06/08/2026
Исках да напиша публикация за хормонозаместващата терапия. Вместо това обаче се оказах в ситуация, в която самата аз отчаяно търся отговор.
Тази публикация трябваше да бъде за това какво представлява хормонозаместващата терапия, кога се назначава и какви са нейните ползи и рискове. Докато четях по темата обаче постепенно започнах да усещам, че ако просто изброя показанията, противопоказанията и рисковете, няма да бъда честна нито към теб, нито към себе си. Защото този път темата вече не е просто интересна, а е лична.
На 45 години съм. Все още имам редовен цикъл, FSH и LH са в нормални стойности за фертилна възраст, но естрадиолът ми е нисък, AMH (антимюлеровият хормон) също. Имам болки в коленете, нервната ми система реагира различно отпреди, а от скоро се сблъсках и с мигрена с аура. Имам няколко варианта на MTHFR и зад гърба си достатъчно медицински преживявания. И някъде между всичко това се оказва, че вече не ми стига някой да ми каже, че всичко е нормално за възрастта ми, или че е време за хормони... и честно казано ме е страх... страх ме е да започна хормонозаместваща терапия, но започна да ме е страх и от още нещо... да не би да не съм достатъчно добре информирана и да изпусна момента, в който тя би могла реално да ми помогне. И ако трябва да бъда напълно честна, някак ми се иска някой друг да поеме отговорността вместо мен и просто да каже: Да, започни...Или: Не, не започвай. Но истината е, че съвременната медицина почти никога не взема решения по този начин.
Може би грешката ми досега беше, че търсех едно единствено изследване, което да ми даде категоричен отговор. Един FSH... Един естрадиол... Един AMH. Една стойност, която да ми каже какво да правя. И точно тук започнах да си задавам въпрос, който всъщност се оказа много по-интересен от самите изследвания... защо толкова отчаяно търсим едно единствено число, което да вземе решението вместо нас? Може би защото едно число ни създава усещане за сигурност. Ако FSH стане определена стойност...започвам. Ако естрадиолът падне под определена граница...започвам. Ако AMH стане достатъчно нисък...
Само че човешката биология очевидно отказва да работи по този начин. Тя не признава ясните граници, които толкова много ни се иска да съществуват, защото организмът ни никога не е бил просто сбор от лабораторни показатели. И може би точно затова толкова много жени се чувстваме объркани. От една страна непрекъснато ни повтарят да слушаме тялото си, а от друга... когато тялото започне да ни подсказва, че нещо се променя, ние отчаяно търсим едно лабораторно изследване, което да ни каже дали това, което усещаме, е истина или не е.
И така...
Първото нещо, което искам да ти споделя, е че редовният цикъл изобщо не означава, че една жена не е в перименопауза. Международните препоръки са категорични, че този преход може да започне години преди последната менструация, защото първо започва постепенно да се променя функцията на яйчниците, а чак след това започват да се променят циклите. Именно затова една жена може да има напълно редовна менструация и въпреки това вече да изпитва симптоми, свързани с намаляващото влияние на естрогена. Честно казано, това е важно да го кажа, защото години наред и аз свързвах менопаузата единствено с момента, в който цикълът се отклонява от обичайния си ритъм и спира, а се оказва, че организмът започва да се променя много по-рано и често първите сигнали от начина, по който започваме да усещаме собственото си тяло.
Следващото нещо, което е важно, е фактът, че при жена над 45 години диагнозата перименопауза всъщност не се поставя по един-единствен лабораторен показател. FSH, LH и естрадиолът могат да се променят значително дори в рамките на един цикъл, затова днес много по-голямо значение имат възрастта, симптомите и цялостната клинична картина. И тогава изведнъж разбрах защо толкова много жени получават различни мнения...очевидно няма как две еднакви стойности да означават две еднакви истории.
И така стигнах до въпроса, заради който всъщност започнах цялото това търсене.
Кога изобщо се обсъжда хормонозаместваща терапия?
Очаквах да намеря някаква ясна граница... определена възраст, определен FSH, определен естрадиол. Нещо, което да ми подскаже, че оттук нататък вече е време. Оказа се, че такава граница няма и решението съвсем не започва от лабораторните изследвания на половите хормони, а започва от жената... от това как спи, как живее, как се чувства в собственото си тяло, доколко симптомите влияят върху качеството ѝ на живот, какви заболявания има и какви рискови фактори носи.И точно тук осъзнах нещо, което първоначално дори ме подразни. Аз очаквах науката да ми даде готов отговор, а се оказва че преди изобщо да се мисли за терапия, трябва да се събере цялата история на жената. И точно тук си дадох сметка, че това всъщност е и една от най-големите трудности. Защото подобен разговор изисква време, а времето в медицината често е най-дефицитният ресурс. Едва ли всеки специалист ще успее да зададе всички тези въпроси в рамките на един преглед и именно затова започнах да си мисля, че е още по-важно самите ние да бъдем подготвени. Не защото трябва сами да си поставяме диагнози или сами да решаваме дали да започнем терапия, а защото когато знаем кои са правилните въпроси, можем да използваме много по-смислено времето, което имаме с лекаря си. Може би точно това е една от най-големите промени в съвременната медицина... вече не се търси универсално решение за всички жени, а се прави опит да се разбере коя е жената отсреща и какво е най-доброто решение точно за нея... разбира се, ако си срещнал и правилния специалист, което съвсем не е маловажен фактор.
След това стигнах до логичния въпрос... какво става, когато жената не е средностатистическа? Какво става, ако има мигрена с аура? Какво става, ако има MTHFR? Какво става, ако има фамилна обремененост за рак на гърдата, тромбози или други рискови фактори? И точно тук осъзнах колко подвеждащо е всъщност да говорим за хормонозаместващата терапия като за нещо, което просто е добро или лошо. Може би години наред точно така сме свикнали да я възприемаме, но съвременните препоръки почти никога не говорят за ХЗТ като за едно общо понятие. Те говорят за различните видове терапия... за това дали естрогенът се приема през устата или се прилага през кожата, за това дали жената има матка и се нуждае от прогестерон, за това какъв точно прогестерон се използва, кога е започната терапията, колко години са минали от началото на менопаузата и какви заболявания и рискови фактори носи самата жена.
С други думи... днес вече важният въпрос не е просто да кажем Да или Не на хормонозаместващата терапия. Въпросът е коя терапия, за коя жена и в кой момент от живота ѝ. При жена с повишен риск от венозна тромбоза например съвременните препоръки насочват към трансдермален естроген под формата на гел или пластир, защото той е свързан с по-нисък риск от венозна тромбоза в сравнение с приема през устата. Това не означава, че всяка жена с MTHFR или мигрена с аура автоматично трябва да започне или автоматично не трябва да започва терапия. Означава, че решението вече не се взема по шаблон, а след внимателна преценка на цялата картина.
И така.... може би години наред сме си задавали грешния въпрос. Питали сме дали хормонозаместващата терапия е опасна. А може би по-правилният въпрос е... опасна ли е за мен? Защото ако две жени седнат една до друга със сходни оплаквания, едната може да бъде отличен кандидат за лечение, а при другата рисковете действително да надвишават ползите. И колкото и да не ни харесва този отговор, точно това означава индивидуална медицина. Не да намерим универсалното решение, а най-доброто решение за конкретния човек.
И разбира се, стигнах до темата, която плаши почти всяка жена... ракът на гърдата. Признавам си, че точно това беше страхът, който винаги излизаше на преден план и при мен. Само че и тук се оказа, че реалността е много по-сложна от едно изречение от типа ХЗТ причинява рак на гърдата. Видът на терапията има значение... продължителността има значение... възрастта, на която е започната терапията, има значение... личният риск на жената има значение... дори това дали говорим за естроген самостоятелно или за комбинирана терапия има значение, т.е. риска винаги трябва да бъде поставен в контекста на конкретната жена.
И сего ще ти кажа и още нещо, за което някак си почти не се говори. Години наред разговорът за хормонозаместващата терапия сякаш се води почти изцяло около риска от лечението. Почти никой обаче не говори за риска една жена с тежки симптоми никога да не получи лечение, защото е прекалено изплашена. А истината е, че и двете решения носят последствия... едното решение има своите потенциални рискове... другото също. И може би истинският въпрос никога не е бил кое решение е напълно без риск, а кое решение носи по-малък риск за конкретната жена. Това беше моментът, в който осъзнах, че страхът също може да бъде лош съветник.
И знаеш ли кое всъщност беше най-голямото ми откритие? Не това дали аз самата ще започна хормонозаместваща терапия. А това, че вече не търся един лабораторен резултат, който да вземе решението вместо мен. Вече търся цялата картина. Защото организмът не е един хормон, нито една диагноза. Той е пълнометражна история, в която възрастта, симптомите, начинът ни на живот, нервната система, имунната система, генетиката и лабораторните резултати постепенно започват да се подреждат като парченца от един и същ пъзел.
И може би точно това е най-важният извод, до който стигнах. Не че вече знам дали аз самата ще започна хормонозаместваща терапия. А че вече знам как трябва да мисля по темата. Знам, че няма да взема решение от страх. Няма да го взема и защото някой ми е казал, че всички жени трябва или че никоя жена не трябва. Ще го взема тогава, когато разбера достатъчно добре собствените си симптоми, собствените си рискове и когато заедно с лекар преценим кое е най-доброто решение точно за мен.
И ако тази публикация има някаква цел, тя не е да те убеди да започнеш или да не започваш хормонозаместваща терапия. Много повече ми се иска след като я прочетеш да си кажеш, че вече имаш една много по-ясна отправна точка и знаеш какви въпроси искаш да зададеш на своя лекар. Защото все повече започвам да вярвам, че най-добрите решения започват просто с правилните въпроси.
🤍 Maya Integria
