По пътя на живота

13/10/2026

Подготовката за студеното време и зимата е едно от най-приятните занимания. Знаеш, че всичко, което си успял да отгледаш вече е грижливо прибрано. Освен това можеш да създадеш приятен уют вкъщи, за да ти е спокойно, чисто и приятно в зимните дни.
Това правим и ние в края на всяко лято. Така ни е спокойно,че сме предвидили предвиденото и можем да сме по-потготвени за изненадите.
Ако си спомняте приказката за мравката и щуреца, стане се да правим като мравката. Нека си я припомним:
"Имало едно време, през едно горещо лято, една мравка и един щурец.
Цяло лято мравката работела неуморно. Тя събирала житни зрънца, сламки и храна, като ги пренасяла на гърба си до своя мравуняк. Подготвяла се усърдно за предстоящата студена зима.
През това време щурецът си почивал на сянка, свирел на своята цигулка и пеел по цял ден. Когато виждал мравката да се труди под парещото слънце, той ѝ се смеел и казвал:
– Защо работиш толкова много, приятелко? Лятото е прекрасно, има изобилие от храна. Ела да попеем и да се позабавляваме!
Мравката само избърсвала потта от челото си и отговаряла:
– Трябва да мислим за зимата, щурчо. Когато падне снегът, няма да има какво да ядем. Съветвам те и ти да си събереш малко храна.
Щурецът обаче не я послушал, а продължил да пее.
Не след дълго лятото си отишло, есента преминала бързо и дошла лютата зима. Земята се покрила с дебел слой сняг, а студеният вятър зафучал силно.
Тогава щурецът вече нямало какво да яде. Всички тревички и семенца били скрити под снега. Той зъзнел от студ и глад. Спомнил си за трудолюбивата мравка и отишъл до нейния топъл мравуняк.
Чукнал на вратата и когато мравката отворила, той плахо казал:
– Моля те, приятелко, дай ми малко житце. Умирам от глад и студ. Обещавам да ти го върна в началото на следващото лято.
Мравката го попитала:
– А какво прави ти през цялото лято, докато аз работех и събирах храна?
– О, аз нямах време за работа. Бях зает да пея и да свиря, за да радвам всички животни в гората.
Тогава мравката се усмихнала и му казала:
– Е, щом си пял през лятото, сега остава само да танцуваш през зимата.
С тези думи тя затворила вратата, а щурецът разбрал, че трябва да се труди, за да си осигури прехраната."

01/10/2026

Този въпрос ми се струва много по-сложно, отколкото изглежда.
Колко от нещата, които искаме, наистина ще направят живота ни по- добър?
И колко, просто ни убеждават, че ще бъдем добре след "следващото нещо"?

30/09/2026

Най-трудно е да бъдеш различен от всички и всичко. От стандартните възгледи и възприятия. И понякога точно затова си спечелваш врагове. Но все пак не е нужно да си като тях.

28/09/2026

Припозна ли се във всичко това? Да! И аз бях сигурна, че не те "гони" мързела, а просто имаш нужда от време за себе си.
Аз лично дълго време не осъзнавах това. Чувствах се точно като в описаните състояния, но си казвах, че ще мине, че трябва да се стегна и т.н.
Обаче "стягането" все по-малко се получаваше. А и в такива моменти пречи доста.
Затова си дай нужното време и грижа. Това не е банален пост за поредните здравословни наставления, а за това колко е важно да не забравяме себе си и че енергията ни не е неизчерпаем ресурс. 💚

25/09/2026

"Днес беше много забързан и натоварен ден, чудя се какво да сготвя, обаче и не сме пазарували скоро." Колко често си мислим точно това, нали?
Но не можем да останем без вечеря! 🍽️

В такава една ситуация бях и аз. Имах сварен карфиол, който бях предвидила за паниране, но използвах само малка част. Реших да го използвам, но той не е изобщо задължителен. Аз ползвах около 1/3 от вече сварената глава карфиол. Така или иначе основната съставка са морковите.

📝Ето и приблизителните количества продукти:
1/3 глава предварително сварен карфиол
6-7 големи моркова (това е около половин кг.)
150 гр. Тофу( може сирене по желание)
1 бр. Яйце
1 глава лук (моят беше червен)
3-4 с л. галета или брашно
Подправки и сол на вкус - ползвах малко смлян черен пипер, кимион, сладко къри импулсен червен пипер.

👉Първо настъргах морковите на ситното ренде. Може и на робот, но в случая не ми се миеше след това.
Не съм ги отцеждала много след настъргването. Колкото бяха пуснали след осоляването, ги притиснах с ръце, излях течността и добавих карфиола и тофуто, които натроших с ръце. Обелих и срязах на ситно лука и добавих и него. Обърках сместа, след като сложих и подправките с галетата. Не съм слагала вътре мазнина, понеже за да станат по-бързо ги приготвих в незалепващ тиган, но все пак слагах малко мазнина и реших, че ще е достатъчна, че да слагам и в сместа.
Пекох ги на умерена температура на котлона, както казах с малко мазнина. Може и да се изпържат, но според мен ще станат тежки.
След това ги похапнахме с кисело мляко, но ако имате време за млечен сос, ще им отива още повече. 🧆

24/09/2026

23/09/2026

Лятото си отива, а ние каквото можахме от него затворихме в буркани и снимки. 😊🌿🧡🍆🍒🍅🍑🫑🍇🍐🧅

Това бяха най-вълшебните моменти от детството.
Признавам си, не беше същото, но и никога няма да бъде. 🪵
Не винаги помагахме с желание да мием и приготвяме зимнината, но за огъня, за печената царевица, за това кой ще оближе тавата... Ами винаги имаше много желаещи. 🤭
И все пак да приготвим всичко необходимо ни за зимата, да се погрижим за насъщния е най-приятното чувство, може би. 🙏

22/09/2026

Дали имаш основание днес да мрънкаш и ти трябва промяна или просто настроението ти не е подобаващо добро?
Помисли добре, преди да решиш нещо спонтанно. 😊