си напено семе се насипва в чорапи, които се обуват и се оставят да действат през нощта.
При кашлица и инфекции на горните дихателни пътища са подходящи бани на краката. В съд с гореща вода се разтварят 200 г сол и 150 г счукан синап.
Когато боли гърлото, се препоръчва жабурене със смес от 100 мл топла вода, половин чаена лъжичка счукано синапено семе, една чаена лъжичка мед, малко лимонов сок и една чаена лъжичка плодов сок. Жабуренето се прави 4-6 пъти на ден.
При спазми в ръцете помагат разтривки със синапено масло.
Българската народна медицина препоръчва синап за вътрешно приложение при жлъчни колики и бронхити, зъбобол, хипертония, склероза на съдовете, болести на черния дроб и жлъчния мехур, невралгии, хроничен ревматизъм, пневмонии, подагра, хемороиди, като средство против треска.
Синапените пластири облекчават дишането, сгряват, засилват притока на кръв; те се използват в лечението на бронхити, ревматизъм, хипертонични кризи, възпаления на белия дроб, стенокардия, риск от инсулт.
Настойка от синап за разтривки
10 г счукани семена от синап се заливат със 150 мл спирт и сместа се оставя да престои 14 дни. С тази настойка се разтриват поразените участъци при ревматизъм, подагра, радикулит, неврит, простудни болести.
Синапено масло се смесва със спирт и се използва за масаж при простуди и болки в костите и мускулите.
Рецепта за лечение на ревматизъм,
болки в ставите, подагра
Една чаена лъжичка счукани синапени семена се смесва със 100 г мед. Сместа се приема по една чаена лъжичка, три пъти на ден, след ядене.
Лечебните свойства на синапеното масло
Всичките аминокиселини, витамини и ензими от семето се запазват в синапеното масло. Цветът му е светложълт, а вкусът му - леко пиперлив. Синапеното масло се използва за лечение, в кулинарията, козметиката, традиционната и народната медицина.
Синапеното масло съдържа витамините Е, D, А, К, В, мастни киселини и антиоксиданти, които засилват имунната система.
Най-ценните в него са линоленовата киселина и омега-6 мастни киселини, които стабилизират хормоните и метаболизма намазнините в организма. Маслото съдържа фитостероли, които стимулират унищожаването на ракови клетки.
Витамин Е в синапеното масло лекува порязвания и рани; то нормализира съсирването на кръвта, намалява “лошия” холестерин, укрепва кръвоносните съдове, подобрява работата на сърдечния мускул, има положително влияние върху репродуктивната система. Синапеното масло има и противогъбични свойства; то потиска растежа и размножаването на гъбички и бактерии.

07/05/2026

С ГРИЖА ЗА НАШИТЕ ПАЦИЕНТИ, ПРИЯТЕЛРИ И ПОТРЕБИТЕЛИ НА АПТЕЧНИ УСЛУГИ

Продукти с противогъбични свойства:
Кокосово масло.
Чесън.
Ябълков оцет.
Лимони.
Ягоди, малини, къпини.
Джинджифил.
Зехтин.
Канела.
Карамфил.

АКО ИСКАТЕ ДА НЯМАТЕ В ОРГАНИЗМА СИ ГЪБИЧКИ, НЕ ГИ ХРАНЕТЕ!

Гъбичките са друга цивилизация, и то много древна, на практика вечна субстанция. Те трудно могат да бъдат унищожени.
Ако гъбичките вече са се заселили в нашия организъм и са развили колонии, възникват достатъчно сложни проблеми.
Гъбичките са различни: има нисши видове, които са плесен, има и висши видове.. Те са повече от 50 вида.
Гъбичките имат свой генетичен код и са устроени да живеят на колонии; между тези колонии съществува пряка взаимовръзка.
Ако искаме да нямаме гъбички в организма си, единственият начин е да не ги храним. Ако нямат храна, те загиват.
Ако смесим брашно, захар, масло, вода и мая, получаваме хлебна плесен. При висока температура тя започва да се размножава. И не може да бъде убита; тя е вечна.

Всички продукти, произведени с мая, представляват плесенна опасност за нас.

Една от най-патогенните за човешкия организъм е гъбичката кандида.
Има няколко вида гъбички, които са по-вредни от кандида.
По същество плесента обединява различни видове гъбички.
Гъбичките по ноктите са нещо съвсем различно от кандида. Някои гъбички поразяват лимфните възли в слабините, други - поразяват нокътната пластина, трети поразавят само слизестите обвивки и живеят в устата, под формата на кандидози и стоматити.
Има гъбички, които поразяват кожните покривки и живеят на кожата като псориазис, екземи, невродермити.

Плесенясали продукти не бива да се употребяват.
Нашият организъм има една чудесна методика за справяне с гъбичките: това е концентрираният стомашен сок, който потиска плесента, и според идеята на природата, тя не бива да прониква в организма през стомашно-чревния тракт.
Но може да проникне в него през кожата. Навсякъде, където има условия, т.е. влага, температура и органични остатъци, гъбичките виреят отлично.

Как проникват гъбичките между пръстите на краката?
Ако в тези участъци има микротравми - одрасквания, рани, порязвания и пр., гъбичката веднага се зацепва за тях. И минава през кожната бариера.

Симптоми на заразяване на организма с гъбички
Сърбеж в ухото, слабините, лактите на ръцете, коленете, под мишниците, лющеща се кожа, бял налеп на езика.

Всичко, което се изсипва, изпада от кожата, лющи се, са гъбички.
По принцип гъбичките се разполагат в зоната на големите лимфни възли, по една проста причина - те живеят в междуклетъчното пространство, което съдържа 50% вода приблизително. Там се размножават. Попадат в междуклетъчното пространство с потока на кръвта от храносмилателния тракт.
Зад ставата на коляното има лимфни възли. Когато ставата заболее и в организма има гъбички, те тръгват нагоре към подколенните лимфни възли, които ги задържат и в този момент престават да пропускат водата нагоре. Ставата се подува и започва да боли. В организма се повишава температурата, за да се засили микроциркулацията и в ставата да влязат левкоцити.
Ако всичките нокти на човека имат гъбички, това означава, че гъбички има и в неговите стави. Лекарства няма да помогнат. Там, където са се заселили гъбичките, се води истинска война - между тях и левкоцитите.

Ако всеки ден употребяваме противопаразитарни и противогъбични препарати, няма да имаме гъбички в организма си. Противогъбични продукти са етеричното масло от грейпфрут и чаено дърво, сок от магданоз или сок от черна боровинка, сусамово масло, особено черното сусамово масло, чесън, лук, хрян, ряпа, чай от елови клонки, куркума.
В организма гъбичките се хранят, размножават, движат и местят. А ние ги храним и отглеждаме всеки божи ден, с хлебни изделия, бира, млечни произведения и др.

Рецепта за лечение на гъбична патология
Една капка масло от чаено дърво се смесва с една чаена лъжичка сметана и се изяжда; това масло не се разтваря във вода. Ако тази процедура се провежда в продължение на два месеца, една част от гъбичките ще бъде унищожена.

Настойка от прополис
Настойка от прополис може да се купи от аптеката и да се разтваря във вода, мед, сладко. Може да се дъвче парче прополис.

Всички средства, които се борят с хелминтите, са противогъбични.
Гъбичките по ноктите също могат да се излекуват, но чрез вътрешно лечение на организма; , само външно не могат да бъдат излекувани. Трябва да се разбере механизмът им; те живеят в ставната течност - от коленете до стъпалото цялата лимфа е заразена с гъбички.
Върху гъбичките действат кисело-органични вещества: боровинки, малини, горски ягоди, трънки, всичките кисели плодове са противогъбични.

Съществува специална противогъбична диета
Ако човек има силна имунна система, той се справя лесно с гъбичките. Затова в лечението им най-важно е засилването на имунната система. Храненето трябва да създаде дефицит от условия за живот на гъбичките.

Седем основни правила на противогъбичната диета
1. Изключете от менюто си всичките храни, които съдържат захар;
2. Употребявайте продукти, богати на нишесте, само ако едновременно с тях употребявате повече растителна целулоза.
3. Откажете се от сладките плодови сокове от магазина.
4. В първите две седмици от лечението на гъбичките вместо хляб яжте овесени ядки.
5. Яжте колкото може повече зеленчуци. На всяко хранене да има порция пресни или задушени зеленчуци.
6. Откажете се от алкохола в първите седмици от лечението.
7. Минералната вода и билковите чайове изчистват организма отровите, които гъбичките произвеждат.

Продукти с противогъбични свойства:
Кокосово масло.
Чесън.
Ябълков оцет.
Лимони.
Ягоди, малини, къпини.
Джинджифил.
Зехтин.
Канела.
Карамфил.

Кои продукти да изключим при кандида:
Вино и бира.
Сухите плодове и готовите сокове.
Зърнените храни и други храни, които съдържат глутен.
Гъбите.
Ферментирали продукти.
Млечните продукти.