Елица Исакова

04/09/2026

Всяка промяна започва с осъзнаване. Но, истинската трансформация идва тогава, когато това осъзнаване стигне по-дълбоко, когато започнеш не просто да разбираш, а да усещаш и преживяваш себе си по различен начин.

В СинергоЕтика работим именно на тази дълбочина, с онези вътрешни пластове, които често стоят зад нашите реакции, страхове, ограничения и повтарящи се модели.

И когато там започне да се случва промяна, тя постепенно се вижда и в живота.
Не всичко изведнъж става лесно, но ти вече не си същият човек, който преминава през него.

Защото за мен осъзнатият живот не означава живот без трудности.
Животът има своите върхове и спадове, промени и предизвикателства. Въпросът не е да премахнем всичко, което ни разклаща, а да изградим вътрешна устойчивост, с която да преминаваме през него по-осъзнато, без да губим себе си.
И това е една от най-големите сили на СинергоЕтика, не просто да преживееш промяна, а да изградиш вътрешна устойчивост, която остава с теб и след нея.

Ако усещаш, че е време да погледнеш по-дълбоко към себе си и искаш да опознаеш СинергоЕтика отвътре, Базовото обучение е първата стъпка.
То е подходящо и за хора без предишен опит с енергийни методи, и за тези, които вече работят със себе си и искат да надградят.

Базово ниво по СинергоЕтика
Записване на промоционална цена до 20 септември.

За информация и записване – пиши ми на лично съобщение.

Повече информация линк в първия коментар:

#СинергоЕтика #БазовоОбучение #ВътрешнаПромяна #Осъзнатост #Самопознание #ЛичнаТрансформация #ВътрешнаУстойчивост #ЕнергийнаРабота #Развитие #ОсъзнатЖивот #ПромянаОтвътре #ПътКъмСебеСи

03/09/2026

Случай от практиката : „Не се справям“ - страхът, който не е мой

Клиентката е жена на 50 години със силна тревожност и паник атаки.

В работата започнахме да проследяваме назад във времето първите моменти, в които се е появявало това състояние. Кога за първи път е преживяла паническа атака, какво се е случвало в живота ѝ тогава и какво стои под самия страх. Постепенно стигнахме до един от първите ярки епизоди, когато клиентката е около 22-23-годишна.

Тя пътува с влак към дома си. Изведнъж получава силна паническа атака. Появява се огромен ужас, усещане, че не може да си поеме въздух, че ще се задуши и че може да умре.В паниката си решава да слезе от влака на една от гарите.
Слиза и влиза в малката служебна кабинка на гарата, където човекът, който работи там, веднага започва да и съдейства - дава ѝ вода, успокоява я и се опитва да ѝ помогне.

Когато започнахме да преработваме този спомен, под самата паника постепенно идваха фразите: „Провалям се. Не се справям. Не мога да се справя.“
Но, това не беше ново усещане за клиентката, то се беше появявало многократно и в предишната работа в сесиите с нея.
Въпреки че в настоящия си живот тя е успешна жена, има добра работа, добра професионална позиция и реални способности да се справя с живота си, вътре в нея постоянно живее едно противоречиво усещане: „Не мога да се справя.“

Продължихме да разглеждаме детайлите от случката във влака, като вече не само през очите на изплашеното момиче, което преживява паническа атака, а от позицията на възрастната жена, която може да види цялата картина. И тогава започна да се появява нещо много интересно и една съвсем друга перспектива на случилото се.
В момента, в който тя изпада в ужас, влакът спира точно на тази гара. Тя слиза. Попада точно в кабинката на човек, който може да ѝ помогне. Той започва да се грижи за нея. Дава ѝ вода. И тогава тя забелязва нещо на пръв поглед съвсем случайно - календар на фирмата, в която работи съпругът ѝ. На календара има телефонен номер. Тя казва на човека номера, той се обажда на съпруга ѝ. Съпругът ѝ идва, взима я с колата и я прибира.

И постепенно започна да се променя гледната точка към цялото преживяване.
В онзи момент тя е била убедена: „Аз съм сама, безпомощна съм, няма кой да ми помогне и Не мога да се справя.“

Но когато погледна случката отстрани, видя нещо друго. В най-трудния момент тя е била пазена. Помощта е дошла, някой се е погрижил за нея. Пътят към съпруга ѝ сякаш се е отворил точно когато е имала нужда от него.

И това ни даде възможност да продължим още по-назад да търсим откъде идва „Не се справям“?

Продължихме да проследяваме усещането в следваща сесия. И стигнахме до много по-ранен момент. До времето, когато клиентката все още е в утробата на майка си. Там се появи сцената, в която майката съобщава на съпруга си, че е бременна. Семейството в този момент е във финансово затруднение. Това е второ дете и първата реакция на бащата не е радост и спокойствие. Първата му реакция е била страх, ужас и притеснение(страх, ужас, притеснение-същите усещания и преживявания като на паник атаките):
„Как ще се справя? Не мога да се справя.Как ще издържам семейството с още едно дете?“

Това беше ключовият момент в сесията, защото се появи възможност да погледнем по различен начин на онова постоянно усещане: „Не се справям.“
Защото това не е било нейно и тя го е поела още преди да има собствен опит, собствен живот и собствена способност да оценява света. Като неродено бебе тя е била в полето на преживяването на баща си. И това, което е било страх за него, се е превърнало в преживяване, което тя носи в себе си:
„Не мога да се справя.“
„Това е на татко. Не е мое.“

В процеса преработихме този момент. Важно беше бебето да разбере, че това не е негов страх. Че тревогата на бащата е била неговата тревога. Че финансовото затруднение е било реалност на родителите. Че отговорността да издържа семейството не е принадлежала на едно неродено дете. И че то няма нужда да носи този страх през целия си живот.
Така преминахме на: „Това е на татко. Не е мое. Татко се е страхувал, че няма да се справи, но това не означава, че и аз не мога да се справя. Аз имам свой живот, свои способности и свои ресурси.“
И така постепенно се върнахме към настоящето.

Това беше един от онези случаи, в които първоначалната заявка изглеждаше свързана с паническите атаки. Но когато проследихме паниката по-дълбоко, стигнахме до едно повтарящо се вътрешно преживяване: „Не се справям.“

След това се оказа, че дори това усещане има своя по-дълбок произход. То води към страха на бащата от един много конкретен момент от живота на семейството - момента, в който той разбира, че ще има второ дете и се пита как ще успее да издържа семейството си.

Така една детска, дори пренатална тревога може да бъде преживявана години по-късно като собствена истина: „Не мога да се справя.“
А всъщност тази жена вече е доказала многократно, че може. Тя има работа, има професионални способности, живот, който управлява. Има ресурси, но вътрешното усещане е останало: „Не се справям.“

В тази сесия започнахме да разделяме двете неща: чуждия страх и собствената способност.
Страхът на бащата може да бъде върнат там, откъдето е дошъл и на мястото му постепенно да остане нещо ново:„Това не е мое и аз мога. Аз съм способна да се справя.“
Сесията завършва!!

И може би най-важното, което остана от нея, беше разбирането, че понякога зад паниката не стои само страхът от това, което ни се случва в настоящия момент, а често паниката натиска много по-стар вътрешен бутон. И когато стигнем до него, можем да разберем, че не всяко чувство, което живее в нас, непременно е започнало от нас и не е наше.

Елица Исакова

Още случаи от пракитката линк в първия коментар!

#СлучайОтПрактиката #ПаникАтаки #Тревожност #НеСеСправям #ВътрешниУбеждения #СемейниМодели #ЕмоционалнаПамет #ВътрешнаПромяна #Осъзнаване #ВътрешнаУстойчивост #ХолистичнаТерапия #СинергоЕтика

27/08/2026

"Случаи от практиката - Отвъд симптома"
" Когато човек срещне душата си"

Клиентката е жена на 60+ години с изключително тежък и труден житейски път. Още в детството си е преживяла насилие и малтретиране. Детството ѝ е било изпълнено с много болка, страх и преживявания, които оставят дълбоки следи.
По-късно, вече като пораснала жена, създава семейство и има две малки деца. Но и семейният ѝ живот не ѝ носи спокойствие. Отношенията със съпруга ѝ са тежки и проблемни, има изневери и други трудности. В крайна сметка двамата се разделят и тя остава сама с децата си и ги отглежда. С времето децата порастват и създават свои семейства. Но и там животът не се оказва лек. Отново се появяват трудни отношения, проблеми и страдание.

И така жената сякаш през целия си живот остава в една и съща позиция, преживяла собствената си болка, а след това започнала да страда и заради болката на децата си.
Тя живее с огромен товар, първо заради всичко, което самата тя е преживяла, след това заради съдбата на собствените си деца.

В една такава ситуация при мен изникна въпрос, дали можем да оправим всичко това?
Отговорът е честен: Не. Не и в една сесия. Ще имаме много и дълга работа.

Всъщност при толкова много натрупани травматични преживявания биха били необходими години, за да се проследят и преработят всички отделни сцени, пластове и преживявания. Последвах своята интуиция и усещане, да не залитаме в този момент да се опитваме да поправим целия живот, а да направим нещо различно.
Реших да направим сесия, която не е насочена към конкретна травма. А, към среща с душата. Да намерим ресурс и сила с която да се свърже, нещо което да и даде смирение, покой и вътрешно разбиране, за да не вземат връх болката и страданието.

Поканих клиентката да се свърже с нея и да погледне целия си житейски път отстрани - сякаш гледа живота си отгоре, като на лента. Да види целия този път. Детството. Насилието. Страданието. Семейството. Раздялата. Самотата. Грижата за децата. И след това трудностите, които децата ѝ преживяват в своите семейства. Всичко онова, което е носила през годините. След това я поканих да застане пред своята душа.

И я попитах: „Какво изпитва душата ти, когато гледа всичко това, което си преживяла?“
Отговорът беше неочакван. Жената започна да хлипа и да плаче. Но през сълзите каза: „Тя е много щастлива, тя е толкова радостна, толкова е щастлива.“

И тогава се случи един много силен вътрешен сблъсък. От едната страна - душата, която гледа целия този път и го преживява по съвсем различен начин. А, от другата - жената, която стои в човешкото си тяло и казва: „Не. Аз не съм искала това. Аз не исках да преживея това. Не исках този път. Не исках това страдание.“ И след това: „Никой не ме е питал, аз не исках този живот, аз не съм го искала.“

Това беше един от най-трудните моменти в сесията. Защото в този момент се изправиха една срещу друга две различни перспективи.
Перспективата на човека, който преживява живота отвътре - с тялото си, със страха си, с болката си, със загубите си. И перспективата на душата, която вижда този живот от много по-широка гледна точка.

Това е тежкият сблъсък между човешкото преживяване и идеята за избора на душата и уроците, през които тя преминава.
Дали, ако кажем на един човек: „Това е било изборът на душата ти“, това ще направи болката му по-малко истинска.
Няма да се случи. Това не заличава насилието, не отменя страданието. Не означава, че човекът трябва просто да приеме всичко и да каже: „Всичко е било прекрасно.“ Не. Ние сме хора и като хора ни боли.

Когато душата знае смисъла на всички преживявания, а човекът още носи болката идва един от най-трудните въпроси в подобна работа:
Как човек да погледне към по-голямата перспектива, без да отрече собствената си болка?
Възможността, която видях в тази сесия, беше не да убеждаваме жената, че трябва да хареса живота си. А, да ѝ дадем възможност да види и другата перспектива. Да види своята душа. Да види силата, с която е преминала през всичко. Да види, че въпреки всичко тя е тук и ако успее да се свърже с тази сила, да вземе от нея ресурс, за да може да продължи живота си през : „Аз преминах през това. И все още съм тук.“
Може би именно това е една от най-трудните форми на помиряване със собствения живот и съдба. Не да оправдаем случилото се и да го наречем добро. А, да спрем да воюваме с факта, че то е било част от нашия път.

Успя ли?
Не знам. И не бих казала, че една такава среща може да даде категоричен отговор. Може би болката беше прекалено голяма. Може би в този момент тя все още не можеше да се хване за силата на своята душа. Може би беше необходимо още време.
Но, за мен тази сесия беше изключително ценна.

Защото беше среща на човека със самия него, с неговата история и неговата болка. И с онази по-дълбока и свещена част от него, която може би вижда живота от друга перспектива.
Аз не можех да променя нейното минало, не можех да изтрия преживяното, не можех да направя така, че този живот да не е бил такъв. Можех само да бъда до нея, да я подкрепя и да ѝ помогна да погледне от друга гледна точка. Да ѝ дам пространство, в което за момент да срещне собствената си душа.

Терапията не е винаги да поправим живота, а да помогнем на човека да намери силата, с която да го погледне и да продължи.

Елица Исакова

Още случаи от практиката линк в първият коментар!

25/08/2026

Базово обучение по СинергоЕтика - един път към осъзнаване и вътрешна промяна

СинергоЕтика е път към по-дълбоко самопознание, осъзнатост и вътрешна трансформация.
Това е енергиен метод, който ни помага да разбираме по-дълбоко себе си и това, което се случва в живота ни, но не само на ниво видими обстоятелства, а и отвъд тях.

Защо едни и същи ситуации се повтарят?
Защо отново попадаме в едни и същи отношения и модели?
Откъде идват определени страхове, ограничения и вътрешни състояния?
И какво е необходимо да променим в себе си, за да започне да се променя и начинът, по който преживяваме живота си?

В СинергоЕтика се учим освен да задаваме тези въпроси и да намираме своите отговори.

🌿 Какво представлява обучението?
Това не е метод за изучаване на техники, а е процес на вътрешно опознаване, осъзнаване и освобождаване.
Работи се с различни нива на човека - физическо, емоционално, ментално, енергийно, родово, кармично и подсъзнателно.
Постепенно започваме да разпознаваме връзките между вътрешните си състояния и начина, по който преживяваме живота си.
Работим с натрупани страхове, ограничения, блокажи и повтарящи се програми, за да освободим място за повече яснота, свобода и избор.

Какво може да ти даде СинергоЕтика?
• по-дълбоко разбиране на себе си и своите преживявания;
• освобождаване от натрупано напрежение, страхове и ограничаващи състояния;
• разпознаване на повтарящи се житейски и родови модели;
• повече яснота в отношенията и личните избори;
• по-силна връзка със собствената интуиция и вътрешна истина;
• повече вътрешна стабилност, увереност и жизненост;
• осъзнаване на личната отговорност и възможността да бъдем активен участник в собствения си живот.

СинергоЕтика не ти казва как трябва да живееш. Не ти дава готови отговори и не „поправя“ живота ти вместо теб. Тя ти дава инструменти, с които да започнеш сам да виждаш, разбираш и променяш това, което се случва вътре в теб.

СинергоЕтика изгражда вътрешна устойчивост. Онази стабилна опора в нас, която ни помага да преминаваме през върховете и спадовете на живота, без да губим себе си.
Животът винаги ще има своите върхове и спадове. Най-ценното е не да го направим равен, а да изградим вътрешната устойчивост, с която да преминаваме през всичко, което той ни поднася.

И именно в това е силата на метода - промяната да бъде осъзната, лична и твоя.

Не е необходимо да имаш предишен опит в енергийната работа.
Базовото обучение е подходящо за всеки, който усеща потребност да се опознае по-дълбоко, да развие своята осъзнатост и да направи следваща крачка в личното си развитие.
Подходящо е и за хора, които вече работят с други методи и искат да разширят своите знания и възможности.

И може би най-важното...
Понякога първо разбира умът, друг път първо усеща сърцето. А, понякога просто се появява един тих трепет вътре в теб: „Да… това е нещо, което искам да разбера, усетя…преживея.“
Ако докато четеш тези думи нещо в теб откликва,
ако усещаш, че си готов да погледнеш навътре и да поемеш по своя път на промяна - може би това е твоят момент.

Заповядай в Базовото обучение по СинергоЕтика!

Не е нужно да знаеш целия път. Достатъчно е да направиш първата крачка.

Промоционална цена за записване до 20 септември.
За подробности и записване - пиши ми на лично съобщение.

#СинергоЕтика #БазовоНивоСинергоЕтика #Самопознание #Осъзнатост #ВътрешнаПромяна #ЛичнаТрансформация #Енергия #Интуиция #Душа #Хармония

Базово ниво Синергоетика - Излекувай себе си! Трансформирай живота си!

21/08/2026

Изключително ценно видео с много мъдрост!

✨ В епизод #104 до мен отново сяда Христо Попов. *Този път разгов...

20/08/2026

Случай 1 " Когато трудните отношения с детето водят към една много по-дълбока семейна история"

Клиентка потърси подкрепа по повод трудни взаимоотношения със сина си, който е на около 9 -10 години.
Тя сподели, че понякога в определени ситуации изпитва усещането, че сякаш не обича детето си в този момент. Появява се желание да го избягва, да бъде дистанцирана от него и да няма близост. Почти веднага след това идва и много силно чувство за вина, че е лоша майка, че не се справя и че нещо не е наред с нея.
Когато разказваше за моментите, в които избухва към детето, когато усеща, че иска да му изкрещи или да реагира по начин, който самата тя не разбира, една нейна фраза особено силно привлече вниманието ми: „Сякаш това не съм аз.“
Тогава я попитах: „Кой в твоето семейство е правил така? Кой е избухвал, крещял, имал е подобно поведение?“
Клиентката: „Майка ми.“

Тя разказа, че майка ѝ може да бъде изключително любяща, грижовна и всеотдайна, а в следващия момент, сякаш от нищото да избухне, да започне да крещи и да вика.
Това беше първата следа, че преживяването, което клиентката приписваше на отношенията със сина си, най-вероятно са носители на много по-стара семейна история.
В същото време отношенията между клиентката и партньора ѝ( бащата на детето) са сериозно нарушени. Между тях липсва близост и интимност, има силно отчуждение, неразбиране и нежелание за контакт.

В началото на сесията естествено се появи хипотезата, че част от чувствата и натрупаното отношение към партньора могат несъзнателно да се пренасят върху детето. Когато между родителите има напрежение, детето го усеща, дори когато нищо не му се казва директно. То може да реагира с гняв, провокация или поведение, което допълнително засилва дистанцията между него и майката.

Но когато започнахме да проследяваме не толкова историята на отношенията, а усещането, което се събужда в тялото на клиентката, процесът ни поведе в друга посока.
При нея се появи огромна, тежка „топка“ в областта на гърлото.
Вместо да приемем предварително, че знаем откъде идва това усещане, започнахме да го проследяваме.
Поставихме пред нея като образи четири фигури - нейната майка, нейният баща, нейният партньор и нейното дете. След това я поканих да усети с кого е най-силно свързана тази тежест в гърлото, като си представи че от тази топка излизат 4 нишки и да види с кого от тях нишката е най-дебела и здрава. Връзката с майката се оказа най-дебелата, най-здрава и най-силно усещаща се. Така фокусът постепенно се премести от отношенията със сина към връзката с нейната собствена майка.
При проследяването започна да се събужда усещането: „Не се чувствам свързана с майка си. “ И заедно с него едно много дълбоко усещане за празнота отвътре " Празна съм".

Продължихме да проследяваме кога и как се е зародило това усещане за отделеност и несвързаност, като процесът ни отведе до много ранна възраст - около седмия месец от живота на клиентката.
Появи се образът на малко бебе, което е отделено от майка си. Майката е встрани, а друга жена, вероятно близка роднина държи бебето и не го дава на майката. Идеята е била майката да си почине или да се занимава с нещо друго, защото тази жена смята, че знае как по-добре да се погрижи за детето.

От гледната точка на възрастния това е помощ, но за малкото бебе това се усеща и преживява като отделяне. Бебето не разбира защо майка му не е до него. То преживява липса на свързаност, прекъсване на близостта и усещане, че майката не е достъпна.

Започнахме да преработваме този момент и постепенно излязоха още пластове от семейната история. Оказа се, че подобен сценарий присъства и в живота на самата майка на клиентката.
Тя е била в трудни отношения със своя съпруг. В отношенията е имало силен емоционален и психически натиск. Майката е била дълбоко нещастна, но не е успяла да се изправи срещу ситуацията и да избере раздялата. Останала е в тази връзка, търпяла е и е продължила да живее по този начин.

И тук започна да се разкрива един много по-дълбок пласт на семейна лоялност. Клиентката сякаш не просто преживява трудности в собствената си партньорска връзка. Поканих я види общият нюанс на взаимоотношения и съдба с този на майка си, колко всъщност е сходен - като преживяване, усещане и в нейното вътрешно преживяване се появи усещането:
„Аз пресъздавам съдбата на майка си.“
„Ще живея с мъж, с когото съм нещастна. С мъж, който не ме уважава, който ме потъпква. Но, ще остана. Ще търпя. Ще стискам. Ще продължа.“

Така първоначалната заявка за тема на сесията - трудните отношения със сина, отвори врата към дълбоката вътрешна история.

Но в края на процеса дойде едно от най-важните осъзнавания. Когато се върнахме към преживяването на малкото бебе, картината се промени. Бебето отиде в ръцете на майката.
Двете останаха заедно, майка и дъщеря и имаха своето пространство, своя момент на свързване. Без други хора между тях, просто майката и бебето. Това беше ключов момент, в който да се възстанови една важна връзка.
И тогава полето позволи в картината да влезе и бащата - такъв, какъвто е. Защото малкото дете не разделя любовта си на „добър“ и „лош“ родител. То обича и мама, и тати. Каквито и да са те. В този момент бебето имаше нужда и от двамата - от мама и тати, които да бъдат там до него.

Това допълнение беше много важно, защото не ставаше дума за това единият родител да бъде отхвърлен, а за това детето да може да заеме своето естествено място между двамата си родители, с правото да обича и двамата. И тогава се върнахме и към първоначалното преживяване на клиентката със сина ѝ.
Това, което тя изпитва към детето, не е истинското ѝ отношение към него. Тя не е лоша майка и тези импулси, това желание да избухне, да крещи, да се дистанцира, усещането „сякаш това не съм аз“, те не определят любовта ѝ към детето. Те са просто носители на нещо друго.

На стара семейна история, на преживявания, които са били предадени и продължени несъзнателно и на начин на реагиране, който тя е познавала още от собственото си детство.

Първоначалната заявка беше: „Не обичам детето си. Лоша майка съм.“
А процесът я доведе до съвсем друго място: „Аз обичам детето си. И това, което се случва в мен, има своя история. То не определя нито мен като майка, нито любовта ми към него.“

В рамките на тази сесия успяхме да достигнем и да започнем да преработваме няколко дълбоки пласта:
• ранното преживяване на отделеност от майката и усещането за несвързаност;
• убеждението, че ако не съм свързана с майка си, не мога да се свържа с живота и да се включа в неговия поток;
• несъзнателното повторение на съдбата на майката;
• моделът на оставане в отношения, в които има потискане, неуважение и липса на любов;
• и моделът на внезапно избухване и крещене, който клиентката разпозна като поведение, познато от собствената ѝ майка.

Тази сесия като процес отвори врата към много повече от отношенията с детето.
Защото много често това, което преживяваме в настоящето, не започва в настоящето. И детето не е причината за нашата болка, то просто се оказва мястото, на което тя става видима.
А, когато започнем да проследяваме болката назад - към тялото, към първото усещане, към отношенията с родителите и към онова, което сме носили дълго време може да открием, че зад „Аз съм лоша майка“ всъщност стои една много по-дълбока история.

Историята на едно малко дете, което някога просто е искало да бъде близо до мама и тати.
И което сега, вече като възрастна жена, има възможност да избере не да повтори тази история, а да създаде своя.
Елица Исакова

Истории от реалната терапевтична практика, в които зад тревожността, страховете, отношенията и телесните преживявания се разкриват по-дълбоки емоционални и житейски теми. Споделени с променени лични детайли, с уважение към поверителността на клиентите.

Споделям тези истории с надеждата да бъдат полезни, да дадат друга гледна точка, да събудят разбиране и осъзнатост за това, което понякога стои зад нашите преживявания.
Може би в някоя от тези истории ще разпознаете част от себе си или ще откриете въпрос, който досега не сте си задавали.
Елица Исакова

@последователи

Линк към статията с още случаи от практиката в първия коментар:

#СлучаиОтПрактиката #ОтвъдСимптома #ХолистичнаТерапия
#ЕмоционалнаПодкрепа #ВътрешнаПромяна #РаботаСъсСебеСи #Осъзнаване #ВътрешенСвят #Емоции #Тревожност #Страхове #ПартньорскиОтношения #РодовиМодели #СемейниМодели #Синергоетика #ДуховноРазвитие #ВръзкаСъсСебеСи #ХолистиченКонсултант #Себепознание #ЛичностноРазвитие #ЕмоционалноИзцеление

18/08/2026

"По пътя към щастието "
Цялото видео в YouTube
#баланс #щастие #осъзнатост #енергия

15/08/2026

Честито Успение Богородично!
Един от най-светлите и специални дни в годината.

Днес сайтът ми навършва 1 година!
И точно преди една година се появиха на бял свят и моите карти „Божественият цвят в мен“, които също празнуват своя първи рожден ден. 🌿

До 31 август ви очакват празнични цени с 20% отстъпка в сайта:
• Колода карти „Божественият цвят в мен“

• Астро-есенциалният оракул „Звездният код на Душата“
• Цветните есенции и комбинации
- Rescue
- Защита на аурата
- Консултация +лична комбинация

Това е малък начин да кажа БЛАГОДАРЯ.

Благодаря на всички, които през тази една година, а и не само тази бяха част от този път, които ми се довериха, работиха с мен и споделяхме общ път заедно.

Празничната -20% отстъпка е валидна до 31 август.

Също така от 28.09 стартира новия поток Базово ниво Синергоетика, промоционална цена при записване до 17.09.26 г.

А, към следващите нива от Синергоетика има включен подарък: избор колода карти „Божественият цвят в мен“ или Астрологичният оракул.

С любов,
Елица ❤️

Линк към сайта в първия коментар!

12/08/2026

Ограничаващи вярвания и убеждения
#баланс #осъзнатост #хармония #щастие

23/07/2026

„Начинът по който възприемаме света, е съзнателност, оформена от вярванията ни. Вярванията и убежденията ни контролират възприятията ни. Пренапишете вярванията си, и ще промените възприятията си. Пренапишете възприятията, и ще пренапишете информацията в гените и поведението си.
Свободни сме да променим начина по който възприемаме света. Ние не сме жертва на гените си. Ние сме майстори на собствената си генетика. И това майсторство започва с убежденията.“
Проф. д-р Брус Липтън

Тази идея е в основата на всяка истинска вътрешна промяна. Когато освободим натрупания емоционален стрес, ограничителните убеждения и автоматичните реакции, започваме да създаваме ново преживяване за себе си и света. Така създаваме в себе си пространство за повече лекота, здраве, спокойствие и осъзнат избор. Изследванията в областта на епигенетиката показват, че фактори от средата и начина ни на живот могат да влияят върху това как се регулира активността на гените, макар че това не означава, че убежденията сами по себе си могат да променят ДНК.

Ако усещаш, че е време да прекъснеш старите модели и да започнеш да изграждаш нови вътрешни ресурси, каня те на обучението K-Power® - Епигенетични цикли.

Това е практичен метод, с който ще се научиш да:
👉 освобождаваш емоционални блокажи и стрес;
👉възстановяваш вътрешния си баланс;
👉работиш с ограничаващи убеждения;
👉активираш собствения си потенциал за промяна и адаптация.

Промяната започва не когато животът стане различен, а когато ние започнем да го преживяваме по нов начин.

Ако чувстваш, че е този курс е за теб, добре си дошъл!

Повече информация за курса линк в коментар!