12/05/2026
В РАДЕЯ - Амбулатория за медицинска и сестринска помощ вярваме, че 12 май - Международният ден на сестринството, не е просто дата. Това е ден, в който трябва да излезем извън кабинетите, извън града и да отидем там, където грижата трудно достига, а хората често остават невидими за системата.
Всяка година посвещаваме този ден на нашата общност. Усилията ни са в две посоки - инициативи, насочени към деца, които да се докоснат до професията "медицинска сестра" и да видят смисъла в нея, и инициативи, достигащи хора от малките населени места, където достъпът до медицинска помощ е ежедневна трудност.
Тази година избрахме с. Воденичарово.
Малко село с едва 52 жители. Тихо, с красива природа, само на 30 км от Стара Загора. Място, в което времето тече по-бавно, но липсата на достъп до здравна грижа се усещат по-силно от всякога.
До селото няма лесен път. Градски автобус минава веднъж седмично. Гарата е на 3 километра. Личният лекар е в Стара Загора. А, ако се наложи спешна помощ - линейката може да пристигне след повече от час. Пътят е осеян с ями, изкопи и неравности, които превръщат всяко пътуване в изпитание, особено за възрастните хора.
И докато пътувахме към селото, си задавахме всички тези въпроси: Как живеят тези хора? Как стигат до лекар, когато са болни? Какво прави възрастен човек, когато остане сам с високото си кръвно, болката или страха посред нощ?
Колко още такива места има в България?
И нормално ли е през 21 век достъпът до медицинска помощ да зависи от това къде живееш?
Посрещна ни кметския намесник на селото - Виолета Ивановаха и ни покани в новоремонтирания пенсионерски клуб - чист, подреден и подготвен с грижа за нашето идване. Срещнахме 10 души от жителите на селото. Хора, трудолюбиви, успяващи да се усмихват... хора, които не се оплакват, а просто живеят така, както са свикнали - далеч от удобствата, далеч от системата, но близо един до друг.
За тях беше трудно да разберат кое ние мотивирало да бъдем там. А, истината е проста... Всички в това начинания вярваме, че никой човек не трябва да се чувства забравен.
Също така сме убедени, че медицинската сестра не е просто професия - тя е присъствие, грижа и човечност, и че понякога най-ценното не е лекарството, а това някой да дойде, да седне до теб и да ти покаже, че си важен.
Благодарим от сърце на всички, които приеха това предизвикателство и тръгнаха с нас - студентите от Катедра "Здравни грижи" към Медицински факултет на Тракийски университет – Стара Загора, доц. Силвия Кючукова, Ярослав Хубенов от Hartmann, нашите партньори Microlife и “Канген вода Стара Загора“, и всички хора от селото, които ни посрещнаха с топлина и доверие.
Искаме да разказваме тези истории..., защото във всяко малко населено място стоят човешки съдби.
Един въпрос напира в умовете ни: Ще приемем ли липсата на лесен достъп до медицинска помощ за нормална? Или ще намерим начин грижата да достига до всеки човек - независимо дали живее в големия град или в малко село с 52 жители?
Надяваме се, че заедно можем да променим това.
Защото здравето е право. А не привилегия.
