Maya Integria

Call Directions Website Contact the business

Maya Integria Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Maya Integria, Alternative & holistic health service, Veliko Turnovo.

Женското здраве е повече от хормони.
Тук свързваме симптомите, причините и истинските истории.
Добре дошла в Maya Integria. 🤍
Последвай ме и в Instagram: .integria

Защо една жена може години наред да има нормална кръвна захар, сравнително стабилно тегло, да се храни по един и същи на...
10/10/2026

Защо една жена може години наред да има нормална кръвна захар, сравнително стабилно тегло, да се храни по един и същи начин, а около 40–45 години изведнъж да започне да трупа мазнини около талията, да качва килограми по-лесно и да забелязва промени в метаболизма си, без да е променила съществено начина си на живот? И защо при друга жена, която преминава през същия хормонален преход, това изобщо не се случва?
Мисля, че точно тук започва интересната част от разсъжденията за инсулиновата резистентност, перименопаузата и генетичната предразположеност, защото сме свикнали да разглеждаме тези неща поотделно, а всъщност те могат да бъдат много тясно свързани.
Първо искам да уточня нещо важно... инсулиновата резистентност не е задължителен симптом на перименопаузата, нито всяка жена непременно ще я развие, когато естрогенът започне да се променя. Но перименопаузата е период, в който метаболитният риск може да се промени и при някои жени да стане видима една предразположеност, която дотогава организмът е успявал да компенсира.
Естрогенът не е само репродуктивен хормон, както често го възприемаме. Той участва в регулацията на мастната тъкан, мускулния метаболизъм, разпределението на мазнините и инсулиновата чувствителност. И когато в перименопаузата започнат големите хормонални колебания, а впоследствие и по-трайното понижаване на естрогените, това може да промени начина, по който организмът управлява енергията и глюкозата. Разбира се, тук не можем да отделим хормоните от възрастта, съня, физическата активност, мускулната маса и натрупването на висцерални мазнини, защото всички те участват в метаболитната картина.
Има нещо много интересно...около периода на менопаузата, скоростта на натрупване на мастна маса се увеличава, докато чистата телесна маса започва да намалява, без непременно общото тегло да се покачва със същата скорост, т.е. може да тежиш почти колкото преди, но телесният ти състав вече да е различен и да има по-малко мускулна маса и повече мазнини, включително в областта на корема. И тук не говорим просто за естетична промяна, защото мускулите са едно от основните места, в които глюкозата се усвоява под действието на инсулина.
И тук идва генетиката, която според мен заслужава много повече внимание, но не в смисъла, че ако имаме определени гени, съдбата ни вече е решена. Напротив... генетичната предразположеност не означава генетична присъда.
Рискът от диабет тип 2 и нарушения в глюкозния метаболизъм е свързан с множество генетични варианти, някои от които влияят върху инсулиновото действие, а други върху способността на панкреаса да произвежда и отделя достатъчно инсулин. И затова фамилната история има значение, особено ако родители, братя или сестри имат диабет тип 2, но сама по себе си тя не може да предскаже дали и кога ще се появи проблем.
Ще ти дам пример с мен и моя приятелка- това сме ние.. две жени на 45 години, които имат сравнително сходно хранене, движение и телесно тегло. При мен има по-голяма фамилна обремененост и вероятно по-висока генетична предразположеност към нарушения в глюкозния метаболизъм, докато при нея тази фамилна история липсва. И когато към това добавим промените в естрогените, постепенното намаляване на мускулната маса, няколко години по-лош сън и по-високо натоварване на нервната система, започвам да си обяснявам защо метаболитният ни отговор може да бъде толкова различен.
И точно затова не ми харесва особено обяснението, че жените след 40 просто започват да ядат повече и да се движат по-малко. Понякога това действително е част от причината, но невинаги е цялото обяснение, а когато свеждаме всичко до калориите, пропускаме физиологичните промени, които могат да направят поддържането на същото тегло по-трудно.
Има и още един момент... нормалната кръвна захар не означава непременно, че инсулиновата чувствителност е оптимална. В началото на инсулиновата резистентност панкреасът може да компенсира, като отделя повече инсулин, така че глюкозата да остане в нормални граници. Но и тук трябва да сме внимателни, защото нито един самостоятелен резултат за инсулин, нито HOMA-IR могат да ни дадат цялата картина или да поставят диагноза сами по себе си. За оценката на риска имат значение фамилната история, обиколката на талията, кръвното налягане, липидният профил, глюкозата на гладно, HbA1c и при определени ситуации тест за обременяване с глюкоза. Инсулинът на гладно и HOMA-IR могат да бъдат допълнителна информация, но също не са универсални критерии.
Ако трябва да посоча нещо, на което бих обърнала особено внимание в този период, това е запазването на мускулната маса, защото мускулите имат огромно значение за глюкозния метаболизъм и метаболитното здраве. Силовите упражнения, достатъчният прием на белтъчини, редовното движение, сънят и храненето, което можем да поддържаме дългосрочно, са много по-смислена стратегия от поредната крайна диета, особено когато вече усещаме, че тялото ни реагира различно.
А какво да кажем за хормонозаместващата терапия? И тук има интересна физиология, защото естрогенната терапия може да повлиява благоприятно някои показатели на глюкозния метаболизъм и риска от диабет тип 2, но това не означава, че ХЗТ трябва да се назначава с цел лечение на инсулинова резистентност или профилактика на диабет. Решението за такава терапия се взема според менопаузалните симптоми, индивидуалните рискове и ползите за конкретната жена.
И стигам до въпроса, който всъщност ме накара да се замисля за цялата тази тема... дали перименопаузата действително създава нов метаболитен проблем, или понякога просто прави видима една предразположеност, която дотогава организмът е успявал да компенсира?
Вероятно при различните жени се случват и двете, в различна степен. Защото метаболизмът не зависи от един хормон, един ген или едно хранене, а от взаимодействието между наследствеността, хормоналната среда, телесния състав и начина, по който живеем години наред.
И може би точно затова две жени на една и съща възраст, с подобни лабораторни резултати и сходен начин на живот, могат да преминат през перименопаузата по толкова различен начин.
За мен това е и най-важното послание... генетиката може да определя част от предразположеността ни, хормоналните промени могат да променят условията, но нито едното, нито другото означава, че нямаме възможност да повлияем на метаболитното си здраве.
Maya Integria

Когато в перименопаузата изведнъж се появи... мигренозна аураПомня първия си ден с аура... изведнъж част от зрителното м...
05/09/2026

Когато в перименопаузата изведнъж се появи... мигренозна аура
Помня първия си ден с аура... изведнъж част от зрителното ми поле сякаш изчезна за някакви си 10–15 минути, които тогава ми се сториха цяла вечност, а аз стоях объркана и уплашена, опитвайки се да разбера какво се случва с тялото ми. При мен аурите се проявяват като зрителни смущения, плаващ образ, особено в периферията на зрителното поле, и усещане, че просто не мога да фокусирам, сякаш очите ми отказват да се спрат на нещо конкретно. Проследих модела си известно време и се оказа доста ясен... преди овулация получавам аура без никакво главоболие след нея, а преди цикъл е точно обратното, яко главоболие, но без аура. Тази непредвидимост, която всяка жена изживява различно, може да е свързана с начина, по който естрогенът се движи в перименопаузата, с високи пикове и внезапни спадове, с колебания от цикъл на цикъл, които правят хормоналната картина трудна за предвиждане.
При някои жени мигрената е стар познайник, който просто започва да се държи различно около 40–45 години, докато при други се появява нещо, което никога преди не са преживявали, и в първия момент рядко се сещаме за перименопаузата, вместо това просто се питаме какво ни се случва. Причината мигрената да може да стане толкова непредвидима в този период е свързана и с начина, по който се движи естрадиолът, защото той не намалява плавно и спокойно година след година, както някак си си представяме, а в ранната перименопауза може да има доста сериозни колебания, при които един цикъл се различава напълно от следващия, овулацията се измества и заедно с нея се променя и прогестеронът. Мозъкът усеща всичко това, защото е чувствителен към половите хормони по начин, за който рядко си даваме сметка, естрогенът взаимодейства със системи, свързани със серотонина, CGRP, тригеминалната система и възбудимостта на нервните клетки и затова все повече изследвания сочат, че за мигрената има значение колко стабилна е цялостната хормонална среда около естрогена, а не само моментната му стойност.
Аура може да се появи и без главоболие изобщо, точно както се случва при мен преди овулация. Мигренозната аура е неврологичен феномен със съвсем реална физиология зад себе си, най-често е зрителна, развива се постепенно и отшумява, а в основата ѝ стои процес, наречен cortical spreading depression, своеобразна бавно разпространяваща се вълна от промяна в активността на нервните клетки в мозъчната кора, което обяснява защо онези плаващи образи, проблясъци или загуба на фокус имат съвсем конкретна причина, дори когато в момента, в който ти се случват, изглеждат ужасно странни и необясними.
При мен например се появи още една много любопитна следа... и двата пъти, когато получих аура преди овулация, предната нощ бях спала по-малко от пет часа. Това, разбира се, не доказва, че недоспиването я е причинило, но на мен лично ми показа колко рядко тези неща вероятно се случват във вакуум и ме накара да се замисля дали хормоналното колебание не създава един по-чувствителен терен, а недоспиването, стресът, пропуснатото хранене или обезводняването просто добавят още малко към него, докато в един момент не бъде преминат прагът, при който чувствителният към мигрена мозък реагира. И точно затова не харесвам особено идеята да търсим един единствен виновник, дали естрогенът е висок, дали е нисък, дали магнезият е паднал, защото тялото рядко работи по толкова опростен начин.
Много по-полезно може да бъде за известно време просто да наблюдаваш собствения си модел, както се получи при мен, на кой ден от цикъла се появява аурата или главоболието, как си спала предната нощ, пропуснала ли си хранене, пила ли си достатъчно вода, имало ли е необичайно напрежение, защото след два три месеца воден дневник често започва да показва неща, които една единична лабораторна стойност никога не би могла да разкрие. А ако вече знаеш, че имаш мигренозна чувствителност, има смисъл да пазиш нервната си система от ненужните крайности чрез сравнително постоянен сън, редовно хранене, достатъчно течности, движение и по-малко резки промени в приема на кофеин, докато при по-чести мигрени магнезият и витамин B2 имат място в профилактиката при определени хора, а съвременната медицина разполага и с много по-специфични лечения, когато е необходимо.
Има едно уточнение, което искам да направя съвсем ясно... ако подобни зрителни или неврологични симптоми се появяват за първи път, особено в средна възраст, добре е да бъдат обсъдени с лекар, за да разберем какво точно наблюдаваме, вместо сами да им лепваме етикет „хормонална аура“. Пиша това, защото знам колко страшен може да бъде точно онзи първи момент, в който нямаш никаква представа какво се случва с теб, а перименопаузата и без друго носи достатъчно неизвестност.
Може би затова ми се иска да говорим повече и за тези нейни лица, не само за топлите вълни, килограмите и нередовния цикъл, а и за онези странни промени, които карат една жена да се чувства сякаш изведнъж не познава собственото си тяло, защото първата крачка към това да се почувстваш по-добре често е просто да разбереш какво ти се случва и да започнеш да наблюдаваш какво кара тялото ти да се чувства по-стабилно.
🤍 Maya Integria

Исках да напиша публикация за хормонозаместващата терапия. Вместо това обаче се оказах в ситуация, в която самата аз отч...
06/08/2026

Исках да напиша публикация за хормонозаместващата терапия. Вместо това обаче се оказах в ситуация, в която самата аз отчаяно търся отговор.
Тази публикация трябваше да бъде за това какво представлява хормонозаместващата терапия, кога се назначава и какви са нейните ползи и рискове. Докато четях по темата обаче постепенно започнах да усещам, че ако просто изброя показанията, противопоказанията и рисковете, няма да бъда честна нито към теб, нито към себе си. Защото този път темата вече не е просто интересна, а е лична.
На 45 години съм. Все още имам редовен цикъл, FSH и LH са в нормални стойности за фертилна възраст, но естрадиолът ми е нисък, AMH (антимюлеровият хормон) също. Имам болки в коленете, нервната ми система реагира различно отпреди, а от скоро се сблъсках и с мигрена с аура. Имам няколко варианта на MTHFR и зад гърба си достатъчно медицински преживявания. И някъде между всичко това се оказва, че вече не ми стига някой да ми каже, че всичко е нормално за възрастта ми, или че е време за хормони... и честно казано ме е страх... страх ме е да започна хормонозаместваща терапия, но започна да ме е страх и от още нещо... да не би да не съм достатъчно добре информирана и да изпусна момента, в който тя би могла реално да ми помогне. И ако трябва да бъда напълно честна, някак ми се иска някой друг да поеме отговорността вместо мен и просто да каже: Да, започни...Или: Не, не започвай. Но истината е, че съвременната медицина почти никога не взема решения по този начин.
Може би грешката ми досега беше, че търсех едно единствено изследване, което да ми даде категоричен отговор. Един FSH... Един естрадиол... Един AMH. Една стойност, която да ми каже какво да правя. И точно тук започнах да си задавам въпрос, който всъщност се оказа много по-интересен от самите изследвания... защо толкова отчаяно търсим едно единствено число, което да вземе решението вместо нас? Може би защото едно число ни създава усещане за сигурност. Ако FSH стане определена стойност...започвам. Ако естрадиолът падне под определена граница...започвам. Ако AMH стане достатъчно нисък...
Само че човешката биология очевидно отказва да работи по този начин. Тя не признава ясните граници, които толкова много ни се иска да съществуват, защото организмът ни никога не е бил просто сбор от лабораторни показатели. И може би точно затова толкова много жени се чувстваме объркани. От една страна непрекъснато ни повтарят да слушаме тялото си, а от друга... когато тялото започне да ни подсказва, че нещо се променя, ние отчаяно търсим едно лабораторно изследване, което да ни каже дали това, което усещаме, е истина или не е.
И така...
Първото нещо, което искам да ти споделя, е че редовният цикъл изобщо не означава, че една жена не е в перименопауза. Международните препоръки са категорични, че този преход може да започне години преди последната менструация, защото първо започва постепенно да се променя функцията на яйчниците, а чак след това започват да се променят циклите. Именно затова една жена може да има напълно редовна менструация и въпреки това вече да изпитва симптоми, свързани с намаляващото влияние на естрогена. Честно казано, това е важно да го кажа, защото години наред и аз свързвах менопаузата единствено с момента, в който цикълът се отклонява от обичайния си ритъм и спира, а се оказва, че организмът започва да се променя много по-рано и често първите сигнали от начина, по който започваме да усещаме собственото си тяло.
Следващото нещо, което е важно, е фактът, че при жена над 45 години диагнозата перименопауза всъщност не се поставя по един-единствен лабораторен показател. FSH, LH и естрадиолът могат да се променят значително дори в рамките на един цикъл, затова днес много по-голямо значение имат възрастта, симптомите и цялостната клинична картина. И тогава изведнъж разбрах защо толкова много жени получават различни мнения...очевидно няма как две еднакви стойности да означават две еднакви истории.
И така стигнах до въпроса, заради който всъщност започнах цялото това търсене.
Кога изобщо се обсъжда хормонозаместваща терапия?
Очаквах да намеря някаква ясна граница... определена възраст, определен FSH, определен естрадиол. Нещо, което да ми подскаже, че оттук нататък вече е време. Оказа се, че такава граница няма и решението съвсем не започва от лабораторните изследвания на половите хормони, а започва от жената... от това как спи, как живее, как се чувства в собственото си тяло, доколко симптомите влияят върху качеството ѝ на живот, какви заболявания има и какви рискови фактори носи.И точно тук осъзнах нещо, което първоначално дори ме подразни. Аз очаквах науката да ми даде готов отговор, а се оказва че преди изобщо да се мисли за терапия, трябва да се събере цялата история на жената. И точно тук си дадох сметка, че това всъщност е и една от най-големите трудности. Защото подобен разговор изисква време, а времето в медицината често е най-дефицитният ресурс. Едва ли всеки специалист ще успее да зададе всички тези въпроси в рамките на един преглед и именно затова започнах да си мисля, че е още по-важно самите ние да бъдем подготвени. Не защото трябва сами да си поставяме диагнози или сами да решаваме дали да започнем терапия, а защото когато знаем кои са правилните въпроси, можем да използваме много по-смислено времето, което имаме с лекаря си. Може би точно това е една от най-големите промени в съвременната медицина... вече не се търси универсално решение за всички жени, а се прави опит да се разбере коя е жената отсреща и какво е най-доброто решение точно за нея... разбира се, ако си срещнал и правилния специалист, което съвсем не е маловажен фактор.
След това стигнах до логичния въпрос... какво става, когато жената не е средностатистическа? Какво става, ако има мигрена с аура? Какво става, ако има MTHFR? Какво става, ако има фамилна обремененост за рак на гърдата, тромбози или други рискови фактори? И точно тук осъзнах колко подвеждащо е всъщност да говорим за хормонозаместващата терапия като за нещо, което просто е добро или лошо. Може би години наред точно така сме свикнали да я възприемаме, но съвременните препоръки почти никога не говорят за ХЗТ като за едно общо понятие. Те говорят за различните видове терапия... за това дали естрогенът се приема през устата или се прилага през кожата, за това дали жената има матка и се нуждае от прогестерон, за това какъв точно прогестерон се използва, кога е започната терапията, колко години са минали от началото на менопаузата и какви заболявания и рискови фактори носи самата жена.
С други думи... днес вече важният въпрос не е просто да кажем Да или Не на хормонозаместващата терапия. Въпросът е коя терапия, за коя жена и в кой момент от живота ѝ. При жена с повишен риск от венозна тромбоза например съвременните препоръки насочват към трансдермален естроген под формата на гел или пластир, защото той е свързан с по-нисък риск от венозна тромбоза в сравнение с приема през устата. Това не означава, че всяка жена с MTHFR или мигрена с аура автоматично трябва да започне или автоматично не трябва да започва терапия. Означава, че решението вече не се взема по шаблон, а след внимателна преценка на цялата картина.
И така.... може би години наред сме си задавали грешния въпрос. Питали сме дали хормонозаместващата терапия е опасна. А може би по-правилният въпрос е... опасна ли е за мен? Защото ако две жени седнат една до друга със сходни оплаквания, едната може да бъде отличен кандидат за лечение, а при другата рисковете действително да надвишават ползите. И колкото и да не ни харесва този отговор, точно това означава индивидуална медицина. Не да намерим универсалното решение, а най-доброто решение за конкретния човек.
И разбира се, стигнах до темата, която плаши почти всяка жена... ракът на гърдата. Признавам си, че точно това беше страхът, който винаги излизаше на преден план и при мен. Само че и тук се оказа, че реалността е много по-сложна от едно изречение от типа ХЗТ причинява рак на гърдата. Видът на терапията има значение... продължителността има значение... възрастта, на която е започната терапията, има значение... личният риск на жената има значение... дори това дали говорим за естроген самостоятелно или за комбинирана терапия има значение, т.е. риска винаги трябва да бъде поставен в контекста на конкретната жена.
И сего ще ти кажа и още нещо, за което някак си почти не се говори. Години наред разговорът за хормонозаместващата терапия сякаш се води почти изцяло около риска от лечението. Почти никой обаче не говори за риска една жена с тежки симптоми никога да не получи лечение, защото е прекалено изплашена. А истината е, че и двете решения носят последствия... едното решение има своите потенциални рискове... другото също. И може би истинският въпрос никога не е бил кое решение е напълно без риск, а кое решение носи по-малък риск за конкретната жена. Това беше моментът, в който осъзнах, че страхът също може да бъде лош съветник.
И знаеш ли кое всъщност беше най-голямото ми откритие? Не това дали аз самата ще започна хормонозаместваща терапия. А това, че вече не търся един лабораторен резултат, който да вземе решението вместо мен. Вече търся цялата картина. Защото организмът не е един хормон, нито една диагноза. Той е пълнометражна история, в която възрастта, симптомите, начинът ни на живот, нервната система, имунната система, генетиката и лабораторните резултати постепенно започват да се подреждат като парченца от един и същ пъзел.
И може би точно това е най-важният извод, до който стигнах. Не че вече знам дали аз самата ще започна хормонозаместваща терапия. А че вече знам как трябва да мисля по темата. Знам, че няма да взема решение от страх. Няма да го взема и защото някой ми е казал, че всички жени трябва или че никоя жена не трябва. Ще го взема тогава, когато разбера достатъчно добре собствените си симптоми, собствените си рискове и когато заедно с лекар преценим кое е най-доброто решение точно за мен.
И ако тази публикация има някаква цел, тя не е да те убеди да започнеш или да не започваш хормонозаместваща терапия. Много повече ми се иска след като я прочетеш да си кажеш, че вече имаш една много по-ясна отправна точка и знаеш какви въпроси искаш да зададеш на своя лекар. Защото все повече започвам да вярвам, че най-добрите решения започват просто с правилните въпроси.
🤍 Maya Integria

Съвсем случайно попаднах на една чуждестранна публикация за автоимунните заболявания. Това, което всъщност привлече вним...
25/07/2026

Съвсем случайно попаднах на една чуждестранна публикация за автоимунните заболявания. Това, което всъщност привлече вниманието ми, не беше самата статия, а коментарите под нея. Десетки хора споделяха, че след прием на C*D масло са усетили подобрение, а някои дори твърдяха, че антителата им са намалели значително. Разбира се, подобни лични истории могат да са доста вдъхновяващи, но за съжяление сами по себе си не са доказателство.....и понеже съм и любопитна..реших да прочета малко повече.
И така.. дали C*D е поредната "чудодейна" добавка? Почти винаги, когато една молекула привлече интереса на изследователите, зад това стои по-голям механизъм, който постепенно започваме да разбираме.
Така стигнах до нещо, което не бях чувала...ендоканабиноидната система.
Оказва се, че тялото ни разполага със собствена ендоканабиноидна система ...рецептори, вещества, които организмът произвежда естествено, и ензими, участващи в тяхното разграждане и още по-интересното е , че тази система участва едновременно в регулирането на възпалението, имунния отговор, усещането за болка, съня, апетита, настроението и начина, по който реагираме на стрес...или по друг начин казано ..тя пази вътрешния баланс между различните системи в тялото.
Тук искам да направя и една важна разлика, защото много хора все още поставят всичко, свързано с растението Cannabis sativa, под общ знаменател. C*D, или канабидиолът, не е същото като THC. THC е веществото с психоактивен ефект, докато C*D няма такова действие.
Следващият най-интересен въпрос е дали вече имаме доказателства, че C*D помага при автоимунни заболявания. За съжаление няма еднозначен отговор...но има доста обещаващи резултати, които са доста приятен за мен намек, че C*D може да влияе върху определени възпалителни механизми и върху активността на някои имунни клетки. Когато обаче стигнем до клиничните проучвания при хора, картината става много по-сложна. Част от тях показват положителни резултати, други не успяват да ги потвърдят достатъчно убедително, затова към момента доказателствата все още не са достатъчни, за да се препоръчва C*D като лечение.
През цялото време, докато четях за СВD непрекъснато си задавах един въпрос, който лично на мен ми се струва изключително важен. Възможно ли е поне част от положителните истории на хората да не се дължат единствено на влиянието върху възпалението? Възможно ли е при някои от тях подобрението да идва и от това, че започват да спят по-добре, чувстват се по-спокойни, изпитват по-малко тревожност и болка, а нервната им система постепенно излиза от режима на непрекъсната тревога? Знаейки колко тясно са свързани нервната, имунната и ендокринната система, тази възможност изобщо не ми се струва нелогична.
И точно тук стигам до извода, до който ме довеждат почти всички теми, по които чета през последните години. Тялото не може да бъде разделяно на отделни, независими системи. Имунната, нервната и ендокринната система разговарят непрекъснато помежду си, влияят си взаимно, и много често промяната в едната постепенно се отразява и на останалите.
За мен истинският смисъл е в разбирането как всяко малко нещо.. сънят, стресът, храненето, движението, връзките ни с хората и понякога подходящо подбрани средства може да помогне на организма постепенно да възстанови собствения си баланс.

🤍 Maya Integria

Думата "холистичен" се използва толкова често днес, че почти е загубила истинското си съдържание. Най-разпространеното т...
19/07/2026

Думата "холистичен" се използва толкова често днес, че почти е загубила истинското си съдържание. Най-разпространеното тълкуване е свързано с лечение на тялото и душата едновременно, и идеята наистина е красива. Само че според мен това е само повърхността на понятието...
истинската холистика започва от много по-дълбока идея -тази, че човекът не е затворена, изолирана система, а частица от цялото, от целия космос, от природата, от обществото, от хората около нас, от близките ни, от тези, с които работим всеки ден. Ние сме отражение на всичко, което ни заобикаля, не съществуваме отделно от средата си... а сме в постоянен диалог с нея, а тялото ни е мястото, където този диалог се превръща в конкретни, измерими процеси.
Разбрах това по един много конкретен начин наскоро, чрез собственото си тяло.
Три дни се ядосвах много на работа... напрежение, което не изчезваше, а се пренасяше от единия ден в другия, съчетано с недоспиване. През цялото това време се хранех относително балансирано, с грижа да поддържам кръвната си захар стабилна- яйца, зеленчуци, пълноценни храни, всичко, което иначе би трябвало да работи. На третия ден обаче имах сериозен сблъсък с отклика на тялото ми... първо направих хипогликемия, съчетана с мигрена тип аура ..и бях страшно изненадона колко остро тялото ми реагира. Купих си глюкомер същия ден и вечерта установих високи стойности на кръвната захар, въпреки храненето, което би трябвало да я държи стабилна.
Бях озадачена... и то доста, защото редовно проследявам лабораторните си резултати и нищо не намекваше за подобни стойности...в резултат започнах да я меря системно през следващите дни... преди хранене, след хранене, през различни часове, за да видя каква е реалната динамика.. и картината се очерта много ясно. В дните, в които успявах да се успокоя, стойностите се нормализираха, независимо от храната, а в дните на напрежение и недоспиване, кръвната захар се държеше непредвидимо, дори когато храненето беше същото.
Тогава си дадох сметка за нещо много по-голямо от този конкретен епизод...., че стресът и недоспиването действат като страшен усилвател на всичко останало, а още по-важното е, че това всъщност се е случвало с мен от години, без да го осъзнавам напълно. В периодите, в които се хранех по-небрежно, същият механизъм е усилвал негативите допълнително, създавайки усещане за хаос в тялото, което тогава приписвах единствено на храната.
Механизмът зад това е следният.. когато нервната система възприема продължително напрежение, тялото освобождава кортизол и адреналин, чиято роля е да повишат бързо наличната глюкоза, за да подготвят организма за реакция и това е чудесен механизъм, доказващ за пореден път, че природата е съвършена, но разбира се когато опасността е реална и краткотрайна. Проблемът е, когато напрежението се превръща в постоянен фон на живота.. тогава тялото продължава да произвежда тези хормонални колебания отново и отново, независимо колко внимателно се храним.
Затова стигам до извода, който вече не мога да пренебрегна- кръвната захар е един от основните фактори за дълголетие и метаболитно здраве, но поддържането ѝ само чрез хранене и спорт не е достатъчно. Може да се храним почти перфектно и въпреки това да има хаос в кръвната ни захар, защото нервната система продължава да живее в режим на тревога.
ИСТИНСКАТА грижа за тялото НИ минава и през съня, през спокойствието, през начина, по който преработваме напрежението около нас, защото ние наистина сме отражение на средата, в която живеем, а тя оставя следа във всяка клетка. Затова не пренебрегвайте всичко онова, което може и ви дава спокойствие и ви носи удоволствие...хоби, срещи с приятели, разходка сред природата, дихателни или медитативни практики, време в грижа за себе си, игра с детето, домашен любимец... всичко, което ви носи усещане за спокойствие и безопасност. Защото спокойствието се оказва в основата на нормалното функциониране на телата ни.
🤍 Maya Integria

Последните дни бяха напрегнати. Детето ми беше болно, с висока температура и крайно раздразнено... както само един малък...
04/07/2026

Последните дни бяха напрегнати. Детето ми беше болно, с висока температура и крайно раздразнено... както само един малък мъж може да бъде. Наложи се няколко дни поред да му поставят мускулни инжекции и на третия ден започнах да наблюдавам нещо, което много ме впечатли...нямам предвид толкова самата болка, а начинът, по който той започна да я възприема. Реагираше от най-малкото почукване и от най-лекото удряне по време на игра, сякаш прагът му на търпимост беше станал изключително нисък и дори неща, които преди изобщо не биха му направили впечатление, вече се усещаха като нещо уау.. голямо.
И тогава си помислих... защо ти разказвам всичко това?
Защото ми се иска да ти покажа как травмата променя човека. И тук не става въпрос само за психически пржминш, а изцяло за начина, по който нервната му система възприема света. Това, което наблюдавах при него, всъщност е доста популярен физиологичен феномен, наречен сензитизация на нервната система. Когато тялото многократно преминава през болка или силен стрес, нервната система не свиква с тях, както интуитивно бихме предположили, а става все по-бдителна и много по-чувствителна и започва да възприема дори минимални дразнения като потенциална опасност/..по този повод да си дадем равносметка тези от нас с високата чувствштелност/
И тук започнах да си мисля дали не се случва същото и при възрастните, само че нашите "инжекции" изглеждат по съвсем различен начин..тежък развод, понякога години живот с човек, който упражнява психическо или физическо насилие, домашен тормоз, сексуално насилие, тежко детство, загуба на близък човек, години грижи за болно дете или родител, финансово напрежение, работа, в която всеки ден просто се опитваш да оцеляваш, а понякога просто много години, в които никога не си имал възможност истински да се отпуснеш.
Колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че нервната система не работи като просто пази само спомени, а реално пази начин на реагиране. И когато години наред живее в усещането, че светът не е безопасно място, това постепенно започва да се отразява на цялата биохимия. Започват да се променят хормоните, имунната система, работата на червата, сънят, възстановяването, а една от молекулите, които активно участват в този процес е ...ХИСТАМИНЪТ.
Повечето хора свързват хистамина единствено с алергиите, но той има значително по-широкообхватна роля и участва супер активно в стресовия отговор на организма. При продължително напрежение мастоцитите започват да освобождават повече хистамин, а той от своя страна прави нервните окончания още по-чувствителни. Изведнъж започват да се появяват симптоми, които на пръв поглед изглеждат напълно несвързани помежду си... някой вече не понася определени храни, друг развива тревожност, трети започва да се буди през нощта, появяват се сърцебиене, мозъчна мъгла, главоболия, хормонални оплаквания, и онова безсилно усещането, че тялото просто реагира на всичко.
И точно когато започнеш да търсиш причината в храната, насочи мисълта си към онзи момент, в който нервната ти система е спряла да се чувства в безопасност...
Затова и при хора, които живеят дълго време под напрежение, нуждите от витамин C и магнезий често се увеличават, защото участват в огромен брой процеси, свързани със стресовия отговор, нервната система и метаболизма на хистамина. Те са част от възстановяването, НО...никога няма да бъдат цялото възстановяване.
Напоследък все повече си мисля, че симптомите рядко са началото на историята. Много по-често те са последната глава от процес, който е започнал години по-рано. И може би ако искаме да разберем защо тялото ни реагира така, както реагира днес, понякога трябва да се върнем назад и да си зададем един много труден въпрос...
От колко време нервната ми система живее така, сякаш опасността още не е отминала?
🤍 Maya Integria🤍

Address

Veliko Turnovo
5000

Opening Hours

Monday 10:00 - 17:00
Tuesday 10:00 - 17:00
Wednesday 10:00 - 17:00
Thursday 10:00 - 17:00
Friday 10:00 - 17:00

Telephone

+359889756151

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Maya Integria posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Maya Integria:

Shortcuts

Share

Category