08/06/2026
ОТ РАЗДЕЛНО СЪЗНАНИЕ КЪМ ЦЯЛОСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Какво представлява човешкото съзнание? Дали е само резултат от биохимичните процеси протичащи в мозъка както западната наука твърди? Какво предизвиква усещането за Аз и съществуване? Има ли съзнание отвъд безкрайния поток от мисли в нас? Каква е нашата истинска същност?
Това са основните въпроси които си задаваме, когато искаме да открием реалната цел на своя живот. С тях започва търсенето на себепознание и освобождение в традициите на Веданта и Тантра – двата основни слоя на древноиндийската духовност. Йога е методът, който духовният търсач използва за да ги открие в състояние на медитация. Нека разгледаме основните положения в разбирането за съзнанието в Йога, които, за разлика от съвременния психологичен модел, са базирани не на хипотези, анализи и интерпретации на съществуващо вече знание, а на себеизледване и директно възприятие.
УМЪТ
В съвременната психология съзнателния ум с неговата мрежа от мисли, спомени и емоции е структурата, която е отговорна за усещането ни за идентичност и съществуване. Изследването на ума обикновено се състои в това да се анализира паметта и да се извадят на повърхността спомени и потиснати травматични преживявания от миналото, които нарушават равновесието в живота ни. Този персонален ум, за който единствено сме осъзнати, се счита за нашето единствено реално съзнание, съгласно декартовия афоризъм „Мисля, следователно съществувам“. Някъде в това съзнание се смята, че се намира нашата истинска цялостна същност, която следва да открием.
На тази база съвременната наука приравнява съзнанието с ума, а ума с мозъка. В резултат от това се развиват методи, въздействащи на физическо ниво върху процесите в мозъка, които посредством медикаменти и електрически устройства целят да подобрят нашето психо-емоционално здраве. Конвенционалната наука не разпознава съзнание извън ума като универсален екзистенциален принцип, като изключим някои хипотези, взаимстващи идеи от квантовата физика. Може да се каже, че все още материализмът е доминиращото разбиране за съзнанието в западната наука. Тази философия е задала и посоката, в която се е развивали обществата в Европа и Америка – предимно в подчиняване и използване на живота, а не на неговото разбиране.
Съвсем различен е погледът върху ума в Йога. Вниманието е насочено не върху външно, а върху вътрешно наблюдение. Вместо анализ на спомени и интерпретация на ментални модели акцентът е върху обръщане на осъзнаването навътре и наблюдението на това, което се случва в ума в момента. Важни са не реакциите, а прякото възприятие. Фокусът е върху това което Е, а не върху това, което ТРЯБВА да бъде. Наблюдението, което е основен принцип в Йога има огромна сила и, ако един психичен проблем бъде внимателно наблюдаван и разбран, той изчезва.
В йогическата традиция, умът, наречен читта на санскрит, се разглежда като структура, предназначена за технически задачи и опознаване на външния свят, не за себепознание. Тя може да извлича информация за реалността единствено чрез сетивата, да разделя обектите един от друг, да ги разпознава, да извършва тяхната класификация и категоризация. Всъщност умът действа по-скоро като сетиво. Ако тялото е нашият външен инструмент със своите пет сетива, умът е шестото сетиво или вътрешния инструмент.
По-фина структура от ума е интелектът, Будхи, който може да прави полезни изводи и заключения на база на подаваното от ума, да взема решения, да твори, да различава фалшиво от истинско. Въпреки това, той не може да даде познание за какво всъщност сме, защото както ума не може премине отвъд ограниченията на триизмерния свят. Мозъкът не се счита за ума, а по-скоро за негова точка на кореспонденция във физическия свят.
В резултат от процеса на опознаване в ума възникват мислите, емоциите, чувствата, които от своя страна проектират егото (Ахамкар). Поради своята основна характеристика да разделя, умът предизвиква усещането за двойнственост в нашия вътрешен свят - Аз и другите, мое и твое, двойките противоположности - удоволствие и болка, радост и тъга, страх от загуба и алчност за натрупване и т. н. Всички тези психически процеси протичат циклично един след друг в живота и са подвластни на времето. Умът, интелектът, егото и паметта образуват полето на т. нар. разделно съзнание, което е мимолетно, локално отражение върху повърхността на съзнанието, което само загатва за нещо много по-съществено, което лежи в дълбочина.
СЪЗНАНИЕ СВОБОДНО ОТ РАЗДЕЛЕНИЕ
Освен разделното съзнание, което има нужда от тяло за да съществува, йогите са установили в състояние на медитация (под медитация нямам предвид широкоизползвания термин в ню ейдж културата) наличието на чисто съзнание, Пуруша, което няма нужда от тяло за да съществува и се намира отвъд всякакви ментални модификации. Това е недвойнствена интелигентност, което присъства в човека, в природата, както и в цялата позната и непозната реалност. За разлика от ума, тази интелигентност не е в измерение на преживяване, носещо удоволствие или болка, а в състояние на съществуване и чисто блаженство.
Пуруша прониква ума, интелекта и егото, но не зависи от тях. Те функционират благодарение на Пуруша, така както работят електрическите уреди в един апартамент благодарение на тока, който протича в електрическата инсталация. В действителност, усещането ни за идентичност и уникалност е производна точно на това космическо съзнание, което действа задкулисно в нас. Но тъй като умът е най-често ангажиран с концепции, вярвания и начинания във външния свят, той няма възприятие за това съзнание и дори не подозира за него.
Ще илюстрираме това с още една аналогия – път, автомобил, шофьор зад волана и пътник седящ до него. Автомобилът е тялото. Всички системи на автомобила, отговорни за придвижването му по пътя като двигател, сензори, камери, датчици и т. н. са сетивата. Компютърът на автомобила, който контролира тези системи, е умът (Читта). Интелектът (Будхи) е шофьорът, който контролира компютъра и така автомобилът се движи в дадена посока. Пътникът до шофьора е космическата интелигентност (Пуруша), чиято кола управлява шофьорът. Пътят, по който се движи колата символизира външния свят и събитията в нашия живот.
Ако компютърът е в изправност, автомобилът се движи безпроблемно по пътя, но ако започне да дава грешки, автомобилът може да се повреди или да катастрофира. Така, ако умът е дисциплиниран, сетивата са под контрол и човек е умерен, спокоен и се радва на живота. Но ако умът е хаотичен, той губи контрол над сетивата и дори над базови физиологични функции. В резултат се появяват болестите на психическо ниво, а впоследствие и на физическо ниво в тялото.
Вечният вътрешен Аз, Пуруша, не върши нищо и не се променя, но той е истинският вършител. Персоналният Аз мисли че върши нещо, но въщност той е слуга, а не господар. Пуруша прониква фундаменталната непроявена енергия, която създава променящата се материална вселена (Пракрити). Пуруша и Пракрити са основните нива в топографията на съзнанието в Самкхя и Йога, която дава недуалистична структура с общо 25 нива на съзнание. Йога процесът представлява трансцедентирането на тези нива чрез задълбочен процес на себеизследване и медитативна практика.
СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯТА
Обикновено под себереализация се разбира осъзнаване на скритите ни способности или таланти, които може би все още не сме развили. Йогическата себереализация е разбирането и установяването ни в цялостта на истинския вътрешен Аз, който е отвъд тялото, отвъд логиката на ума, което означава и отвъд психологията, културните и социални обусловености. Директното възприятие за съществуването в Йога е не „Мисля, следователно съществувам“, а точно обратното „Аз съществувам, следователно мога да мисля“. Това е разтварянето на персоналния Аз в океана на неперсоналния Аз, или не-Аз, който не се ражда и не умира. В този не-Аз е разрешението на всички вътрешни конфликти, стрес, тревожност и зависимости. Когато човек се е върнал у дома към истинската си природа, няма нищо за разрешаване.
автор: Strahil Siddhar
#съзнанието #йога #самкхя #психология #марканда #себепознание
