Прашинка Безкрайност - Психология, EMDR, Медитации с Нели Русева

11/06/2026

Ще перифразирам Толстой, въвеждайки към темата, която не е никак приятна:
"Всички щастливи хора си приличат, всички с тежка диагноза са нещастни по своему."

Поради стечение на обстоятелствата, отблизо опознавам хората с тежка диагноза и техните близки.
Затова и пиша по тези теми.
Надявам се да бъде полезно за някой в нужда.

Защото когато дойде това време - когато висиш в нищото, когато животът ти напълно се е преобърнал, когато стресът е толкова силен, че няма как да разсъждаваш рационално и адекватно, когато цялото ти познато пространство се преподрежда, и виждаш по нов начин кой всъщност е истински с теб като приятел, кой те подкрепя и кой само говори отвисоко, когато пренареждаш приоритетите и се опитваш да останеш здраво стъпил на земята и в Себе си...

Тогава е наистина безценно да се докоснеш до хора, преживяващи същото като теб, които търсят начини и вървят напред, без да влизат в ролята на жертва, а осъзнавайки собствената си отговорност и в същото време, доверявайки се на процеса, такъв, какъвто е.

🙏🏻

Загубата на контрол при тежка диагноза –
КАКВО ПРЕЖИВЯВАТ БОЛНИТЕ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ

Идва момент, в които животът се разделя на „преди" и „след".

Това може да се случи само след едно-единствено изречение...

„Резултатите показват..."
„Трябва да ви кажа нещо важно..."
„Диагнозата е..."

За секунди светът се преобразява. Става различен.
И това се усеща не само с тялото. Някак невидимо започваме да губим усещането за контрол върху собствения си живот.
И за болния, и за неговите близки, това може да е едно от най-дезориентиращите преживявания в живота.

Тежката диагноза директно ни среща с безсилието.

Тежката диагноза — рак, множествена склероза, сърдечна недостатъчност, тежко психично разстройство, невродегенеративно заболяване — не е само медицинско събитие. Тя е и психологически удар, насочен директно към онова, което психолозите наричат усещане за лична ефективност — вярата, че животът ти е до голяма степен в твоите ръце.

Изследване от 2024 г. в European Psychiatry описва диагнозата на тежко хронично заболяване като „дълбоко травматично събитие, което честo поражда посттравматичен стрес".
Реален, клинично измерим посттравматичен стрес,
сравним с онзи, наблюдаван след физически злополуки и животозастрашаващи ситуации.

В проучване с 92 участника с хронични заболявания са измерени умерени нива на посттравматичен стрес, но същевременно — и умерени нива на посттравматичен растеж.

Двете съществуват едновременно.
Което означава, че травмата не изключва
трансформацията и израстването.

Психосоциалната адаптация засяга много сфери от живота - работа, сексуалност, социален живот, партньорски и семейни отношения, но най-вече -
усещането за собственото тяло и здраве.

Цялата статия може да прочетете тук:
https://www.neliruseva.com/blog/kakvo-prezhivyavat-bolnite-i-tehnite-blizki-pri-tezhka-diagnoza

Ако имате интерес, или нужда, споделете в коментар какво бихте искали да разгледаме в детайли относно тази тема.

Заповядайте и в нашата Вайбър група и ежеседмични неделни срещи в ЗУМ, където правим полезни за всички техники и даваме достъп за групова подкрепа. (ако имате желание - пишете ми и ще ви включа)

Заповядайте и на нашата ежеседмична Изцеляваща Медитация - всеки петък в 06:45ч, ОНЛАЙН в ЗУМ. 🙏🏻

08/06/2026

ЗАКУСКА с МАК в Понеделник 🍕🥤

🎯 ФОКУС тази седмица:
Колко важно е за мен да държа контрола в ръцете си?

====================================

🎴 Ето ги картите! 🎴

Погледни своята карта.
Какво виждаш?
Какво усещаш?

И опитай да докоснеш отговора вътре в себе си:

❓ Какво в момента се опитвам да контролирам?
❓ Кога желанието ми да контролирам всъщност е страх — и от какво точно се страхувам да се случи, ако пусна нещата да се случват без моя контрол?❓ Има ли нещо в живота ми, което е спряло да се развива, защото го държа твърде стиснато в хватката на контрола?
❓ Как изглежда моята версия, която се доверява на потока — и какво би се променило, ако й дам малко повече пространство?
❓Какво би ми казала картата за разликата между грижа и контрол в моя живот точно сега?

Няма правилни или грешни отговори – има само твоята собствена истина.

🌀СТЪПКА 2:

Какво първо привлече погледа ти?
Какви чувства събужда образът?
Как се свързва с твоя въпрос?
Какво ти шепне картата за теб самата?

Позволи на образа да заговори.
Довери се на първия импулс – там е твоята мъдрост.

Ако желаеш, сподели своите прозрения, усещания и мисли в коментарите. 💬

🌞🌈🌟 Желая прекрасна седмица, пълна с Чудеса! 💗💗💗

08/06/2026

ЗАКУСКА с МАК в Понеделник! 🥐☕🍎

🎯ФОКУС тази седмица:
Колко важно е за мен да държа контрола в ръцете си?

"Не можеш да контролираш това, което се случва с теб,
но можеш да контролираш отношението си към него."

Виктор Франкъл

========

Въпроси за осъзнаване:

❓ Какво в момента се опитвам да контролирам?
❓ Кога желанието ми да контролирам всъщност е страх — и от какво точно се страхувам да се случи, ако пусна нещата да се случват без моя контрол?❓ Има ли нещо в живота ми, което е спряло да се развива, защото го държа твърде стиснато в хватката на контрола?
❓ Как изглежда моята версия, която се доверява на потока — и какво би се променило, ако й дам малко повече пространство?
❓Какво би ми казала картата за разликата между грижа и контрол в моя живот точно сега?

========

🌀СТЪПКА 1:

Затвори очи за миг. Поеми дълбоко дъх.
Какво виждаш? Какво усещаш? Как бие сърцето ти?
Помисли върху въпросите. Почувствай ги.
После избери картата, която те привлича – интуитивно, без да мислиш.

📍 Запомни номера си.

⏰ Картинките ще видиш след час. 👁

Отговорите са вече в теб. Картата само ще ти ги покаже. ❤️

03/06/2026

ЗАГУБАТА НА КОНТРОЛ

Защо се нуждаем да контролираме всичко?

От къде идва тази нужда?

Какво се случва, когато контролът ни се изплъзне?

💠💠💠

„Проверих ли за трети път дали съм заключила вратата?“

„20 минути дали е достатъчно или да продължа да преработвам имейла, за да стане :достатъчно добър“?“

Изпадам ли в паника, ако плановете се променят в последната минута?

Ако да — не си сам.

Нуждата от контрол е едно от най-дълбоко вкоренените преживявания в човешката психика.

Но откъде идва, докъде води, и как да живеем по-леко с нея?

💠💠💠

Мозъкът и илюзията за контрол

Нуждата от контрол е еволюционна необходимост.
Нервната ни система и мозъкът ни имат за задача да търсят закономерности и да предсказват бъдещето.

Животно, което предвижда заплахата, оцелява. Животно, което се изненадва — не винаги успява. Ние сме наследници на тези, които са се тревожили достатъчно, за да оцелеят.

Психологът Джулиан Ротър въвежда през 1966 г. концепцията за локус на контрол (locus of control) — термин, който описва доколко хората вярват, че владеят собствения си живот. Хората с вътрешен локус на контрол смятат, че случващото им се зависи от техните собствени действия. Тези с външен локус на контрол вярват, че са изложени на милостта на съдбата, случайността или другите хора.

Изследване от 2024 г. (публикувано в SSM – Population Health) с широка популационна извадка потвърждава, че вътрешният локус на контрол е свързан с по-висок самоконтрол, по-добри здравни навици и значително по-ниски нива на депресия и тревожност. Самоконтролът предопределя значителна част от тази връзка.

С други думи: усещането, че имаш власт над живота си, физически се отразява на тялото и мозъка.

💠💠💠

Илюзията за контрол — когато мозъкът „мами" себе си

Един от най-важните приноси в изследването на контрола идва от психоложката Елен Лангър (Harvard University), която през 1975 г. описва феномена illusion of control — илюзията за контрол. В поредица от шест изследвания с 631 участника тя демонстрира, че хората системно надценяват способността си да влияят на случайни събития.

„Хората се държат така, сякаш имат контрол, дори когато обективно нямат."

Класически пример е следният: В Ню Йорк на много кръстовища има бутони за пешеходци с надпис „Натиснете за зелено". В края на 80-те години светофарите са автоматизирани, и бутоните реално не работят. Но жителите продължават да ги натискат. Усещането за контрол, дори и фиктивно, намалява тревожността в чакането.

Илюзията за контрол, показва Лангър, се засилва от усещането за нещо познато, от възможността за избор и емоционалната реакция. Колкото по-силна е нашата нужда от определен изход, толкова по-склонни сме да вярваме, че можем да го предизвикаме.
......................................

Седем практични стъпки към снижаване на контрола

Основната цел не е да се премахне нуждата от контрол — сама по себе си тя е здравословна и адаптивна. Целта е да освободим тазьи нужда от страха, който я задвижва. Ето няколко варианта как:

1. Научи разликата между „моето" и „не моето"

Стоиците са го казали преди 2000 години, а невронауката го потвърждава сега. Има неща, които са в твоя контрол - мислите ти, реакциите ти, начинът ти на общуване. Всичко останало — само частично или въобще не е под твой контрол. Упражнявай се да питаш: „Мога ли наистина аз да промeня това?"

2. Влез в контакт с тревогата, не само с контрола

Контролиращото поведение е симптом. Тревогата зад него е причината. Когато усетиш нуждата да контролираш, си задай въпроса: „Какво се страхувам, че ще се случи?" Отговорът рядко е логичен, но е истинският.

Цялата статия може да прочетете тук:
https://www.neliruseva.com/blog/zagubata-na-kontrol

01/06/2026

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички малки, големи и още по-големи деца! 🎈

Днес светът поздравява децата. Поздравявам ги и аз. ❤️

Но искам да поздравя и онова малко позабравено дете — детето, което живее в теб.
В мен. Във всички нас.

Поддържате ли добра връзка с него?

Знаете ли кога то надига глава? 👇🏻

Когато пеете силно в колата. 🤩

Когато гледате облаците и търсите животни в тях.🐇

Когато се смеете до сълзи на нещо глупаво.😄

Когато правите нещо само защото ви е интересно.😃

Да, пораснахме. Поехме своите отговорности, ипотеки, тревоги и LinkedIn профили.
Но вътрешното ни дете не е изчезнало — то само чака да му дадем разрешение да излезе.

Може би най-зрялото нещо, което можем да направим, е да се отнасяме към себе си с нежността,
с която бихме се отнесли към дете. Да си простим. Да се удивляваме. Да играем.

Днес не е ден само за децата на детските площадки.
Днес е прекрасен ден да попитаме своето вътрешно дете: „Добре ли си? От какво имаш нужда?"

И да се опитаме да го послушаме.

Да хапнем сладолед. 🍧
Да скочим в близката локва.
Да нарисуваме нещо без да се питаме дали е добро.
Да направим нещо спонтанно и щуро.

Споделете в коментар — какво обожавахтее да правите като дете, което вече не правите?
Защо да не го направите още днес?🤩🥰

#1юни #ДенНаДетето #ВътрешнотоДете #ЛичностноРазвитие #Осъзнатост #НаправиНещоЗаТеб

29/05/2026

27/05/2026

ШОКЪТ, или когато мозъкът казва "Стоп"

„Единствената константа в живота е промяната."— Хераклит

---------------------------------------------------------

Никой никога не ни е обещавал, че земният ни живот ще тече безметежно и подредено, гладко и предсказуемо.
Ако някой вярва в това, то той живее в една красива илюзия, която рано или късно ще отнесе с тътен красиво подредената житейска тъкан.

Животът се характеризира не със стабилност, а с постоянна промяна, движение и еволюция. Така че за нас е важно да се научим да се справяме добре с жизнените промени и трусове. Ако твърдо вярваме в крайното, материално съществуване,
и се закачаме, привързваме към неща, хора, ситуации, гонейки усещането за безопасност,
то ние ще сме винаги под заплаха, обречени на страдание.

Животът е изпълнен с внезапни шокови ситуации още от самото ни раждане. След това в живота се срещаме с непланирани промени, и рано или късно се сблъскваме с нещо, което не очакваме – загуба на работа, на местоживеене; загуба или смърт на близък; нещастни случаи; стихийни бедствия от най-различен характер.

Преживяването на внезапен шок ни кара да се чувстваме едва ли не като изхвърлени от собственото си тяло.
Изведнъж земята се разтваря.
Всичко, с което сме свикнали, се замъглява и изчезва.
Изчезва опората под краката ти. Автоматичните навици, запаметени в тялото, вече са невалидни.

Светът продължава да се върти — колите минават, хората си говорят, слънцето грее — но ти стоиш на ръба на нещо,
което до преди секунди не е съществувало. Стоиш в мъглата между стария живот, който вече не е наличен, и бъдещия нов – неподреден, хаотичен и странно непознат.

Това е моментът на ШОКА.

Той може да дойде по телефона. Може да дойде в лекарския кабинет, докато лекарят говори спокойно и се питаш защо думите му звучат като от друг свят. Може да дойде от едно изречение, казано между другото — и да промени всичко.

Шокът не пита дали си готов. Не се съобразява с плановете ти,
с деня ти, с това колко силен смяташ, че си.
Той просто се случва. И след него всичко, буквално всичко, изглежда различно.

Със Сатурн на асцендента съм преживявала доста трудни и шокови ситуации в живота си. Но най-силните, или най-страшните, от последните години, са три.

Единия много страшен внезапен шок, който преживях,
беше в болница „Света Петка“ преди 18 години. Отивайки там за преглед на очите, в един тъмен коридор, на крак, млад лекар ми връчи лист от изследванията и рутинно ми каза, че ще ослепея скоро, че няма лечение никъде по света, и че това е положението. За минутите, часовете, дните, седмиците, годините след това, мога да напиша цял роман. Предстоеше ми докторска дисертация, откриване на психологически център, и най-важното – отглеждането на двете ми малки деца. Без да се усетя, излязох от живота си. Оставих назад всичките си мечти, планове, стремежи. Спрях. Висях в нищото много дълго време. Лъгаха ме къде ли не и как ли не. Успях да се изправя. Успях да продължа. Научих се на куп нови неща, родих трето дете. Отново имам мечти.

Следващия страшен шок дойде с появата на третото ни дете. Оказа се с проблем на черепните кости. Спешна операция в София. Две денонощия без сън, без мигване, с бебето на ръце, гледайки как се стича кръвта от главата му. И тихите намеци на лекарите, че може би...нещата няма да спрат до тук.
Аз си знам как оцелях в това. Детето вече е на 10. Слава Богу, развива се много добре, дори печели състезания по български език, въпреки лекарските твърдения, че няма да може да се справя с езиците и словото.

Последния шок, отпреди месец – диагнозата на моя мъж. Внезапна, неочаквана, смразяваща кръвта. Отново висим в мъгливата неяснота на нещо странно, непознато и плашещо различно.

Какво всъщност е шокът?

Шокът не е слабост. Не е знак, че нещо не е наред с теб.
При силен внезапен шок се нарушава ритъма на работа на двете полукълба на главния мозък. Нарушава се работния баланс. И мозъкът започва да търси начин да върне баланса си отново.

Шокът е може би най-интелигентната реакция, която човешкият мозък е развил за милиони години еволюция.
Той е своеобразен вграден защитен механизъм —
буфер между непосилната реалност и нашия капацитет да я понесем.

👉🏻 цялата статия може да прочетете тук:
https://www.neliruseva.com/blog/blog

🚩Ако вие или ваш близък опитвате да се справите с тежка диагноза -
Заповядайте във Вайбър групата "Животът е в нас, и ние сме в него", и нашите ежеседмични срещи в ЗУМ, в които заедно правим лечебни упражнения, дихателни практики, арттерапия и други психологически техники.

🚩Ако просто искате да работите със себе си и да повишите своята стресоустойчивост -
Заповядайте в нашите групи по КУНДАЛИНИ йога
- всеки понеделник, 19:30ч, онлайн в ЗУМ;
- всеки вторник, 18:30ч, зала "Реализация" Варна

25/05/2026

ЗАКУСКА с МАК в Понеделник 🍕🥤

🎯 ФОКУС тази седмица:
Как приемам неизбежната Промяна, пред която Животът
неизбежно ще ме изправи отново някой ден ?

====================================

🎴 Ето ги картите! 🎴

Погледни своята карта.
Какво виждаш?
Какво усещаш?

И опитай да докоснеш отговора вътре в себе си:

❓ Когато животът ме изправя пред промяна, която не съм искал/а — как реагира тялото ми? Преди мислите и преди думите — каква е реакцията на тялото ми?
❓ Коя е историята, която разказвам на себе си, за да си обясня защо това се случва точно на мен? Служи ли ми тази история, или ме държи на едно място и не ми позволява да продължа напред?
❓ Какви емоции ме завладяват, когато промяната чука на вратата? Позволявам ли си да ги изпитвам?
❓Когато животът ме променя без да те пита — кои хора остават, и кои се отдалечават? Какво ми показа това?
❓Ако се върна към една голяма нежелана промяна в живота си — какво тя ми е дала, което никога не бих направила/постигнала доброволно?

Няма правилни или грешни отговори – има само твоята собствена истина.

🌀СТЪПКА 2:

Какво първо привлече погледа ти?
Какви чувства събужда образът?
Как се свързва с твоя въпрос?
Какво ти шепне картата за теб самата?

Позволи на образа да заговори.
Довери се на първия импулс – там е твоята мъдрост.

Ако желаеш, сподели своите прозрения, усещания и мисли в коментарите. 💬

🌞🌈🌟 Желая прекрасна седмица, пълна с Чудеса! 💗💗💗