29/04/2026
Ниска самооценка при децата
Всеки родител си мечтае за бъдещето на своето дете, като понякога неволно създава свой модел и план, как той би искал детето му да се развие и да заеме своето място в света на възрастните. По този начин, често неусетно, майките и бащите се стремят да повлияват детето си, за да го насочат в желаната от тях посока. Те вярват, че така полагат усилия да му дадат възможно най-доброто, на което те са способни. Изхождайки от тази мисъл, все по-често родителите заставят децата си да посещават разнообразни занимания в областите, които те считат за подходящи, без да предоставят възможност децата сами да изразят предпочитанията си. Така те отнемат свободата на избора и следването на вътрешните влечения на детето и го поставят в позиция на подчинение и нагласа да следва очакванията на околните, вместо своите лични такива.
Още един момент в съвременното родителство, който се отразява на личността, е фокуса върху обгрижването и предпазването на детето от негативни влияния и последици. Този подход е породен от изцяло добрите намерение на възрастните да дадат възможно най-положителния фон на детството, но всъщност той може да се окаже „мечешка услуга“ за увереността на детето в самия себе си. Посланието, което отправя една майка, силно обгрижваща своето малко момче или момче, която не поставя пред него нуждата то само да се справи с предизвикателствата на развитието, звучи така: „Аз не мисля, че можеш да се справиш с това, нека аз го направя вместо теб.“ Тези деца не получават възможността да правят опити да се сблъскват с нови и непознати неща, да преживяват разочарования или неуспехи, както и да почувстват потребност да се развиват, за да подобряват способностите си.
Двата казуса, които описваме, в които изпадат съвременните родители, имат значително отражение върху личностното развитие на децата. По-конкретно те влияят на самооценката на детето.
Какво е самооценка?
Самооценката е общата представа на всеки човек за ценността на неговата личност. Самооценката е свързана с отношението ни към самите себе си. Тя разкрива до колко харесваме и приемаме себе си и включва знание и оценка за собствените способности, морални качества и постъпки.
Тя заема централно място в структурата на детската личност, като повлиява неговото пълноценно развитие, психично здраве, професионален и жизнен път. Самооценката регулира поведението, формирането и поддържането на значими взаимоотношения с околните, планирането и изпълнението на вътрешните подбуди, нагласата към заобикалящата среда и подхода му към нея.
Самооценката отразява това как се отнасят един към друг идеалният Аз-образ (този, който искам да бъда) и реалният Аз-образ (този, който смятам, че съм). В ранното детство тя възниква и се формира на базата на чужда преценка (на родителите, на близки, на приятели) с помощта на различни ориентири – одобрение или неодобрение, подкрепа или отхвърляне, критично отношение към собственото поведение, а в по-късен етап се дефинира чрез личното усещане за справяне и неуспех с положени цели (очаквания), в процеса на взаимодействие с околните, учебната дейност и спортни, художествени и други занимания.
По степен на сформираност на самооценката могат да се обособят три групи деца:
• с относително адекватна и устойчива самооценка – притежават умение да анализират своите постъпки и да отделят техните мотиви, повече се ориентират на знание за себе си, отколкото на оценката на възрастните;
• с неадекватна и неустойчива оценка – не притежават достатъчно умения да отделят съществените си качества и да анализират своите постъпки;
• с ниско ниво на развитие и представа за себе си – самооценката съдържа характеристики, дадени им от други и то предимно възрастни.
КАКВО ПРЕДИЗВИКВА НИСКА САМООЦЕНКА
Докато децата растат, проблемите със самочувствието се появяват и изчезват. Когато са актуални, обикновено са провокирани от някакъв разочароващ неуспех или от негативни послания за себе си от други хора – учители, съученици, приятели, които децата харесват или намират за авторитети, или при конфликти у дома. Социалните медии също могат да окажат значително въздействие върху самочувствието поради това, че голяма част от съдържанието е филтрирано, показващо и създаващо идеали за визията или успехите на човек, които са нереалистични на условията, в които живее детето. Децата често се нуждаят от помощ, за да намерят своята увереност, когато започнат да общуват с повече хора и да разширяват социалния си кръг. Ако сравненията с другите преобладаващо водят до заключение на детето ви, че то не е толкова успешно, справящо се или добре изглеждащо, колкото тях, самооценката му ще започне да страда. В тези предизвикателни моменти е голяма подкрепа за него да признаете, че чувствата, с които се среща, са борба да изразите разбирането си и да го уверите, че сте там, ако има необходимост от помощ. Липсата на система за подкрепа, независимо дали от ваша страна като родители или от приятелите, на която детето ви да се опре, може да направи пътуването към изграждане на самооценка подобно на преодоляване на планина без подходяща екипировка, така че изкачването да изглежда плашещо стръмно и непосилно.
Ето примери за послания, които оказват негативно влияние върху самочувствието и би било добре да избягвате като родители:
• наричане с етикети или имена като „непослушен/а“, „глупав/а“, „грозен/а“, „лош/а“ или „странен/а“;
• критика при допуснати грешки, прекалено голям натиск за постигане на успехи и високи резултати или внимание към детето ви, само когато постига нещо. Когато децата чувстват отправени към себе си прекомерно големи очаквания и стремеж към съвършенство, постепенно те започват да изискват това и сами от себе си, създава се цикъл от самокритика, който повлиява както самооценката, така и цялостното емоционално благополучие;
• сравняване с други деца, като изтъквате техните качества пред качествата, които вашето дете притежава;
• ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето едно подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и без конфликтност във взаимодействията, зависимост;
• прекомерно покровителство, предпазване и бдене над тях – децата на т.нар. „родители-хеликоптери“ често демонстрират ниски нива на оценката на собствената значимост, тъй като те са поставени в невъзможност да изпробват собствените си способности да се справят с трудности. Как едно дете би се научило как се връзват обувките, ако майка му го обува винаги, когато излизат? То започва да вярва, че това е извън предела на неговите способности;
• спиране на спонтанната детска активност и любопитство – една от основните характеристики на детското развитие е да проявяваш интерес към околната среда и да се стремиш да я опознаеш. Ако възрастните винаги ти казват „Остави това“, „Не пипай там“, „Това не е за теб“, то този естествен порив бива подтиснат и започваш да се съмнява в собствената си адекватност на средата;
• фокусиране върху постигнатите резултати, а не върху положените усилия – това формира нагласата на децата да бъдат крайни в очакванията си, тоест или мога, или не. Така те не отчитат, че с всеки опит достигат своята цел все повече, а се считат за неуспешни и „неможещи“, въпреки постигнатия напредък. Така при задачи, които са сложни, те често се отказват без да опитат, защото отчитат, че не биха стигнали до край.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ ИЗПИТВА ТРУДНОСТИ СЪС СВОЯТА САМООЦЕНКА
Ако детето или младежът ви се чувства зле със себе си, ето някои от признаците, които ще ви помогнат да разпознаете това:
• забелязвате, че говори негативни неща за себе си – за външния си вид, за решенията и постъпките си, за постиженията си, за резултатите в училище.
• сравнява се негативно с други хора.
• затваря се в себе си – например избягва социални ситуации и дейности.
• продължително време наблюдавате, че изглежда с понижено настроение.
• избягва да опитва нови неща или, когато предстои нещо непознато, изпитва силно притеснение.
• силно се тревожи, когато допусне грешка, или не може да се справи с нея.
• често детето с ниска самооценка демонстрира неприемливо поведение. Държи се с другите грубо, за да не бъде отхвърлено.
Практически стратегии за повишаване на самооценката
• Подкрепяща комуникация - използвайте позитивен и окуражаващ език. Изразете с думи увереността си, че детето ще се справи, давайте му насоки по време на изпълнението, но не се намесвайте, освен ако то не потърси помощ, а след това отново му предоставете контрола. В ситуации, когато поведението на детето не е приемливо и има нужда да се изрази критика, обърнете внимание на поведението, а не поставяйте етикет, напр. вместо „ти си лош“ → „тази постъпка не беше подходяща“ или „следващият път, пробвай да направиш така“.
• Насърчаване на усилието - хвалете процеса, а не само резултата. Покажете на детето, че действията му го доближават до успех, насърчавайте го да не спира ако не се получи желания резултат и подчертавайте напредъка, който се постига. Фокусът на родителя трябва да бъде върху ангажирането с дейността и опитите, които детето прави, вместо да се цели справяне на всяка цена. Нереалистично високите очаквания спират мотивацията на детето.
• Даване на автономност - позволявайте на детето да взема решения. Обсъждайте заедно какво то иска да направи и позволете то да води играта. Оставете детето да определя свои собствени правила, а вие го оставете да води и приема детските „закони“ (в разумни граници, разбира се). Възлагайте отговорности според възрастта – покажете му, че очаквате от него да се включва в семейните дейности. Предложете му задача, която отговаря на възрастта – напр. 3-годишното дете може да подрежда приборите и салфетките преди вечеря.
• Позволете на детето си да преживее неуспех и след това преосмислете отношението си към него. Да казваме на детето какви са естествените последици – какво научи от ситуацията? Показвайте, че грешките са нормални и те са част от процеса на справяне. Прекаленото пазене на децата от разочарования и неуспехи ги опазва и от развиване на адекватни стратегии да се справят с тях. Вместо това, показвайте на детето, вие не спирате да вярвате в неговите умения, че за вас не е от значение дали може или не, а че прави опити. Разочарованията се преживяват по-лесно когато знаеш, че можеш да опиташ отново и имаш подкрепата на близките си.
• Критиката е понякога необходима част от родителските грижи. Важно е, все пак да запомним, че думите, които децата чуват за себе си, влияят върху това как се чувстват и какво мислят за себе си. Ето някои общи насоки за даване на здравословна критика:
o Избягвайте да критикувате детето си пред други хора.
o Избягвайте да критикувате, докато сте ядосани.
o Обмисляте добре каква критика да дадете, не го правете спонтанно.
o Старайте се да бъдете внимателни, когато поднасяте критиката си.
• Създаване на сигурна среда - детето трябва да знае, че е обичано безусловно. За него е важно да вижда у вас позитивно отношение, приемане и доверие. За това от основно значение за самооценката на детето е и стила на привързаност към родителя. Децата сигурни в отношенията си с родителите са освободени от съмнението, че ако не срещат очакванията на майките или бащите си, ще бъдат отхвърлени. Високата самооценка е свързана с изграждането на усещане за собствената ценност и достойнство, а това е възможно само в отношения, изпълнени с искреност, заинтересованост, емоционална подкрепа и грижа. Ниската самооценка е свързана с отношението на безразличие. Хладните и враждебни отношения към детето пораждат чувство на несигурност, на изоставеност, което се отразява върху самооценката на детето. Затова избягвайте саркастични изказвания, унижение и наказания, които накърняват достойнството.
Весела Димитрова, психолог в ЦКОДУХЗ
Използвана литература и допълнителни източници:
Минчева, Н. Психологични особености на познавателното и личностовото развитие през ранното детство. В: Ръководство за изследване на детето – I част, под ред. на Б. Минчев, „Веда Словена – ЖГ“, София, 2000
Факирска, Й., Предучилищно възпитание, София, 1998.
Тодорова, Г., Тревожност и самооценка в детска и юношеска възраст, публикувана на: http://www.psychea-bg.com/thm.php?id=13
Тодорова, Л. (2011). Аспекти на самооценката в детска възраст. Научни трудове на Русенския университет, 50.
https://www.youngminds.org.uk/parent/parents-a-z-mental-health-guide/self-esteem/
https://www.edpsyched.co.uk/blog/supporting-development-self-esteem-children
https://parentacademy.bg/stabilna-samoocenka/
https://parentacademy.bg/povishavane-na-samoocenkata/
https://vesta.help/blog/psihologia-deca/самооценка-грижа-за-децата/
https://kunchev.blog.bg/drugi/2025/06/07/neuveren-sreshtu-samovliuben-strategii-za-formirane-u-deteto.1952773
https://kunchev.blog.bg/drugi/2024/10/02/razvitie-samoocenkata-na-deteto-v-preduchilishtna-vyzrast.1924853
https://www.eiacademy.bg/polezni-saveti/za-malkoto-dete/faktori-vliyaeshti-varhu-samootsenkata-na-deteto
#обучение
