• Паркинсоновата Болест (ПБ) е невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с четири основни симптома:
• Треперене в покой (тремор);
• Скованост на мускулите (ригидно повишен мускулен тонус);
• Забавеност на движенията (брадикинезия);
• Нарушен баланс (постурални нарушения);
• Честотата на болестта е 1-2% при пациенти над 60 годишна възраст, като типично се развива около 55-65 годишна възраст, но се наблюдава и в по-ранна възраст.
• За България няма точна информация за заболяването. По данни на НЗОК към 01.01.2020 в страната има диспансеризирани 15 500 души със заболяването, като най-голям е процента на тези над 65 год. възраст.
• В началото лечението на ПБ е медикаментозно, чрез различни медикаменти:
• Леводопа
• Допаминови агонисти
• МАО-B инхибитори
• COMT-инхибитори
• Амантадин
• Антихолинергични медикаменти.
• Късната Паркинсонова Болест (КПБ) се характеризира с прогресия на основните симптоми, скъсяване ефекта от прилаганите медикаменти, както и поява на двигателни усложнения:
• „Феномен на изчерпването“ ефектът на отделната доза леводопа се скъсява постепенно, като това води до по-чест прием на медикаментите.
• Моторни флуктуации – отчитат се „ON/OFF фази“. При OFF фаза се наблюдава влошаване на симптоматиката свързана със заболяването, докато при ON-фаза се отчита значително подобрение на симптомите на фона на прилаганото лечение;
• „Феномен на замръзване“ – внезапно спиране на движение;
• „Старт феномени“ – трудности при започване на двигателния акт;
• Дискинезии – неволеви движения изразяващи се в „извиване“ или „извъртане“ на различни части от тялото. Тези движения могат да се наблюдават както в OFF-фаза, така и да са в резултат от приема на медикаменти и да се появят в ON-фаза.
• Освен моторните симптоми, при заболяването се наблюдава и широк-спектър немоторни симптоми, които се проявяват с прогресията на заболяването:
• Паметови нарушения – деменция;
• Невропсихиатрични прояви – депресия, апатия, психози, халюцинации, обсесивно-компулсивни нарушения и др.;
• Автономни – запек, повишено слюноотделяне, ортостатична хипотония, затруднения при преглъщане, повишена потливост и др.;
• Сетивни нарушения – нарушения на обонянието, слуха и зрението, болкови синдроми, уморяемост и др.;
• Нарушения на съня – Повишена дневна сънливост, Инсомния, Синдром на неспокойните крака, Нарушаване на фазите на съня (РЕМ фаза) и др.;
• Лечението при Късната Болест на Паркинсон включва оптимизиране на пероралната терапевтична схема, както и специализирани терапевтични опции:
• Дълбока мозъчна стимулация;
• Леводопа-карбидопа интестинален гел;
• Инфузия с апоморфин;
•Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод на невромодулация на определени части от мозъка отговорни за контрола на движенията. Оперативно се имплантират електроди в определени структури на мозъка, които се отвеждат подкожно до областта на подключицата, където се поставя електростимулатор „пейсмейкър“.
• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) подобрява моторните симптоми при Болест на Паркинсон. Ефектът от ДМС е през целия ден, тъй като стимулацията е постоянна без прекъсване в денонощието. Най-добро повлияване се отчита при следните симптоми:
• Треперенето (тремор);
• Забавеността на движенията (брадикинезия);
• Сковаността на мускулите (мускулна ригидност);
• Подобряват се двигателните флуктуации с редуване на Off и On периоди, при което се подобрява функционирането в ежедневието;
• Отчита се значително намаляване на неволевите движения (дискинезии);
• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) не оказва влияние върху немоторните симптоми при Болест на Паркинсон, както и не променя естествения ход с прогресия на заболяването във времето.
• За това лечение се изисква участието на мултидисциплинарен екип от специалисти -невролог, неврохирург, психолог, психиатър, неврорадиолог.
• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) не е подходяща за всеки пациент. Поради това е необходимо провеждане на консултация с лекар специалист по двигателни нарушения с цел да се прецени дали пациентът е подходящ за невромодулираща терапия.
• Лекарите в специализираните центрове за ДМС правят тестове за оценка на ефективността на системата преди имплантирането, за да са сигурни, че симптомите на пациента ще се повлияят от терапията. Така се избягват допълнителни разходи, хирургически интервенции и потенциални нежелани реакции.
• При желание за консултация относно възможностите за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) можете да ни пишете лично съобщение, на посочения електронен адес (e-mail), или да се свържете с нас по телефон.
• Страницата се поддържа от д-р Цалта - член на мултидисциплинарния екип за дълбока мозъчна стимулация (ДМС) към УМБАЛ "Св. Марина" - Варна.
� Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.