23/05/2026
„– Методий бил човек методичен. Той и брат му учили в най-престижния университет на Византийската империя. После Методий станал военен управител. Всичко сочело, че го чака блестяща държавна кариера… но в един момент я зарязал и се замонашил... – татко сви рамене. – Сигурно е имал своите причини.
Семейството седеше около масата и го слушаше с интерес.
– Кирил бил не по-различен – продължи той. – Хмм, всъщност бил... дори още по-даровит и изключителен от брат си. След завършването си станал библиотекар в катедралата „Света София“. Не знам що за читатели посещавали тая библиотека и какво е видял там, но нещо толкова го погнусило, че избягал от столицата и се укрил в близък манастир. Никой не успял да го открие цели шест месеца. А те го търсели, защото държавата ламтяла да използва талантите му. Когато най-сетне го открили, го примамили обратно в Константинопол с предложение да преподава в университета. Станал професор по философия, оттук и прочутото му прозвище Философа. Най-често го споменават именно така, свети Кирил Философ. Но въпреки академичния си престиж Кирил предпочитал да се усамотява в манастира на брат си, далеч от суетата на обществения живот. И все пак византийският император често го откъсвал от уединението му, изпращайки го на важни дипломатически и религиозни мисии... винаги с голям или поне с умерен успех. Пътувал до Багдад, в земите на днешна Украйна, в Централна Европа и в Рим. Обикновено вземал Методий със себе си. Двамата братя били дипломати-знаменитости, славели се като мъдри книжовници и били посрещани като почетни гости, нещо като суперзвезди на средновековния свят. Често, обаче невинаги. Защото техните идеи били революционни и предизвиквали противоречия. Те се опълчвали срещу триезичната догма, убеждението, че свещените книги трябва да съществуват единствено на еврейски, гръцки или латински. Братята твърдели, че нито един народ не бива да бъде лишен от възможността да разбира Светото писание. Във Венеция, в разгорещен спор с духовенството, Кирил произнесъл прочутите си думи: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух?“... думи, дръзки за онова време... – татко се подсмихна. – И винаги, когато братята се завръщали във византийската столица, били отрупвани с почести и награди. Веднъж, когато Методий се прибрал в манастира си, открил, че като награда от императора бил назначен за негов игумен... – бащата се засмя. – Представям си раздразнението на моя адаш... завърнал се за така жадуваните тишина и покой, надявайки се да работи върху любимата си глаголица, а вместо това бил „възнаграден“ с бремето да управлява целия манастир.
Максим се усмихна лекичко и се загледа през прозореца, размечтан.
Татко му заби поредното кюфте на вилицата си и продължи разказа.
– Но не си мислете, че животът на братята бил само пищни приеми, императорски почести и тихо монашеско уединение – рече той. – По време на една от мисиите Кирил бил толкова изтощен, че това се оказало последното му пътуване. Разболял се и починал, далеч от родината, едва на четиридесет и две години. Методий продължил сам, поемайки същите тежки обязаности. На една от мисиите дори бил хвърлен в тъмница и измъчван от враговете си цели две години. Едва сетне учениците им намерили сигурно убежище при княз Борис в България. Тук създали школи и научили хиляди хора да четат и пишат, дори простолюдието. А това било рядкост за Средновековието. Княз Борис бил един от малцината им съвременници, които истински осъзнавали значението на създадената от тях азбука.
* * *
Децата се наведоха над масата, стиснали устни съсредоточено, като започнаха да рисуват върху плата с премерени движения. От време на време въздъхваха раздразнено, когато някоя линия не им се удаваше, а друг път извикваха възторжено при сполучлив детайл. Понякога хвърляха погледи към съседните творби, молейки: „Ще ми направиш ли тази завъртулка? Твоите стават много по-хубави!“.
Искра радушно затананика стихчето си на глас:
Кирил със Методий
много път обходи.
И накрай се приюти
в нашите души.
Усмихнат, Максим се присъедини към нея, вплитайки свои собствени рими в мелодията. Импровизираният му куплет някак пасна съвършено, сякаш песента го бе очаквала:
Кирил със Методий
чуждите страни изброди,
но родина му една
стана българска земя.
Децата се позасмяха тихичко, а четките им шепнеха в ритъм, докато игривата мелодия още се носеше във въздуха. Скоро обаче ги обгърна съсредоточена тишина – всички бяха напълно погълнати от заниманието си. При всяко потапяне в боите грижливо изтриваха излишното по ръба на шишенцата, за да не се пръсне и капчица върху текстила. От време на време хвърляха бегли погледи към напредъка на другите, удивлявайки се как измислените по-рано образи вече стават реални и оживяват в ярки цветове. Камен и Боян бяха преминали към останалите багри, прилежно добавяйки орнаменти около текстовете си.
Завъртулки, точки и извивки се вплитаха в буквите, придавайки им вид на древен ръкопис. Междувременно Максим бе приведен над плата си, сериозно съсредоточен върху двойната спирала на ДНК, мъчейки се да я изрисува съвършено симетрична.
Изведнъж нещо трепна на големия екран в шкафа. Максим вдигна разсеяно глава, а четката му застина във въздуха. Дали слънчев лъч бе пробягал по портрета, или наистина очите на Кирил и Методий се бяха преместили за миг, разменяйки си развеселен поглед? Той присви вежди и се втренчи в тях подозрително. Братята отново стояха неподвижни, все така наблюдавайки децата с благосклонни, ала и загадъчни усмивки.“
(Откъс от романа “Максимус Минимус“, Издателство Атеа)
#24май #кирилиметодий #кирилица #писменост #българскатаазбука #книги #образование #детскикниги #детскоразвитие
