24/06/2020
Писмо до татко
Здравей, тате! Как си?
Предполагам, че при теб е топло и не усещаш студ. Сигурно си добре, имаш си добра компания. Аз съм добре, не ме мисли, ще се справя...
На всички много им липсваш! Постоянно говорят за теб, все хубави неща. Повярвай ми, оставил си отпечатък в тях завинаги. А аз, все още те усещам близо до мен.
Чудя се какво би ми казал сега.Аз живея с теб въпреки ,че не си до мен. Но събудя ли се сутрин усещам, че домът е пуст и сивотата е навсякъде.
Аз понякога губя надежда, но се опитвам да бъда силна. Но кажи ми как?
Ти беше велик човек, прекалено добър за този свят.
Понякога ми е трудно да дишам. Усещам загубата ти и всяка мисъл с теб е свързана. Болят ме очите, боли ме и сърцето. Имам отворена рана, която никога няма да заздравее. Но зная, че един ден ще те видя отново и пъзелът ще се нареди. Щом зърна усмивката ти и усетя голямото ти сърце, животът в мен ще се появи. Животът е такъв... всеки губи. Съдба ли, не зная...
Когато се погледна в огледалото, виждам теб, като две капки вода, ти живееш в мен. Бих направила всичко, за да се върнеш, да бъда пак малкото ти момиченце. Изгубих съня си.
Татко, ела си! Обичам те! – Това бих искала да ти кажа.
Спомените вечно ще пазя и ти ще останеш в моето сърце! Където и да съм, ти ще бъдеш с мен, ти ще ме пазиш, зная това. Зная, че всичките неща, които имам да ти казвам, един ден ще ти споделя.
Дотогава не забравяй, че те обичам! Благодаря ти, че ме научи да бъда силно момиче! Благодаря ти, че винаги ми показваш пътя! Благодаря ти, че ме направи човек, че ме научи на добро.
Благодаря ти за всичко, татко! Липсваш ми!