Цветни пътеки - с Теди и есенциите на доктор Бах

18/05/2026

Твърде отнесено ли е да смятам, че мога да живея като място, пълно с хармония?

Седя и си мисля -
Най-после успях да се слея с това място... след динамиката напоследък...
С тази неизмерност, покой, радост, излъчване ...

Дали пък такова вътрешно състояние не е истината за живота? Дали не е също една валидна истина , която може да бъде избрана и пак така здрава реалност?...............................
А после си казах :
Да, но от мястото не се иска да се движи и постига - то просто е тук... И излъчва... Не е като човека , само човека има да променя през движение...

И нещо в мен се трансформира в този миг, озари се от сякаш спуснато в потока осъзнаване:
Мястото, което уж не движи, не променя , не бърза , не цели да постига ...
Именно това място за минути променя състояния,
променя нагласи,
променя мигове,
променя хода на деня ...
А ако едно нещо може да променя настоящия миг и ден, то реално строи бъдеще , променено бъдеще ...

Какво точно направи едно място , което просто стои и излъчва хармония?
Промени света ми отвътре и ме върна към вътрешната ми истина, отново ...
Отвори сетивата ми, отново...
Събуди пълнотата, отново...
Зареди ме с чиста сила и енергия...

И в нищо от това нямаше и дума за борба, напън, самонасилие, притискане, устояване...

Само Истината, която наистина има силата да променя.......................................
И вече наистина стана истина , това да живея така , в този миг,съвсем реална част от моята реалност !

И в ума ми минават думите на доцента по психология:
"Човек, разширил границите на емпиричното си тяло, не е световен, а светоносещ! "

Душа в душа, в душа, в душа, в душа.... Човекът, мястото , вселената ...и другите 🌞🌍

Тръгвам си някак по-друга и една малка идея по-светоносеща :) 🙏

04/05/2026

29/04/2026

Всички се страхуваме да не бъдем отхвърлени. |🫸🏻🫪

Може би несъзнателно си мислим, че това едно външно "Не" отхвърля и цялата ни стойност и всичко, което сме и вътрешно носим 🧚🏻‍♀️
......................................................................

А може би, без да искаме, сме иззели правото на другите да си имат тяхното собствено, различно възприятие, така че автоматично се идентифицираме с тяхното "Не"🫥

А дали не бихме могли да дадем на останалите правото да избират? Че и на себе си, в това число :)

☝🏻Да не попиташ нещо ,
☝🏻да не поискаш нещо,
☝🏻Да не опиташ нещо :
означава да пробваш да поемаш цялата отговорност за отговора на другия. И, по същество, си е форма на его 🙃

💞Да се обърнеш чисто към другия или към ситуацията с отворено поле
и за "Да" ,
и за "Не",
създава пространство за идентичност и за двете страни.

💫С пожелание за доверие във вътрешните желания и сили, пък нека бъде най-доброто за вас по пътя ви! ❤️

27/04/2026

Някъде там има 1 нещо, в което душата ти намира бряг, когато му се посвещаваш... И то е свързано с движение!

🌅Може да е движението на мисълта, пренесла те на съкровено място,
🪉Може да е движението на ръката, рисуваща емоционални светове,
🕯️Може да е в творението на думи, които ще осветят нечие сърце,
🧭Може да е в посоката на краката, отиващи към точната пътека,
🌐 Или в развиването на ума, откриващ наука в проявлението...

🧬Едно нещо е Твоето нещо и ти го усещаш с цялото знание вътре в теб! 🤍
И ако това нещо е толкова голямо за това да бъдеш на тази земя - 🦋 прави го поне в милиминката на някой не откраднат, а заслужено заявен миг на деня ти !

🪷Това е тайната да присъстваш живо!🪷
Да усещаш, че твоят вълшебен миг на проявление присъства в битието на цялото! 🌍🌎🌏🍀

27/04/2026

Ако тялото ти не може да носи 1 товар,
Може би не трябва да го носиш!
Може би не е отреден за теб...

Някои послания не идват като нежни знаци -
Някои послания идват гръмко, остро, шумно и плашещо ...
Те, все пак, също са Любов - вслушай се и им благодари,
Задето душата ти все още иска да говори с теб! ❤️

19/04/2026

"Огънят гори и нищо повече" ...
Ние решаваме каква функция да му предадем 🌞

28/01/2026

Ако само познавахме вселената, която имаме вътре в нас,...
Може би нямаше за всичко да търсим и чакаме на голямата вселена отвън...
Може би щяхме да се облягаме на нея, само когато силите не стигат.
Може би ако знаехме какви чудеса правят телата ни във всяка част на деня, щяхме да знаем как и да търсим все повече как да програмираме вселената вътре в нас.
Може би тази година е време да се научим да управляваме вътре в нас, да стъпим стабилно и материално в реалността, която твори за нас голямата сила отвън.
И тогава всяка трудност става възможност,
А всяко познание в себе си - път към здраве, сбъдване и разгръщане.
Може би е време да поемем отговорност за себе си и да подходим с благодарност към голямата сила, която е сложила частичка от себе си вътре в нас!

07/11/2025

От 1 месец официално студент в магистърска специалност Психологическо консултиране - подготвям се за моята първа курсова работа и си мисля колко е хубаво и различно усещането да бъдеш на 100 % цял в посвещението си и да знаеш с всяка клетка, че си на точното място на пътя и този път ще носи стойност и за другите :)

03/10/2025

Вдъхновение от приказката за лека нощ :)

02/10/2025

Напоследък давам червен кестен в почти всяка комбинация, която правя. Дали по отношение на тревогите родител - дете, или деца, които искат да се грижат за мама и да поемат отговорността на възрастен...
Във всеки случай това обръщане на ролите носи тревожност в системата, затова ми се иска да споделя моя опит по темата и за вече порасналите деца.

Когато се тревожим или имаме претенции към родителите си -
Как живеят, дали се грижат за себе си, как са се отнесли един към друг, дори когато ги съжаляваме за страданията им:
Ние не просто обръщаме ролите в родовата система, Ние отричаме силата на душите им да правят избори и да се справят с пътя си. А като извор на живот за нас, така отричаме и собствената си сила.

От детска лоялност и желание да ги спасим и запазим за нас, неусетно гледаме на тях като на жертви, но вместо да им дадем енергия, чисто енергийно ние поставяме очаквания и вземаме от тяхната енергия, с което ограбваме и тях, като наши авторитети, и себе си, като вървящи по пътя си възрастни, и децата си, които също от лоялност ще опитат да запълнят непорасналия възрастен в нас с грижа и отговорност за нашите чувства, докато същевременно отчаяно се борят да върнат нашето внимание на възрастен към тях, за да заемем правилното за нас място.

Мама и татко вчера са били достатъчно мъдри и аргументирани за техните избори, дори и грешни през нашата призма за последствия днес, но ние , малките, не носим отговорността на спасители за мама и татко, за техните отношения, здраве и път. Не сме в ролята на всевиждащ Бог, Вселенски замисъл, техен предводител, тяхна душа и т.н.
И е време час по-скоро да се освободим от високомерието на тези отговорности, за да излезем от детска позицията на изисквания, очаквания, криворазбран опит за спасяване и застъпничество.

Мама е избрала татко и целият му род като нейният огледален образ на родови травми за отработване, за да израсне като душа;
Татко е избрал мама през неговия огледален образ на родови травми, за да израсне като душа;
Двамата заедно с тяхната любов вчера са създали нас, поколението, което ще лекува неизлекуваното в родовете през новите, различни избори, в повторяеми родови ситуации.
Мама и татко са силни възрастни, които имат избор да използват силите си, да се отричат от силите си, да минат опитности за душите си.
Ние сме порасналите им деца, които вярват в тяхната сила и право на избор и се прекланят пред тяхната сила, път и избор.
Които вярват в собствения път и избират да гледат към собствения път.
Които стоят на мястото си на родители на своите деца, в чест на мама и татко и техните избори, грешки, трудности и травми.