04/06/2026
💫Присъствието на духа в началото на бременността
Често възниква въпросът кога духът всъщност „влиза“ в тялото. Опита от регресия в този период и показва, че през първите месеци – със сигурност през първите три – духът не е постоянно свързан с материята. Той влиза и излиза. Част от него присъства и участва в процеса, но основната част на душата не е непрекъснато закотвена в тялото.
Това е естествен защитен механизъм – плавно слизане между световете.
💫Какво разкрива практиката „Долюлеене“
В практиката Долюлеене, която е психотелесна, медитативна и ритуална, това се вижда изключително ясно. Когато човек легне в люлката, той не просто се отпуска телесно – той влиза в поле, което подпомага свързването между духа и материята чрез безусловна любов и присъствие.
Много хора в люлката преживяват себе си като огромни – с много любов, знание, усещане, спомен за произхода си. Те все още помнят и постепенно започват да навлизат в процеса на забравяне. Това преживяване не е еднакво за всички – някои достигат психологическо ниво, други – директно духовния си произход.
Когато започнат да слизат надолу към материята, често се появява силна съпротива. Тя е особено характерна за високо чувствителни и високовибрационни души. Причините са две: първо – принципът на забравянето, описан и от Майкъл Нютон като неизбежен при раждане и смърт; и второ – усещането за свиване, за влизане в малко тяло, което сякаш не може да побере огромността, с която душата идва.
💫Ролята на майката и полето на безусловната любов
Тук се разкрива ключовата роля на майката. Освен способността на тялото ѝ да се променя и да създаде физическо пространство за детето, основната ѝ роля е духовна – да се первйрне съд от любов и присъствие, в който новият живот расте врбезопастност.
Майката е свързана с живота като мистичен принцип. Нейното присъствие, нейната вътрешна свързаност с живота и способността ѝ да дава безусловна любов създават полето, в което духът и материята могат да се срещнат по най-добрия начин.
И това разбира се е много често непроявено.
В практиката често се вижда и разминаване между огромността на детето и личностното ниво на възрастния. Детето се преживява като знаещо и свързано, а към него се подхожда като към малко, незнаещо, неможещо. Това води до усещане за невидяност и непризнатост – не поради липса на грижа, а поради липса на присъствие.
Едно от най-важните знания, които се разкриват в този процес е, че децата – още в утробата и през първите години – са по-свързани с духа, отколкото с възрастните. Затова те имат нужда не от повече правене, а от повече присъствие.И уважение и вслушване в техните интуититевни движения и енергия, вместо цялата грижа да се факусера само в обсулжване на физиологичните нужди.
******
Тези и много други прозрения и опитности ще споделим на предстоящата група Долюлеене на 4 и 5 юли.
С водеща Елвира Бахуля и
безценната подкрепа на Eleonora Mladenova Prem Karima
Заповядайте- а ако вече сте преминали- споделете с приятели!
#долюлеене
