Психологичен кабинет Дарина Трайкова

20/03/2024

НЕВРОЗА
20.03.24

Неврозата и психозата са двете основни болестни състояния на психиката. При неврозата, проявяваща се с различните видове прекомерна тревожност, липса на адаптация, нарушения в хранене, сън и пр., болният осъзнава състоянието си, но не разбира причините за своя дискомфорт и невротичен страх, докато при психотичните състояния няма критичност, болните живеят в свой измислен свят, който приемат за действителност. Лечението на невротичните състояния е главно психологично, при психотичните, водещ е медикаментът, последван от психологична терапия.

Хората използват специфични защити (показани по-долу), които помагат за справяне с някои по-сложни и обезпокоителни чувствата, неизбежни в живота, като отхвърляне, враждебност, безпомощност и други, без да са диагностицирани като невротици. Те се използват от здравите хора гъвкаво, само в определени ситуации, като здравият човек лесно заменя една стратегия с друга, ако променящите се обстоятелства го изискват.

Невротиците са присвоили тези специфични защити като част от своята същност, като личностна харакретистика. В подобни състояния с усещане за изоставяне, пренебрегване и пр. използват защитите ригидно, без замяна в различните ситуации. Те са в тях перманентно, принудително разчитат на тях, ръководят своя живот съобразно тях.

Тук са описани десет защитни стратегии (по материали на Карен Хорни), наречени невротични нужди или невротични тенденции:

1. Прекомерна нужда от любов и одобрение: Ненаситно желание да бъде обичан, другите да му се възхищават; повишена чувствителност и податливост към критика, отхвърляне, нехаресване, недоброжелателност.
2. Роля на партньор: Прекомерна зависимост от другия(те) и страх от отхвърляне или самота; надценява любовта – вярва, че любовта може да реши всичко.
3. Конкретни ограничения: Предпочитан е начин на живот, в който ограниченията и рутината са от първостепенно значение; невзискателност, задоволство от малко и подчинение на другите.
4. Представата за власт: Доминиране и контрол над другите като самоцел; презрение към слабостта.
5. Представа за експлоатация: Страх да не бъде използван от другите или да изглеждаш “тъпо” в техните очи, но не желае да направиш нищо, с което да промени своето усещане.
6. Обществено признание: Желание другите да му се възхищават; Аз-образът се формира в зависимост от социалния статус и мнението на околните.
7. Възхищение от себе си: Желание да си създава украсена представа за себе си, лишена от недостатъци и ограничения; нужда от комплименти и ласкателства от другите.
8. Амбиция: Силно желание да бъде най-добрият, независимо от последствията; страх от провал.
9. Самодостатъчност и независимост: Избягва каквито и да е взаимоотношения, които включват поемане на каквито и да било задължения; дистанциране от всички и всичко.
10. Безупречност и неопровержимост: Опитва се да бъде морално безпогрешен, без слабости във всяко отношение; поддържа впечатление за съвършенство и добродетел.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

07/03/2024

ВРЪЗКИ И ОБЩУВАНЕ
Хората имат необходимост да общуват помежду си. Когато общуването е между ПОДОБНИ има резонанс, сходство, в мисли, идеи, вярвания, каузи, стремежи и т.н. Общуването между подобните е лесно, активно, градивно. Получава се шанс и годности за постигане на общи цели, желания, планиране на общи преживявания и успехи, развитие. Подобните подкрепят, когато искаме да постигнем нещо в професионален план, умеят заедно да държат баланса при страх от провал, знаят как да преживяват успеха в заедност. Подобни могат да бъдат родителите, приятелите, групите по интереси.

При общуването между КОЛЕГИ има психична синхроничност (случване) - усеща се като екзалтни, еднопосочни емоции, едновременни желания, общи мисли, общи интереси и цели в името на обща кауза – свободата, любовта, родината, творчеството, спорта, науката. На тази основа групите се свързват в силни екипи с високи цели. В тези колективи синхроничност може да се получи само, когато състоянието на групата е балансирано - има равнопоставеност, уважение, дисциплина, толерантност. Участниците притежават умения за общуване, което означава, всеки има собствено мнение, разбиране за нещата и го защитава, но позволява свободата на другите да имат свое мнение, да го изкажат, да го поддържат и защитават. Всеки развива своята теза, извежда доводи и аргументи в нейна защита, докато всички се убедят и обединят около едно еднакво за всички мнение постигнато в процес на дискурс. С благоприятен тон и силни аргументи да се достигне до едно общо решение. Няма “гледай си работата, аз искам така, ще ме спреш ли”, няма стремежи за разцепване на групата, поради различни идеи, обратно, има стремежи към баланс и синхрон в името на общата кауза.

Общуването между ВИСШЕСТОЯЩИ, АВТОРИТЕТИ, ВРЪСТНИЦИ, РАВНИ, СЪКВАРТИРАНТИ, СЪСЕДИ, СЪУЧЕНИЦИ и др. е трудно. Може да има, може да няма подобни един на друг хора и съответно хармонични отношения. Тази група не е избираема. Тя се случва поради ОБСТОЯТЕЛСТВАТА – квалификация, длъжност, конюнктура, необходимост. Когато се случи човек да е на работа на подходящо за него място (подходящо училище, квартира и пр.), това води до началническа позиция – той се чувства спокоен и в равновесие. Ако се случи да започне работа на неподходящо за него място, това води до робска позиция – стои в напрежение и чувства необходимост непрекъснато да се доказва, или защитава. В този случай е важно човек да си даде сметка: Какво искам? Защо съм тук? За какво ми е това? До какво ще доведе? Какво ще удовлетвори? Какъв е смисълът (мотивацията)? Какъв е рискът? Струва ли си? Каква е цената? Когато си отговори на тези въпроси, това улеснява общуването. Създават се правила и страните се съобразяват с тях.

Общуването между НАЧАЛНИЦИ и ПОДЧИНЕНИ е най-трудно. Целта на началника е фирмата да оцелее на пазара – има риск, има разходи, печалба, които трябва да осигурява. Въведени са строго регламентирани правила. В тях се отразяват правата и задълженията на страните. Важна е концепцията, оценката и ДОЗАТА на всяка от страните. Доколко началникът ще изисква, за да постигне своите цели и доколко подчиненият е готов да дава, за да постигне той, подчиненият, своите цели.

При общуването между ПРИЯТЕЛИ има психична интимност и най-голяма доза хармония и баланс. В приятеля срещаш своята душа, поведение, мисли, ценности, преживявания. Чувстваш се в баланс – уверен, спокоен, свободен. Има доверие, близост, яснота, споделяне, наслада. Знаеш приятелят какво харесва, какво очаква, какво може да се случи. Заедно отивате на купон и ви е хубаво. Еднакво се радвате на природата и това усилва емоциите двойно. Може да има конфликти, студени дни, но силно свързаните хора са готови да си окажат помощ, дори да е трудно, без непременно да търсят благодарност. Приятелите избираме много внимателно по поведение, мотивация, като разговаряме и питаме, защо постъпват така, или иначе, какви са намеренията им - пари, с**с, познанство (компания), приятелство. В приятелската връзка не се правят компромиси при общуването. Тук има разбиране, толерантност, напасване. При конфликт (различие в гледните точки) двете страни разговарят, има взаимни отстъпки до постигане на съгласие, чрез избор на трета, обща гледна точка. Много често към психичната интимност се добавя романтичната интимност. Получава се пълно любовно случване. За сериозна връзка по-добрият вариант е първо да се развие приятелство, за да се напасне двойката, после да дойде романтичната връзка.

При общуване между РОДИТЕЛИ и ДЕЦА диалогът е труден. Децата не разбират позицията на родителите. Докато са малки, те не разбират защо родителите излизат и ги изоставят, когато отиват на работа. Юношите не разбират защо не им разрешават да ходят на купони, да закъсняват. Децата идеализират нещата поради липса на достатъчно опит. Освен това, всяко поколение технологично е пет стъпки преди родителите си, затова има нехаресване, неслучване. Когато се изчака, децата да добият повече опитност, тогава се случва взаимно опрощаване. Лесно се прощава между хора от едно поколение, с равни опитности, те могат да се разберат. При различните поколения трябва да се изчаква. Годностите и времето дават възможност да разберем постъпките си.

Защо имаме необходимост от общуване помежду си. Акцентът всъщност е поставен върху обмена на енергии. При общуването се създават различни видове връзки – приятелски, професионални, емоционални, с**суални, интелектуални, които активират различните енергии. Какво се случва по време на общуването, как другият ни въздейства - усилва, намалява, изчерпва или завихря нашата енергия и коя – духовна, умствена, любовна, страстна. Върху енергиите може да се въздейства със силата на ума посредством мислите. Доказано е, че мислите са вълни, които могат да бъдат предавани директно, чрез думи и от разстояние. На 28 март 2014 беше извършен първият експеримент в историята, в който двама души споделиха съзнателна мисъл по пряк начин между мозък и мозък (brain to brain). Неврологът Карлес Грау, професор и научен съветник на компанията STARLAB, и физикът и математик Джулио Руфини, на компанията STARLAB и Neuroelectrics от Барселона комуникираха с мозъка си от разстояние 7800 километра, единият в Индия, другият във Франция. В този случай предаваната дума беше "здравей". Въпреки този интересен напредък, учените все още са далеч от разработването на широко разпространена, ефективна и безопасна технология за директна мозъчна комуникация.

В социалните платформи и други форми на виртуална връзка обаче ние усещаме въздействието на емоциите и чувствата, дори да не са насочени директно към нас. Не случайно предпочитаме да се свързваме с подобните, споделящи нашите представи, идеи и размисли, като се стремим да запазим връзката, доколкото успяваме да управляваме обмена на енергии, ако разбираме изобщо, за какво става въпрос, какво даваме и какво получаваме в една връзка, макар от разстояние.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

23/02/2022

20222022

Баланс! Наслаждение от всичко. Забави темпото и наблюдавай. Това е твоят живот, който едновременно се случва и режисира всеки следващ момент.

Днес е подходящ ден да направиш нови споразумения със себе си. Да се радваш на всичко, което виждаш, а на което не можеш, да погледнеш от забавната страна🙃.

Да пиеш и да се храниш бавно, с благодарност. Да се усмихваш повече, да танцуваш на някоя забравена песен, да дишаш бавно и дълбоко цветя. Да ги полееш с любов. Да забелязваш как играят децата и да се сетиш за детето в себе си. Да го чуеш и да те заведе някъде, при някого, с когото заедно да се смеете и радвате, защото сте...

Защото животът е точно днес и това е празник. Не по-малък от Коледа. И не защото е ято бели лебеди, плуващи в огледална вода 22022022, а защото е приказно днес. Част от хиляда и един живота чудо, които може би не си спомняш и не разбираш, но съществуват тук и сега едновременно.

Може би е време да се отпуснеш, ако четеш думите ми сега...

Може би е добре да пуснеш ненужното, в което вече няма любов, за да започнеш да чувстваш... чудото.

Чудо до чудо. Екстазът... Уникалният запис с душата, наречен живот.

Време е да се целуваш бавно, чувствено... И да прегръщаш.

С душа и сърце. Първо себе си, а след това целия прекрасен свят.

Елена Мури ❤

04/02/2022

КАК ВИДЕОИГРИТЕ ПОВЛИЯВАТ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКИЯ И МЛАДЕЖКИЯ МОЗЪК?

Губим децата си, губим основни достижения и ценности на човешката цивилизация и за съжаление със съгласието и участието/безучастието на родителите. Дори и малка загуба от потенциала на детето без развиване на психиатрична диагноза – хиперактивност, дефицит на внимание, генерализирано разстройство на развитието, афективно разстройство, зависимост и др., е огромна загуба за всички ни като родители и общество. Но когато цяло поколение е тласнато към развитие на зависимост от екранна дейност и изключено от реалния живот, проблемът вече засяга цялото човечество и е наложително изработването и прилагането на цялостни и всеобхватни политики – икономически, образователни и здравни. Защото няма незасегнати.

17 годишният А.Р. от Лондон, е бил световноизвестен герой в on-line гейминг обществото на World of Warcraft. Той строял империи, ръководил кланове и се потопил във фантазния виртуален свят като че задоволявайки всяка своя потребност. В своя реален свят той не съществувал. Пренебрегвал училището, социалните контакти, здравето, дори хигиената си. „Никога не виждах истински приятели. Натрупах килограми, станах мързелив и прекарвах почти цялото си време пред компютъра.“ Споделя А.Р., който играел по 18 часа на денонощие, всеки ден, почти цели 2 години. А.Р. зарязал училището и кандидатстването в колеж, за да бъде значим в световното гейминг общество. Според проучване на NPD group, неговата зависимост въобще не е уникална. 9 от 10 деца играят видео игри. Това са 64 милиона деца, от които някои цъкат на смартфона и клавиатурите преди да са се научили да пишат. И възрастовата граница става все по-ниска. И какво от това? – ще реагира всеки родител – това е бъдещето!

Проблемът е в това, че всички научни изследвания показват, че прекаленият гейминг преди 21-22 годишна възраст променя морфологично мозъка – неговите връзки и пътища. Едно изследване с ЯМР в Китай сравнява мозъците на 18 студенти, прекарващи по повече от 10 часа на ден играейки, с мозъци на техни колеги, които не играят и прекарват по-малко от 2 часа на ден пред компютрите. Количеството на сивото мозъчно вещество (кората) е по-малко при геймърите. Кората е седалището на будните процеси, внимание, концентрация, памет, сензорна интеграция, двигателни умения, мислене, взимане на решение и всички останали висши корови функции – трона на човешките умения, способности, ценности.

Още първите изследвания през 90-те показват, че при играене на телефон и компютър се стимулират мозъчните зони отговорни за зрението и движението на ръцете и пръстите и то по начин за успех в екрана, а не в реалността. Нещо повече, другите мозъчни зони, отговорни за поведение, груба и фина моторика, останалите сетивни системи (осезание, проприорецепция, равновесие и т.н.) произвеждане и възприемане на емоции, учене – класическо или инструментално, остават недоразвити.

Едно пилотно изследване, публикувано в най-титулованото научно списание Nature, още през 1998 !!, показва, че количеството допамин, което се отделя в стриатума (система за възнаграждение) при играене на видео игри е същото като при интравенозна инжекция с известните дроги амфетамин и метилфенидат. Освен всички данни за директни морфологични и функционални увреди на мозъка от видеоигрите, а оттам и поява на поведенчески, афектни и когнитивни дефицити, както и метаболитни, най-притеснителното си остава бързата поява на зависимост. Спорът днес между психиатрите е, дали екранната зависимост е отделно психиатрично заболяване или е част от по-голяма група. Спори се, дали трябва да бъде дефинирано като „интернет гейминг заболяване“, „разстройство на геймъра“, или „екранна зависимост“, или да бъде част от групата на т.нар. „поведенчески зависимости“.

Спор, обаче, дали се развива зависимост, няма. Всички са единодушни, че това е най-голямата заплаха. Човешкият мозък е настроен еволюционно да се стреми към:
(1) незабавно удоволствие (гратификация), (2) бързо и дискретно, както и към (3) непредсказуемост. И трите са налични в електронните игри и бързо водят до развиване на зависимост – мозъкът инстинктивно, неволево, безсъзнателно ги избира и съответно изключва всичко останало, най-вече реалния свят. Детето и младият човек нямат контрол върху бързите функционални и морфологични промени в мозъка, които също бързо закрепват задоволяването на изконната потребност на мозъка от удоволствие, в най-чист вид, без каквото и да е усилие и разход на енергия. Допамин-инициираното удоволствие от видеоигрите е светкавично, но краткотрайно. Количествата допамин са огромни и мозъкът включва механизъм за потискане на образуването му, което води до десензитизация – става по-малко чувствителен към допамина с времето. Краен резултат, като при всяка зависимост – нищо друго не може да ни достави удоволствие – храна, вода, контакти, ежедневни дейности и всичко останало от реалния свят. Ако вземете играта от вече зависимия – дете, младеж или възрастен, наблюдаваме поведенчески проблеми, симптомите на отбягване, дори агресивно поведение. Дигиталният детокс не помага, необходимо е лечение, дълго и продължително, както е при зависимост към алкохол и дроги. В компютърните игри са вградени такива структури за възнаграждение, които включват непредсказуемост. Напрежението, което се генерира, знаейки, че ще убиеш, ще спечелиш, ще "вдигнеш левъл", ще направиш "ъпгрейд" и т.н., но без да знаеш точно
кога ще се случи, те държи в играта. Динамичните модели са винаги различни, уникални и неритмични – точно към това е настроен мозъкът, защото в реалния свят нищо и никога не се повтаря.

За съжаление стремежът към непредсказуемост и многозначност, който еволюцията е вплела като естествен механизъм в мозъците ни, за да се научим да оцеляваме, развиваме и усъвършенстваме, може да бъде симулиран чрез хазартните игри в казината, чрез принципите на залаганията с цел печалба. Алгоритмите за възнаграждение, които се използват в компютърните игри, са същите като ротативките за залагания във всяко казино, при които множество картинки се въртят на случаен принцип и при попадение на еднакви по хоризонтал, диагонал, вертикал и т.н. се печели. Но алгоритмите и структурите за възнаграждение знаем как са настроени в казината – 20 към 80 общият шанс на всички играещи в казиното, а за отделния залагащ още по-нищожен, за да може казиното винаги да е на печалба. При електронните игри е заложено обратното съотношение 80 към 20, за да може играещият винаги да има печалби, дискретни, без да се знае точно кога, за да напредва бавно и сигурно в играта. Представете си да печелите в казиното всеки път, когато влезете и играете! 80% за залагащите и само 20% остават за казиното.

Едно непрекъснато обогатяване, гарантирани печалби за всеки 8 души от 10. „Обърнато казино“, развиващо хазартна зависимост, в което винаги печелиш по нещичко, но не знаеш кога и колко. И отново, и отново, до безкрай, по-точно, до пълна забрава на реалния живот. Спектърът на повлияване на мозъчните структури за възнаграждение (т.нар. опиоидна система) от игрите може да бъде от бързо развиване на тежка зависимост с всички придружаващи симптоми до загуба на потенциал за развитие – двигателно, емоционално и когнитивно. Но незасегнати всъщност няма.

Нека сега се върнем към директните функционални промени в детския и младежкия мозък. Префронталният кортекс е мястото, което отговаря за оценяване, взимане на решение, импулс контрол, преценяване на рисковете и наградите, както и за "натискане на спирачките" за търсене на непосредствено удоволствие (като при игрите) за сметка на постигане на по-адаптивни, но дългосрочни цели с отложено удовлетворение на потребностите (успешно полагане на тест по математика, например). Мозъците при младежи, които играят „шутинг“ игра интензивно за 2 седмици, показват по-слаба активност в зони, които отговарят за контрол в поведението, в сравнение с онези, които не играят. Префронталният кортекс достига до своята пълна зрялост към 27-30 година. Това обяснява факта, че децата и младежите са податливи на впускане в игри с часове, за сметка на задоволяване на жизнено важни потребности като хранене, сън или хигиена. Без напълно развитие на фронталната кора подрастващите и тийнейджърите са неспособни да оценят негативните последствия от вредно поведение, като прекомерно играене на компютър, телефон, таблет, което от своя страна пък пречи на развитието на фронта в мозъка. Това се дължи на заспиването на фронталната кора, която започва да излъчва „тета-алфа“ вълни. За да се развива кората, тя трябва да бъде будна и да работи на бета-вълни. Това е режимът на работа, при който се усъвършенстват умения, развиват се способности, усложнява се поведение, залагат се стойности и ценности. При заспала кора се утвърждават автоматизми, стереотипи, търсещо непосредствена стимулация поведение – хиперкинетичност и дефицит на внимание, ритмична автостимулация, митопоетична ритуалност. Но освен тези
феномени, трябва да се знае, че мозъкът при този режим на работа е необучаем. Загуба на време е да се извършват образователни или терапевтични дейности в този момент. Може да се постигне единствено нискоефективна дресировка и заучаване на отбягващо поведение, включително нежелание за участие. Една от причините за заспиването и буквалното изключване на фронталната кора е мощните нива на допамин, който се отделя в опиоидната система на мозъка при влизането в електронната игра. Може да се каже, че на мозъка му е направена функционална префронтална лоботомия (хирургическо премахване на дял на мозъка). По този начин детето може да прекара до 18 часа в денонощие пред екрана без да има друга каквато и да е потребност.

Обикновено се развива и аутсайдерско поведение в реалната социална среда, което корелира обратнопропорционално с успехите, значимостта, която расте в геймърското общество. В момента, когато видят, че в ранглистата на World of Warcraft под тях има десетки и стотици хиляди играчи, те се чувстват като божества в собствените си очи. В един момент животът в реалността се превръща в инструмент не само за постижения в гейминг виртуалното общество, но и изграждане и постоянно всекидневно поддържане на имидж, както и постепенно формиране на успешна виртуална „личност“, която изисква сериозни психо-емоционални ресурси и сериозна инвестиция на време. Как да върнем геймъра обратно в реалността? След като знаем, че за нервната система и мозъка на геймъра е вече трудно да се приспособяват и участват в дейности от реалността чисто обективно – сънуваща мозъчна кора, свръхнапрежение във вегетативната нервна система, нисък адаптационен капацитет, все по-усложнена психотелесна симптоматика – как да променим функционирането му, за да го подготвим за връщане към реалността?
Как можем да конкурираме удоволствието от успеха в игрите с дейности, които изискват ресурси, определени способности и капацитет за справяне, които вече ги няма при геймърите?
Как може да се лекува въобще психотелесното „разстройство на геймър“, което влезе в международната класификация на болестите?

Имаме отговори на тези въпроси като част от дългосрочния научно-изследователския и терапевтичен проект „Екранни деца“ на Центъра.

Източници:
Везенков, С.Р (2021) Съвременните митове за човешкия мозък. Издателство Сто
Лета, София
Везенков, С.Р. (2013) Приложна неврофизиология на човека. Биофийдбек и
Неврофийдбек. УИ Неофит Рилски, Благоевград
Koepp, M., Gunn, R., Lawrence, A. et al. Evidence for striatal dopamine release during a
video game. Nature 393, 266–268 (1998).
https://doi.org/10.1038/30498
Paturel, A. (2014) Game Theory: The effects of video games on the brain. Mental Health
June/July
https://www.brainandlife.org/articles/how-do-video-games-affect-the-developing-brains-of-
children/
02.02.2022

Dopaminergic neurotransmission may be involved in learning, reinforcement of behaviour, attention, and sensorimotor integration1,2. Binding of the radioligand 11C-labelled raclopride to dopamine D2 receptors is sensitive to levels of endogenous dopamine, which can be released by pharmacological chal...