14/07/2026
Още един полезен случай от архивите на д-р Адолф Липе...
„Майор М., на 42 години, който бил разположен първо във Форт Монро, а по-късно в Норфолк, постъпи под моите грижи на 10 юли 1862 г. Той се оплаквал от диария, за която му били прилагани големи дози опиум. Когато го прегледах, имаше следните симптоми:
Няколко пристъпа през деня; често желание за изхождане, а когато се поддаваше на това усещане, отделяше само обезцветена слуз, понякога на големи съсиреци; непрекъснатото желание за изхождане се превръщаше в силен тенезъм; усещане, сякаш ректумът е силно свит; този тенезъм засягаше и пикочния мехур. След тези пристъпи настъпваха голяма слабост и изтощение, които го лишаваха от сън; нямаше апетит и почти не изпитваше жажда.
10 юли. Една доза Nux vomica 200 го облекчи дотолкова, че започна да отделя известно количество изпражнения, но затрудненото уриниране остана. На 11 юли му дадох една доза Capsicum 200. Затрудненото уриниране изчезна, а пристъпите се появяваха само веднъж на всеки четиридесет и осем часа, винаги следобед. Първоначално отделяше голямо количество черни и зловонни изпражнения, а след това и количество слуз, последвано от чести и силни, но безрезултатни напъни с усещане, сякаш ректумът е силно стеснен.
16 юли. Предписах му Lachesis 200 (Lehmann), шест гранули, разтворени в половин чаша вода, по една супена лъжица на всеки четири часа в продължение на един ден. Пристъпите се връщаха през ден следобед в продължение на две седмици, но всеки път бяха по-слаби и накрая изчезнаха без допълнително лечение. Майорът остава здрав и отново е на служба.“
Another useful case from the files of Dr. Adolph Lippe...
"Major M., aged 42 years, who had been stationed at Fortress Monroe and later at Norfolk, came under my care on the 10th of July, 1862. He had complained of diarrhea for which O***m had been administered in large doses. When I saw him he had the following symptoms:
Several attacks during the day; frequent desire to go to stool, and when he gave up to this feeling, he passed only discolored and sometimes large lumps of mucus; the continual desire to evacuate became a violent tenesmus; the re**um feeling as if violently contracted; this tenesmus also effected the bladder. Great debility and emaciation followed these attacks, depriving him of sleep, had no appetite and not much thirst.
July 10th. One dose of Nux vomica 200 relieved him so far that he passed some f***s, the strangury remaining. On July 11th. I gave one dose of Capsicum 200. The strangury ceased, the attacks came on only once in forty-eight hours, always in the afternoon. He, at first, passed a large quantity of black and fetid f***s, and then a quantity of mucus which was followed by frequent violent attacks of fruitless straining, with a sensation as if the re**um was violently constricted.
July 16th. I ordered him Lachesis 200 (Lehmann), six pellets dissolved in half a tumbler full of water, one tablespoonful to be taken every four hours for one day. The attacks returned every other afternoon during a fortnight, but each time with less violence and finally ceased without further medicine. The Major remains well and is again in the field."
