Холистика

02/09/2026

Понякога думите не стигат....
И тогава чувството си намира друг език. 🤍

Преди няколко дни, по повод имения ми ден, получих този дар от човек, с когото работим заедно.
Показвам го заради онова, което открих в него:
В дървената кутия имаше три внимателно избрани земни елемента, всеки със свое послание. Придружаваше ги картичка с думи, които ме накараха да остана за малко в тишина......
„Благодаря за грижата - за светлината, търпението и силата, която влагаш във всяка сесия.“

И си помислих колко различни начини имаме, за да кажем на някого „Благодаря“.
Понякога е дума.
Понякога е прегръдка.
Понякога е погледът на човек, в който виждаш, че нещо се е променило.
Понякога е малък жест.

А понякога някой избира нещо специално, влага в него смисъл и ти го поднася, защото думите просто не са му били достатъчни.... И този порив също не може да бъде изразен с думи.....

В работата ми подаръците не са очакване.
Не са мярка за благодарност.
И със сигурност не са необходимост.

Най-ценният подарък за мен остава моментът, в който човекът срещу мен започне да се приближава към себе си. Когато след труден период чуя: „По-добре съм.“ Когато видя повече спокойствие там, където преди е имало страх. Повече свобода там, където е имало стягане. Повече Живот.

Но точно затова, когато някой спонтанно поиска да превърне благодарността си в жест, умея и да го приема.
Не заради предмета.
А заради чувството, което носи.
Защото да дадеш от ❤️ е красиво.
Но и да можеш да приемеш от ❤️ е също толкова красиво.
Благодаря ти. 🤍
За дара, разбира се.
Но не само....
За много повече - за смисъла, който си сложила вътре в тази кутия.

01/08/2026

30/07/2026

Понякога на една мечта ѝ трябват години, за да намери своя дом.

Днес Холистика празнува своя 9-и рожден ден. 🤍

Всъщност тази история започва много по-рано.

През 2016 година в Стара Загора отвори врати Къща „Анвайа“ - едно пространство, родено от желанието ми да създам място за срещи, развитие и свързване със себе си. Макар да съществува само година, то остави дълбока следа в мен и ми показа колко смислено е човек да създава пространство за хората.

Година по-късно, на 30 юли 2017 г., се роди страницата Yoga Reiki Ayurveda. Тя се превърна в начин да продължа мисията си, макар и вече основно в онлайн пространството.

През годините следваха още обучения, професионално развитие, натрупване на знания, опит и много лични уроци. Постепенно усещах, че и аз се променям, а заедно с мен се променя и всичко, което искам да дам на хората.

Така естествено се роди и името Холистика - отражение на начина, по който днес разбирам човека: като единство от психика, емоции, тяло и душа.

А заедно с него започна да расте и една мечта…

Да съществува отново истинско, физическо пространство.

Място, в което човек да бъде приет с уважение, чут с внимание и подкрепен в изграждането на по-дълбока връзка със себе си.

Днес тази мечта вече има свой дом.

След години на учене, търсене, професионално развитие и много вяра, Холистика намери своя първи дом във Варна.

Място, създадено с много любов и внимание към всеки детайл.

Място, в което няма готови рецепти и обещания за бързи промени.

Има време.

Има човещина.

Има доверие.

Има пространство, в което можеш просто да бъдеш.

✨ Ако до днес Холистика съществуваше предимно онлайн, от днес вече можем да се срещаме и на живо - в нейния първи дом.

И ако през следващите дни ти се прииска просто да надникнеш, да разгледаш пространството, да изпием по чай или кафе, да поговорим или просто да се запознаем - вратите са отворени. През цялата следваща седмица ще се радвам да те посрещна. Няма специална програма и няма официалност - само една отворена врата, чаша чай или кафе и време за разговор.
Понякога една среща без повод е най-хубавият начин да отпразнуваме едно ново начало. 🤍

🌿 По повод рождения ден бих искала да направя и един подарък.

В събота, 1 август, от 19:00 ч. ще проведа специална водена медитативна практика на тема „Дом - завръщане към себе си“.

Практиката ще се проведе единствено присъствено в новото пространство (с ограничен брой места).

Участието е на принципа на свободното дарение.

Ако желаеш да участваш, моля, свържи се с мен чрез лично съобщение или на посочения телефон, за да запазиш своето място в пространството.

Ако усещаш, че това е твоят момент, ще се радвам да бъдем заедно.

Благодаря на всеки, който през всички тези години беше част от този път - с доверие, подкрепа, добра дума или просто с присъствието си.

Без вас тази история нямаше да бъде същата.

Добре дошли у дома. 🤍

📍 Адрес: гр.Варна, ул."Стефан Стамболов" № 10

28/07/2026

"Бойната рибка Мария израсна, устоявайки на безмилостните течения на студения Северен ледовит океан. Люспите й се втвърдиха, за да поддържат телесната й температура и да й дадат допълнителни защита срещу постоянна заплаха от хищници. Издръжливостта на нейните люспи й даваше възможност да се движи през непредсказуемите промени в бурните течения и връхлитащите бури. Бдителността и способността на Мария да реагира бързо, я запазиха жива в екстремната среда.
Когато Мария беше уловена, я извадиха на сушата и я пуснаха в спокойно езеро без хищници и опасни бури. Може да си помислите: "О, езерото е безопасно място, с по-предсказуема и спокойна среда, така че, разбира се, арктическата рибка ще се чувства щастлива." Само че топлото, спокойно езеро беше в такъв дисонанс с привичните ритми на Мария, че тя чувстваше как не се вписва в него. Въпреки, че опасностите на Арктика ги нямаше, Мария не можеше да се адаптира към липсата на дразнителите, с които беше свикнала.
Скоро Мария започна да поема ролята на защитник на с другите риби, което премина в започване на битки с другите пасивни риби. Мария често отиваше в центъра на езерото и плуваше в кръг толкова бързо, че създаваше бурни вихрушки. Създавайки хаос, Мария нарушаваше равновесието в екосистемата и цялото езеро се разстройваше. Породеното от това безпокойство и какафонията на езерото й се сториха познати: най-накрая се почувства у дома си - от твърдите си люспи до костите. Мария можеше отново да се впусне в действие и да си върне усещането за цел. Това, от което се нуждаеше.
... Без значение къде ще поставите бойната рибка Мария - в опасната Арктика или в спокойното езеро - тя има своя основна линия, статукво, начин на съществуване в света, който се е превърнал в основополагащ за нейната същност. Базовата линия е отправната точка, от която взаимодействате и действате в света. Нашият натрупан опит определя основния ни начин на съществуване."

С. Лайънс

16/07/2026

"Драмата е енергичността, вълнението, преувеличението, изблика, тревогата и битката да се почувствате живи в противовес на вцепеняването на вътрешния и външния свят около вас
.... Преследването на бури изисква изострени сетива, интуитивно умение за намиране на епицентъра на метеорологичния хаос и желание да напуснете по-безопасните и по-обичайни аспекти на Живота.....
.... Всяко лято се появяват истории за хора, които се приближават твърде много до непредсказуемия обхват на гръмотевични бури, внезапни наводнения и торнадото и в крайна сметка получават сериозни наранявания или загиват.
...Много хора казват, че се "чувстват живи" по време на гръмотевични бури.
..."Без съмнение бурите могат да са неприятни, когато спират тока и разрушават къщи. Но друг път гръмотевиците са саундтрак към нещо непредвидимо, нещо, което кара сърцата да бият и ни разбужда. Ако някой ме беше предупредил за времето, може би щях да откача и да си остана у дома
Но аз не го направих." - А.Силвера"

С.Лайънс

12/07/2026

♡ НИКЪДЕ ♡
Има места, за които копнеем, но не съществуват на никоя карта. Наричаме ги „никъде“, защото езикът не е способен да ги опише.

Noemia Prada